Решение № 16895 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2019 г.

Решение № 16895 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2191/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Мохамад, [гражданство], с ЛНЧ [ЕГН] и по втора касационна жалба, подадена от назначения на Мохамад от съда по реда на Закона за правната помощ процесуален представител адв. А. Великов, срещу Решение № 7933 от 28.12.2018 г., постановено по адм. д. № 5078 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 1119 от 24.04.2018 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на лицето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба на Мохамад се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд не съобразил посочените от Мохамад причини, поради които той е напуснал [държава], добросъвестно изнесени пред административния орган. Твърди се, че за него са налице основателни опасения за живота и свободата му, поради което е напуснал [държава]. Оспорват се направените от съда изводи, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут доколкото бежанската му история сочи наличието на хипотезата на чл. 8 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на тази по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. На следващо място, съдът не изложил и убедителни мотиви относно ситуацията в страната на произход, която е от съществено значение за спазване на принципа на "забрана за връщане". В допълнение се твърди, че формираните от съда изводи не били в съответствие с установените по делото факти. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на оспореното пред АССГ административно решение. С касационната жалба, подадена от адв. А. Великов се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради неговата необоснованост. Излагат се съображения, че съдът не извършил преценка на ситуацията в [държава]. Твърди се, че обстановката в тази страна е изключително опасна, поради което за Мохамад са налице основателни причини да се страхува за живота и здравето си в случай, че се завърне там. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и на оспорения административен акт, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от адвокат Великов, който от негово име поддържа жалбите, а по същество моли да бъдат уважени. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационните жалби. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име ги оспорва. По същество моли обжалваното решение на остане в сила. Представя справка относно държавата на произход на Мохамад – [държава]. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приел за законосъобразни изводите на председателя на ДАБ, че по отношение на Мохамад не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, както и по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. За този извод се мотивирал с това, че на лично основание той не е преследван, заплашен от преследване или от нарушаване на негови основни права, не съществува и заплаха за живота му. Приел, че изложените от Мохамад факти в хода на проведеното интервю за личното му положение не обуславят извод и не са наведени твърдения за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата му поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Съдът приел също така, че обстановката в [държава], където е живял Мохамад, не може да се определи като относима към предвиденото основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както правилно приел и административният орган. Съдът отчел, че за Мохамад съществува възможност да се завърне директно в района на [държава], без да преминава през други райони, тъй като в [населено място] (столицата на [държава]) има летище. На следващо място, съдът мотивирано отхвърлил направените от Мохамад твърдения, че административният орган неправилно преценил ситуацията в страната му по произход. Приел, че изискванията за набавяне на точна и достоверна информация за страната по произход от формална страна не били нарушени, а преценката за сигурността там, направена въз основа на информацията за [държава] и [държава] е правилна. Посочил, че въпреки оценяването на положението в някои части от страната като несигурно и напрегнато, насилието не трябва да се определя като безогледно. В тази насока съдът се позовал и на практика на Съда по правата на човека. При това приел, че завръщането на Мохамад в [държава] и по – конкретно в региона на [държава] е възможно без да бъдат нарушени основните му човешки права до степен, че да се приеме нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Счел, че не може да се приеме, че при връщането на Мохамад в [държава], в [държава], провинция [провинция], той ще бъде подложен на някой от трите вида тежки посегателства, дефинирани в чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. В тази насока съдът подробно се обосновал. Изрично посочил, че въз основа на данните по делото не може да се приеме, че жалбоподателят ще бъде изложен на посегателството, дефинирано в чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, ако бъде върнат в страната си по произход. Приел, че действията на правителството следва да се считат за свързани с опазването на обществения ред и сигурността на населението, присъщи на всяка държавна власт. Поради това, терористичните актове, за които има данни в справката, според съда не могат да се определят като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване. По тези съображения направил извод, че не е налице допуснато нарушение от административния орган на критериите, според които следва да се извърши преценка на информацията за страната по произход на жалбоподателя, нито на степента на насилие и опасността от тежки посегателства. На следващо място съдът подробно е разгледал спазването на административнопроизводствените правила в хода на административното производство пред председателя на ДАБ и направил извод, че не са допуснати нарушения в тази насока, в това число и по събирането на доказателствата. Изрично посочил, че Мохамад е имал на разположение всички предвидени в закона правни средства да обоснове молбата си за закрила и да докаже твърденията си. Отчел е, че органът е подпомогнал лицето в хода на интервюто чрез задаване на уточняващи въпроси, както и да предостави относима към молбата си за закрила информация и документи, с които разполага, приобщил е актуална информация за страната на произход, която е обсъдена в необходимата степен. Подробно е мотивирал и извод, че не е допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Приел, че твърденията на Мохамад не могат да се приемат за достоверни, тъй като той не е представил никакви данни в тяхна подкрепа, не заявил данни, относими към преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не представил доказателства за самоличността си. Наред с това, съдът отчел и факта, че при задържането му от органите на дирекция "Миграция" Мохамад е предоставил неверни данни, тъй като се представил като гражданин на Сирия. Съдът приел, че в казуса следва да приеме обща недостоверност на бежанската история на Мохамад. Посочил, че наведените основания за закрила сочат на извод, че той цели да постигне по – добри условия на живот в сравнение с възможностите в страната му по произход. Наред с това изразил становище, че степента на насилието там не е достигнало толкова високо ниво, че да бъде определено като безогледно, не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в тази страна или в който и да е регион, поради самия факт на присъствието си на тази територия се излага на реална опасност да претърпи посочените тежки заплахи в текста на директивата. Приел, че не съществува обосновано предположение, че ако Мохамад се завърне в страната си по произход, ще бъдат нарушени правата му по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС. Намерил за неотносими изявленията за обстановката в останалата част на [държава], тъй като Мохамад не е живял там. В заключение съдът посочил, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за съдържание и форма, в това число преценката по чл. 75, ал. 2 ЗУБ относно ситуацията в страната на произход на жалбоподателя и всички относими към правното му положение факти и при правилно приложение на закона. По така изложените съображения съдът отхвърлил предявената от Мохамад жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени доказателства, в съответствие са с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Релевираните в двете касационни жалби твърдения са неоснователни. При съобразяване подробното мотивиране на обжалвания съдебен акт, неоправдани са всички оплаквания в касационните жалби. В тази връзка, неоснователно се твърди, че първоинстанционният съд не съобразил посочените от Мохамад причини, поради които той е напуснал [държава]. Тъкмо обратното. Съдът е отчел казаното от лицето по време на проведеното интервю, но обосновано е приел историята му за недостоверна и е преценил, че лицето търси по – добър живот извън [държава] при липсата на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Обоснована и в съответствие със закона е преценката на състава на АССГ, че бежанската история на кандидата за закрила не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. На следващо място съдът обстойно е обсъдил ситуацията в страната на произход на Мохамад - [държава] и в частност обстановката в [държава] като убедително е мотивирал становището си, че не съществува обосновано предположение, че ако Мохамад се завърне там, ще бъдат нарушени правата му по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС. В касационното производство не са приобщени данни в обратната насока. Съдът е дал подробно мотивиран отговор на всички направени в хода на първоинстанционното производство възражения и доколкото съображенията му изцяло се споделят от настоящия състав, преповтарянето им в това решение е ненужно. Затова на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК следва да се направи препращане към мотивите на първоинстанционния съд по всички спорни въпроси, надлежно обсъдени в обжалваното решение. Предвид изложеното, при липсата на допуснати от състава на АССГ нарушения, представляващи касационни основания и при отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила, следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на Мохамад срещу Решение № 1119 от 24.04.2018 г., издадено от председателя на ДАБ е правилно, и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение