Решение № 226 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2015 г.

Решение № 226 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Образувано е по молба на П. А. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Ф., за отмяна на влязлото в сила решение № 1147 от 16.07.2014 г. по гр. д. № 810/2014 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на [фирма] сумите 164.45 лв. за доставена топлинна енергия и 8.43 лв. - мораторна лихва. Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че в нарушение на процесуалните правила е бил представляван по делото от лице по чл. 29 ГПК. По делото е било представено на 07.03.2014 г. удостоверение за неговите постоянен и настоящ адрес в [населено място], които не са били актуални към тази дата, защото считано от 20 и 21 февруари 2014 г. тези адреси са в [населено място]. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била или не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. Ответникът по гр. д. № 810/2014 г. на Русенския районен съд П. А. Г. на 14.02.2014 г. не е намерен на посочения в исковата молба адрес в [населено място], който е неговият постоянен и настоящ адрес до 20.02.2014 г. По реда на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на същата дата. С молба от 07.03.2014 г. ищецът [фирма] е представил удостоверение от 06.01.2014 г., според което настоящият и постоянният адрес на ответника са в [населено място]. След това му е бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. От представените с молбата за отмяна копия от удостоверение за настоящ адрес и лична карта е видно, че настоящият адрес на П. А. Г., считано от 20.02.2014 г. и постоянният му адрес, считано от 21.02.2014 г., са в [населено място]. Промяната на настоящия и постоянния адрес в случая обаче е правноирелевантна, защото тя е станала след датата 14.02.2014 г., на която е установено, че ответникът по иска не пребивава на адреса в [населено място]. По тази причина не са нарушени на съдопроизводствените правила при представляването на молителя от лице по чл. 29 ГПК. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.