Решение № 13882 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2015 г.

Решение № 13882 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Й. от град В. против решение № 1265/05.06.2015 г., постановено по адм. дело № 3746/2014 г. на Административен съд град В., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № К-637/11.11.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР - В. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - директорът на Областна дирекция на МВР - В., чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба, и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град В. е била заповед рег. № К-637/11.11.2014 г. на директора на Областна дирекция на МВР - В., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че на 04.07.2014 г., около 23.00 часа в местността "Бялата вода" в землището на с. Б., жалбоподателят Д. Й., който управлявал микробус марка "Мерцедес" е спрян за проверка от полицейски служители. При проверката е установено, че микробусът е превозвал 5 кубически метра дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет. На жалбоподателя са съставени актове за установяване на административни нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите, както и срещу него е образувано следствено дело № 85/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В.. Административнонаказващият орган е приел, че с действията си Й. е нарушил разпоредбата на чл. 4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, според който "държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме". Това дисциплинарно нарушение е прието като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, в хипотезата на чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Освен това заповедта на директора на ОД на МВР - В. е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. С. не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция се твърди, че не е налице нарушението, констатирано от административния орган, като жалбоподателят поддържа тезата, че е отишъл да си търси мотор, но си купува дърва по пътя, за които не е знаел, че не са маркирани. Съдът е изложил подробни мотиви защо не възприема част от свидетелските показания, като противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, както и кои свидетелски показания приема за достоверни, както и кои доказателства подкрепят приетата от него фактическа обстановка. Направените от жалбоподателя доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АС. Н. правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е факта на неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от жалбоподателя, които изискват от него да не извършва действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми. Следва да се има предвид, че моралните правила са неписани норми за поведение, поради което не би могло да се конкретизират в норми всички нарушения на Етичния кодекс. Н., извършването на определено действие от служител на МВР следва да бъде приведено в съответствие с определена абстрактна норма от Етичния кодекс, съобразно неговото въздействие върху обществото и отрицателното му влияние върху престижа на институцията МВР. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР. След извършена проверка във връзка с получен сигнал от служители на ДГС "В.", който е следвал микробуса, управляван от жалбоподателя и след извършена проверка от контролните органи е установено превозването на немаркирани дърва и без превозен билет. Правилно съдът е приел, че поведението му не съответства на изискванията на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Представеното в касационното производство постановление на Районна прокуратура В. за прекратяване на образуваното досъдебно производство № 85/2014 г. не може да промени направените изводи на настоящия съдебен състав. В мотивите на постановлението е посочено, че не са били налице всички елементи за осъществяване на фактическия състав на престъпление по чл. 235, ал. 2 НК спрямо касатора, както и че по отношение на него е реализирана административнонаказателна отговорност /издадени са два броя влезли в сила НП/, поради което обвинение не следва да бъде повдигано предвид спазването на принципа ne bis in idem. Освен това чл. 194, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Поради това дисциплинарното наказание на жалбоподателя е наложено за неспазване на етични правила, а не за извършено престъпление. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд град В. е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,