Решение № 6233 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15873/2013 г.

Решение № 6233 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15873/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Тодор Димитров Памукчиев от гр. Стара Загора срещу решение № 188 от 22.10.2013 г., постановено по адм. д. № 93/2013 г. по описа на АС - Стара Загора. С обжалваното решение АС - Стара Загора е отхвърлил изцяло исковата претенция на касатора срещу община - Стара Загора за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., причинени му от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 501/16.11.2011 г. на кмета на община - Стара Загора. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът, община - Стара Загора, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Стара Загора е отхвърлил изцяло предявения от Тодор Памукчиев срещу община - Стара Загора иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 8 000 лв, причинени му от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № 501/16.11.2011 г. на кмета на община - Стара Загора. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Стара Загора, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателното постановление, от което се претендират настъпилите вреди, макар и отменено като незаконосъобразно по съдебен ред, не съставлява административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган не извършва типично административна дейност, а решава "правен спор" /има ли извършено нарушение, кой го е извършил, има ли вина и т. н./, поради което действа като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. Отделно от това наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и - едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. Съдът е развил съображения и за недоказаност на претенцията за неимуществени вреди. Въпреки установеното в теорията и практиката задължение за ищеца да осъществи пълно доказване на иска си, Памукчиев не бил доказал нито реалното настъпване на вредите - твърдените от него болки и страдания, изразходени нерви, отделено продължително време за водене на дела по установяване незаконосъобразността на наказателното постановление вместо посвещаване на това време за отдих и лечение и др., нито наличието на пряка и непосредствена причинна връзка на евентуални подобни психически преживявания с отмененото НП. Постановеното съдебно решение на АС - Стара Загора е правилно. Правилно съдът е приел, че, макар издадено от административен орган, какъвто е кметът на община - Стара Загора, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 203 от АПК, поради което от същото не могат да се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Издаването на наказателни постановления от административните органи правилно е квалифицирано като дейност по налагане на държавна административнонаказателна репресия, поради което обосновано АС - Стара Загора е приел, че, упражнявайки правомощията си по издаване на НП, кметът на общината е действал като особена административнонаказателна юрисдикция, а не като типичен административен орган в обичайния смисъл на понятието "административна дейност". Не характеристиката на органа като част от държавната администрация, а характеристиката на конкретната дейност, осъществена от този орган, съответно - характеристиката на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, определят основателността на претенцията за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно АС - Стара Загора е приел, че издаването на наказателно постановление, с което се налага административно наказание, съставлява дейност с юрисдикционен, а не с административен характер, поради което отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно не може да ангажира отговорността на държавата за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилни са и развитите от административния съд съображения за това, че, за да е налице административен акт, отменен като незаконосъобразен, от който да се претендират вреди по чл. 203 от АПК, същият следва да подлежи на преценка за законосъобразност по АПК и на двете, предвидени в този кодекс съдебни инстанции. Съгласно законодателството на Р България наказателните постановления, издадени от административните органи по ЗАНН, подлежат на съдебен контрол на първа съдебна инстанция пред районните съдилища по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а не пред административните съдилища по реда на АПК. Първостепенните административни съдилища осъществяват контрол за законосъобразност по реда на АПК едва като касационна инстанция по отношение решенията на районните съдилища, постановени по жалби срещу наказателни постановления. Правилни в тази посока са разсъжденията на административния съд относно това, че при наличието на разлика в компетентния съд при осъществяване на контрол за законосъобразност на наказателното постановление в двете, предвидени по закон съдебни инстанции, а именно: първа инстанция - районният съд по реда на НПК и касационна инстанция - административният съд по реда на АПК, не може да се приеме, че наказателното постановление съставлява " административен акт" отменен по съдебен ред по реда на АПК по смисъла на чл. 203 от АПК. Обосновани са и развитите от АС - Стара Загора съображения за недоказаност на претендираните неимуществени вреди, както и на наличието на причинна връзка между евентуалните вреди и отмененото като незаконосъобразно НП. Неоснователни са наведените от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неупражняване от страна на съда на служебното начало в административния процес, съгласно което съдът сам следвало да събере доказателства и да назначи експертиза за установяване размера на вредите и причинната връзка между тях и отмененото НП. Неоснователно се явява и искането на касатора въпросът за подсъдността на предявения от него иск да бъде пререшен предвид желанието му делото да бъде гледано от общия съд. Въпросът за това на кой съд е подсъдно делото - на районния съд или на административния съд в Стара Загора, вече е решен с окончателно по закон определение № 51/10.07.2012 г. по адм. д. № 44/2012 г. по описа на смесен петчленен състав, сформиран от съдии във ВКС и ВАС, поради което не може да бъде пререшаван. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение,