Решение № 418 от 16.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- кмета на община Плевен против решение 295 от 24.06.2022 г. по адм. дело 363/ 2021 г. на Административен съд Плевен, в частта, с която са отменени заповед РД-12-154 от 28.04.2021 г. на същия административен орган, с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПЗ и РУП за УПИ V-661.240, кв. 35 по плана на гр. Плевен и заповед РД-12-467/ 07.12.2020 г. на същия орган, с която е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП- ПЗ и РУП за същия имот. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против заповедите на заместник- кмета на община Плевен да бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Д. Апостолова, С. Йорданова, К. Йорданов, П. Цветанова, Х. Цветанов, В. Великов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците: И. Иванов и Ц. Пушков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: В частта, в която е отменена заповед РД-12-467/ 07.12.2020 г. на заместник кмета на община Плевен, решението на административния съд е недопустимо поради липса на предмет и отпаднал правен интерес от оспорване. С цитираната заповед на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП- ПЗ и РУП за УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен. Тази заповед представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т.1 ЗУТ и подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но само преди издаване на крайния акт, с който приключва административното производство по одобряване изменение на ПУП- ПЗ и РУП за имота. В случая административното производство приключва със заповед РД-12-154 от 28.04.2021 г. на заместник кмета на община Плевен, предмет на оспорване, с която е одобрено изменение на ПУП- ПЗ и РУП за УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен. С издаване на последната заповед, актът, с който е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП губи самостоятелното си правно значение и става част от административното производство, тъй като поставя началото на административната процедура за изменение на ПУП като определя територията, предмет на изменението, нейното предназначение, устройствени показатели и др. Поради това отпада и правният интерес от обжалване на този акт. На оспорване пред съда подлежи заповедта на заместник- кмета на община Плевен, с която е одобрено изменение на ПУП- ПЗ и РУП за УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен, като в това производство се проверява законосъобразността на цялата процедура по издаване на акта, включително заповедта по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Поради всичко изложено следва да се приеме, че жалбите на Д. Апостолова, С. Йорданова, К. Йорданов, П. Цветанова, Х. Цветанов и В. Великов против заповед РД-12-467/ 07.12.2020 г. на заместник кмета на община Плевен са недопустими поради липса на подлежащ на оспорване административен акт и отпаднал правен интерес и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Ето защо като разглежда жалбите и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд Плевен постановява недопустимо решение, което съгласно чл.221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото да бъде прекратено. В частта, в която е отменена заповед РД-12-154 от 28.04.2021 г. на заместник - кмета на община Плевен, решението на Административен съд Плевен е допустимо. Съдебното производство в тази част е образувано против подлежащ на оспорване административен акт, по жалби, подадени в срок от лица с правен интерес от оспорване. Изложените от административния съд съображения, че жалбоподателката Апостолова, собственик на УПИ IV -239, кв. 35 е заинтересувано лице в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а останалите жалбоподатели като собственици на имоти, до които са допуснати намалени разстояния както следва: С. и К. Йорданови на УПИ XIX-401( 8941), кв. 30, П. и Х. Цветанови на УПИ XVIII-400 ( 8942), кв. 30 и В. Великов на УПИ VI -1434 (8909), кв. 32, са заинтересувани лица съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ, се споделят от настоящата инстанция изцяло. В тази част решението на Административен съд Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно и обосновано от представените писмени доказателства и заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно- технически експертизи първоинстанционният съд приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед РД-12-154 от 28.04.2021 г., на заместник-кмета на община Плевен, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПЗ и РУП за УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен. Съгласно одобрения проект жилищната устройствена зона за имота се запазва, като се предвижда устройствена зона Жг с нови устройствени показатели и параметри, запазва се свързаното застрояване към съседния УПИ IV-239 съгласно задължителните линии на застояване по графичната част на проекта. Предвиденото застрояване в имота е до 5 етажа, с максимална височина до 15,10м. Съгласно графичната част на проекта сградата към ул. Йордан Йовков е с височина 15,27 м., а към ул. Йоаким Груев застрояването е съответно с височина 8,71 м. при калкана със сградата в УПИ IV-239 и 15.02 м. към ъгъла с ул. Йордан Йовков . С одобрения РУП са определени очертанията на новопредвиденото застрояване в план, посочени са минималните разстояния до имотните граници, силуетите на сградата с нанесени максимални височини, брой на етажите, формата и наклона на покрива. С оглед съдържанието на одобрения проект, законосъобразно е преценено, че оспорената заповед противоречи на действащия ОУП на гр. Плевен, одобрен с решение 340/ 24.09.2020 г. на Общински съвет Плевен. Правилно е установено, че предвидените с обжалваната заповед за УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен устройствена зона Жг - застрояване с голяма височина (над 15 м) и устройствени показатели: плътност на застрояване 80%, кинт-3 и озеленена площ 20% не съответстват на предвидените с ОУП на гр. Плевен параметри на застрояване за територията, в която попада имота. Съгласно ОУП на гр. Плевен УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен, предмет на оспорената заповед, попада в зона Жм жилищна зона с ниско застрояване до 10.00м., с плътност на застрояване до 60 %, кинт до 1,2 и минимална озеленена площ 40%. Допуснатото противоречие налага възприетото и от първоинстанционния съд заключение, че с оспорената заповед проектът за изменение на ПУП- ПЗ за имота е одобрен в нарушение на чл. 103, ал. 4 ЗУТ. Съгласно цитирания текст всеки устройствен план съответства на предвижданията на устройствени планове от по-горна степен, а според разпоредбата на чл. 104, ал. 1 предвижданията на общия устройствен план са задължителни при изготвянето на ПУП. В случая одобреният с оспорената заповед проект за изменение на ПУП- ПЗ противоречие на предвижданията на ОУП за съответната устройствена зона, което е достатъчно основание за неговата отмяна. В допълнение следва да се посочи, че при издаване на оспорената заповед са допуснати и други нарушения на материалноправни разпоредби, които също са основание за нейната отмяна. Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, текст който предвижда изменение на влязъл в сила ПУП при настъпили съществени промени в обществено икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен плана. Действащият ПУП за имота е одобрен през 2014 г. и за изтеклия период не се установява съществено изменение на обществено икономическите и устройствени условия, които да обосноват исканото изменение, още повече че в заповедта не са изложени и съображения в този смисъл. Разпоредбата на §6, ал. 1 от ДР на ЗУТ, посочена като основание за одобреното изменение, в случая не намира приложение, тъй като се отнася за действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ подробни градоустройствени планове, а в случая действащият ПУП за имота е одобрен през 2014 г., т.е. при действието на ЗУТ. Поради това следва да се приема, че посочените в заповедта правни и фактически основания не са осъществени и административният акт е издаден в противоречие с чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Налице са и противоречия между текстовата и графична част на заповедта, които също опорочават административния акт. Според текстовата част на заповедта свързаното застрояване към съседния УПИ IV-239, кв. 35 се запазва, като максималната височина на новопредвидената жилищна сграда е до 15.10 м., а според графичната част начинът на застрояване се запазва, но се променя характерът на застрояване към съседния имот, а височината на сградата е 15,27 м. Освен това с одобрения с оспорената заповед проект фактически се променя застрояването в съседния УПИ IV-239, кв. 35, по плана на гр. Плевен, собственост на Д. Апостолова, въпреки че посоченият имот не е предмет на одобрената разработка. С одобрения проект свързаното застрояване на УПИ V-240, кв. 35 по плана на гр. Плевен със съседния УПИ IV-239, кв. 35 се запазва, като по общата граница на двата имота в УПИ V-240 се предвижда застрояване на три етажа (Г+2) към улица Йоаким Груев и съответно на четири етажа (Г+3) към вътрешността на имота, както това е показано с графичната част по проекта и с одобрения РУП. Следователно с одобрения проект се променя характерът на застрояването по общата граница на двата имота, което става средно към вътрешността на имота, предмет на разработката. Това означава, че одобреният проект е в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗУТ и чл. 71, ал. 2 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като калканните стени не се покриват напълно, защото застрояването в съседния УПИ IV-239, кв. 35 остава ниско. Същевременно се създава задължение за собственика на съседния УПИ IV-239, кв. 35 да покрие калканните стени напълно, както това се изисква по цитираните текстове,т.е. засяга се характерът на застрояването в съседния имот. Одобреният проект не съответства и на изискванията на чл. 31, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, както и на чл. 32, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Предвидено е високо застрояване, но разстоянията от сградата до страничната регулационния линия към съседния УПИ IV -239, кв. 35 и към дъното на имота са по- малки от установените с чл. 31, ал. 2 ЗУТ минимални разстояния. Не са спазени и минималните разстояния за имотите през улица съгласно чл. 32, ал. 1 ЗУТ: разстоянието към сградата в УПИ VI-1434 (8909), кв. 32, собственост на ответника Великов, през улица Ѝоаким Груев е 14.10 м., а височината на сградата по одобрения проект в тази част е 15.02 м., съответно разстоянията през улица Йордан Йовков към УПИ XIX-401 (8941), кв. 30 и УПИ XVIII -400 (8942), кв. 30, собственост съответно на ответниците в касационното производство С. и К. Йорданови и П. и Х. Цветанови, през улица Йордан Йовков са съответно 14.50м. и 11,97м. при височина на новопредвидената сграда 15.27м. в тази част. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен, още повече че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от касатора. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал.1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертизи, със задачи, поставени от всяка от страните. Решението в посочената по- горе част е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение в частта, в която е отменена заповед РД-12-154 от 28.04.2021 г. на заместник- кмета на община Плевен. Съдебния акт в тази част се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора (касационната жалба е частично основателна), направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция община Плевен юридическото лице, в чийто състав е органът, издал административните актове, следва да заплати на ответницата Д. Апостолова сумата 550.00 лв., а на останалите ответници С. Йорданова, К. Йорданов, П. Цветанова, Х. Цветанов и В. Великов общо сумата 450.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. При посочените условия и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ ответниците Д. Апостолова, С. Йорданова, К. Йорданов, П. Цветанова, Х. Цветанов и В. Великов следва да заплатят на община Плевен общо сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,