Решение № 38 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 673/2012 г.

Решение № 38 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 673/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 562 от 7.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 36 от 3.05.2012 г. по в. гр. дело № 1108/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2622 от 13.06.2011 г. по гр. дело № 1343/2007 г. на Разложкия районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] иск по чл. 108 ЗС срещу Т. д. н. Н. а. п. п. -Б. за признаване на собствеността и предаване владението на четвъртия етаж от административната сграда в [населено място], пл. "*" /сега пл. "*"/, попадаща в парцел * от кв. 50 по плана на града, целият с площ 180 кв. м., при съседи: от две страни - площад, Р. и улица, който по кадастралната карта на града е с идентификатор *. Поддържат се оплаквания за нищожност на решението и за нарушение на материалния закон и необоснованост. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му областния управител на Б. област е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о., взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот-четвърти етаж от административната сграда бил предоставен от държавата на държавното предприятие П. "К. П.". След прекратяването на последното, неговите активи и пасиви получила О. ф. "П. -91". Прието е по-нататък, че с решение на Общинския съвет-Р., на новообразуваната общинска фирма бил предоставен уставен капитал - имущество в размер на 967 000 лева, получен като правоприемник на прекратеното предприятие по баланса му към 31.03.1991 г. С решение № 113 от 3.07.1991 г. Временният изпълнителен комитет на ОбНС-Р. образувал на основание чл. 62, ал. 2 ТЗ [фирма], на което дружество бил предоставен уставен фонд - имущество в размер на 967 000 лева, получен като правоприемник на заличеното държавно предприятие по баланса на последното към 31.03.1991 г. Съдът е приел, че след като процесният имот се е намирал в патримониума на П. "К. П." - гр. Р. и е бил заведен по баланса му към 31.03.1991 г., а след преобразуването му е бил включен в капитала на образуваното еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско имущество "П. -91", същият имот е станал собственост на новообразуваното дружество. За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС, обаче въззивният съд е приел, че процесният четвърти етаж от административната сграда е "обособена част" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗППДОбП (отм.), доколкото съставлява обособен самостоятелен обект на собственост, който може да бъде ползван отделно за административни нужди. Прието е, че [община], като едноличен собственик на капитала на [фирма], [населено място], се е разпоредила с процесния имот, както следва: а) с решение № 6 от 21.10.1998 г. Общинският съвет-гр. Р. изключил от активите на дружеството дълготрайни материални активи, между които и четвъртия етаж на административната сграда; б) със същото решение била открита процедура по приватизация на 70% от капитала на дружеството; в) на 19.11.1998 г. бил съставен акт за частна общинска собственост № 399 (от същата дата) върху четвъртия етаж с площ 251.75 кв. м.; г) с решение № 69 по протокол № 11 от 17.11.1998 г. Общинският съвет-Р. решил процесния етаж да се продаде от [община] на ТУДА-Б., а на 16.12.1998 г. между общината и Г. -С. бил сключен писмен договор за покупко-продажба на имота. С обжалваното решение е прието, че Общинският съвет-Р. е взел решение № 65 от 21.10.1998 г. за изваждане на процесния имот от капитала на [фирма], [населено място] в изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и че се касае за решение за отчуждаване на конкретно определен недвижим имот, собственост на търговско дружество, чийто дялове са еднолична собственост на [община], в резултат на което имотът от собственост на търговското дружество е преминал в частна собственост на общината. Според въззивния съд, обстоятелството, че Общинският съвет не е взел решение и не е постановил промяна в капитала на търговското дружество чрез неговото намаляване, само по себе си не може да бъде основание да се счете, че взетото решение за изключване на имота от капитала на [фирма], [населено място] е нищожно. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: По делото е установено, че ищецът/сега касатор/ [фирма], [населено място] е правоприемник на общинската фирма [фирма], [населено място], която към момента на прекратяване на държавното предприятие П. "К. П." - 31.03.1991 г., е приела активите и пасивите на заличената организация. Безспорно е, че процесният четвърти етаж от административната сграда-Р. е бил включен в стойността на активите на прекратеното предприятие от 6566069 неденоминирани лева, с нова пазарна стойност в размер на 241 795 лева, към момента на вписването на общинското дружество с решение № 1679/31.03.1992 г. в търговския регистър, обнародвано в Държавен вестник бр. 36/5.05.1992 г. Установено е по-нататък, че с решение № 65 от 21.10.1998 г. Общинският съвет-гр. Р. е изключил от активите на [фирма], [населено място] дълготрайни материални активи по списък, в който фигурира и административна сграда - IV-ти етаж-Р., като снетите активи да бъдат актувани като общинска собственост до доказване на реституционните претенции и приключване на процедурата за приватизация на дружеството. С решение № 66 от 21.10.1998 г. Общинският съвет-Р. е открил процедура по приватизация на 70% от капитала на [фирма], [населено място]. На 19.11.1998 г. е бил съставен акт за частна общинска собственост № 399 от същата дата за четвъртия етаж на административната сграда. С решение № 69 по протокол № 11 от 17.11.1998 г. Общинският съвет решил процесният етаж да се продаде от [община] на ТУДА-Б.. На 16.12.1998 г. между [община] и Г. -С. е бил сключен писмен договор за продажба на недвижимия имот. Със заповед № РД-15-031/31.03.2000 г. на кмета на [община] е била открита процедура по приватизация на 70% от капитала на [фирма] чрез преговори с потенциален купувач. В информационния меморандум, неразделна част от приватизационния договор за продажба, изготвен на 31.03.2000 г., в т. 4 на раздел "вещноправен" към анализа на правното състояние на дружеството, при определяне режима на земята и сградите е било посочено: "съгласно акт № 549/22.06.1970 г. на ОбС-Р., на П. "К. П." [населено място] е предоставен за управление недвижим имот, съставляващ етаж 4 от административната сграда...". На 14.06.2000 г. между [община] и "П. -2000", като купувач е бил сключен договор за приватизационна продажба на дружествените дялове на [фирма], [населено място] с предмет 1220 дружествени дяла, представляващи 70% от съдебно регистрирания капитал. С решение № 4778/15.12.2000 г. на Благоевградския окръжен съд по ф. дело № 1455/1992 г. е била вписана промяна, състояща се в преобразуване на [фирма], [населено място] в дружество с ограничена отговорност [фирма] с капитал 6560 деноминирани лева, като решението е обнародвано в Държавен вестник, бр. 6 от 19.01.2001 г. С решение № 105 от 18.02.2008 г. М. съвет е обявил четвъртия етаж от административната сграда от публична в частна държавна собственост и го е прехвърлил безвъзмездно на [община]. След това за имота бил съставен акт за частна общинска собственост № 819 от 23.09.2008 г., а със заповед № РД-15-0243/26.03.2009 г. на кмета на [община] в полза на Т. а. на НАП-Б. върху имота с идентификатор * е било учредено безвъзмездно вещно право на ползване със срок от пет години. Безспорно е и че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответното учреждение. Според свидетелите, на четвъртия етаж на административната сграда винаги се е намирала "Данъчна служба". При така установените факти, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че с решение № 65 от 21.10.1998 г., в качеството си на едноличен собственик на капитала на [фирма], [населено място], Общинският съвет-гр. Р. се е разпоредил с обособен недвижим имот, собственост на търговското дружество, чрез изключване (изваждане от активите му) на процесния четвърти етаж от административната сграда. С оглед основанието, на което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а именно противоречиво разрешаван материалноправен въпрос, касаещ фактическия състав на изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл. 149, ал. 3 ТЗ, следва да се приеме най-напред, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на закона и на съдебната практика /в частност и на решение № 79 от 8.03.2010 г. по гр. дело № 25/2009 г. на Врачанския окръжен съд/. Според цитираното решение, изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл. 149, ал. 3 ТЗ представлява намаляване на капитала, който фактически състав включва вземане на изрично решение, съдържащо целта на намаляването, размера и начина, по който ще се извърши (чл. 149, ал. 2 ТЗ), обнародване на решението в Държавен вестник (чл. 150, ал. 1 ТЗ), както и вписване на намаляването на капитала в търговския регистър (чл. 151, ал. 1 ТЗ). Настоящият състав на ВКС, II г. о. споделя като правилно възприетото в цитираното решение разрешение, според което при липсата на доказателства за спазване на посочените изисквания, намаляването на капитала е останало недовършено като фактически състав и не са настъпили имуществени последици от решението на общинския съвет в качеството му на едноличен собственик на капитала на Е. за снемане на имота от активите на дружеството и преминаването му в собственост на общината. В случая, липсват доказателства за взето решение за намаляване на капитала /чл. 149, ал. 2 ТЗ/, както и за изпълнение на изискванията на чл. 150, ал. 1ТЗ - обнародване на решението в Държавен вестник и на чл. 151, ал. 1 ТЗ - вписване на намаляването на капитала в търговския регистър. След като процесния имот е бил включен в активите на бившата общинска фирма, която е преобразувана и след вписването в търговския регистър е възникнало [фирма], [населено място], имотът е станал част от имуществото на нововъзникналия правен субект. Капиталът на едно дружество с ограничена отговорност и имуществото на такова дружество са различни по съдържание понятия. Докато капиталът е цифров израз на вноските към момента на вписване на дружеството в търговския регистър, имуществото като цифров израз е равно на цифровия израз на капитала към момента на вписване на дружеството в търговския регистър. Капиталът е постоянна величина и се променя само по реда на чл. 148 - чл. 151 ТЗ. Имуществото е променлива величина, която се отразява в счетоводния отчет. Част от имуществото са и вещните права върху недвижими имоти. Извършеното разпореждане с такива права не съставлява намаляване на капитала по смисъла на чл. 149, ал. 3 ТЗ. На следващо място, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че извършената на 16.12.1998 г. от кмета на [община] по реда на Закона за общинската собственост разпоредителна сделка с процесния имот в полза на Г. при МФ е действителна. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, който разполага със законово правомощие да извършва действия по разпореждане с недвижими имоти-частна общинска собственост. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗППДОбП (отм.), обект на приватизация могат да бъдат: а) дялове и акции, собственост на общините от търговски дружества; б) обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% общинско участие в капитала; в) общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.). Съобразно чл. 35, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗППДОбП (отм.), две категории лица могат да изкупуват без търг или конкурс общински предприятия и обособени части от тях, а именно: а) работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част и б) наематели и арендатори с договори, сключени в предвидения в закона период. Продажбата на общински предприятия или на обособени части от тях е уредена в глава шеста на ЗППДОбП (отм.), като съгласно чл. 30, ал. 1 от същия закон, съществуват четири възможности, а именно: а) преговори с потенциални купувачи; б) публичен търг; в) конкурс и г) продажба без публичен търг и конкурс при условията на чл. 35 ЗППДОбП (отм.) на лица от посочените две категории. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗППДОбП (отм.), решението за приватизиране на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50% общинско участие се приема от общинския съвет, а съобразно чл. 3, ал. 4 ЗППДОбП (отм.) това решение подлежи на обнародване в "Държавен вестник" и най-малко в два централни всекидневника. В случая, липсват данни, че преди сключване на приватизационния договор от 14.06.2000 г. е било обнародвано решение за приватизация на обособена част от [фирма], [населено място], представляваща процесния четвърти етаж от административната сграда. От изложеното следва, че Общинският съвет-Р. е имал правно регламентирана възможност за разпореждане с процесния имот, но по реда на специалния ЗППДОбП (отм.), който предвижда процедура за приватизация само по отношение на изчерпателно посочени обекти, но не и по общия Закон за общинската собственост и Наредбата на общинския съвет за управление и разпореждане с общинско имущество. Предвид изложеното дотук, обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл. 281, т. 3, предл. първо ГПК - нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна с произнасяне на ново решение по съществото на спора при условията на чл. 293, ал. 2, предл. първо ГПК. Дружеството-ищец [фирма], [населено място] е доказало наличието на предпоставките за придобиване на собствеността върху процесния имот по силата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). По делото е установено, че имотът е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на П. "К. П." -гр. Р.. След прекратяване на държавното предприятие, активите и пасивите му са преминали в новообразуваната общинска фирма с наименование [фирма], [населено място], на което дружество е бил предоставен уставен капитал - имущество в размер на 967 000 лева по баланса на заличеното предприятие към 31.03.1991 г. Общата стойност на основните средства на П. "К. П.", [населено място] към момента на прекратяването му - 31.03.1991 г. е възлизала на 6566069 неденоминирани лева, като в тази стойност е включена и стойността на процесния четвърти етаж на административната сграда. Размерът на капитала на [фирма], [населено място] към момента на вписването на дружеството в търговския регистър - на 31.03.1992 г., е 6566069 неденоминирани лева или 6566 деноминирани лева. Съгласно чл. 17а ЗППДОбП (отм.), при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, с акта за преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта на преобразуването е предвидено друго. Съгласно § 48 от ПЗР на Закона за общинската собственост /ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г./, общинските предприятия и фирми, осъществяващи дейност извън посочените в чл. 53 от закона, се преобразуват в еднолични търговски дружества с общинско имущество в срок до 31.05.2000 г. Компетентен орган да вземе решение за преобразуването е общинският съвет /чл. 54 ЗОС/. П. търговски дружества придобиват собствеността върху имуществото, което е било предоставено на съответните общински предприятия и фирми и включени в активите на новообразуваните еднолични търговски дружества, освен ако в акта за преобразуване не е посочено друго. Следователно, процесният имот е станал собственост на [фирма], [населено място], вписано в търговския регистър, чийто правоприемник е ищцовото дружество [фирма], [населено място]. Както се посочи в настоящия случай не е била налице друга правна възможност общината да се разпорежда с недвижим имот, включен в капитала на вече преобразуваното търговско дружество, освен по реда на действащия към 21.10.1998 г. ЗППДОбП (отм.) - приватизационна продажба на обособена част от общинско предприятие след преобразуването му в еднолично дружество с ограничена отговорност. След като не са били спазени изискванията на чл. 1, ал. 3, т. 2; чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 4; чл. 30, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗППДОбП (отм.), нито тези по чл. 149- чл. 151 ТЗ, ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот, който е останал част от имуществото на общинското дружество [фирма], [населено място]. Безспорно е, че имотът с идентификатор * се държи от ответника по иска Т. д. н. Н. а. п. п. -гр. Б., която фактическа власт се упражнява от него без основание, поради което следва да бъде осъден да предаде владението на имота на дружеството-ищец. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, както следва: за първоинстанционното и въззивното производство - общо сумата 5 938 лева, а за касационното производство - сумата 2 186 лева или общо 8 124 лева. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.