Решение № 3073 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12553/2016 г.

Решение № 3073 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12553/2016 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ц. К. с ЕТ "Хермес - Т. К.", гр. С., чрез процесуален представител, против решение № 5409 от 26.07.2016 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 7406 по описа за 2014 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт (РА) № 2111309106/06.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 1009/05.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения ревизионен акт. Алтернативно моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - град С. при ЦУ на НАП, през процесуален представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество на спора е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА, с който на ЕТ са определени допълнително задължения за данък по ЗДДФЛ за ревизираните периоди 2010 г., 2011 г., и 2012 г., общо в размер на 7 081,65 лв. - главница и по ЗДДС за периода 26.11.2012 г. до 30.04.2013 г. в размер на 413,40 лв. - главница. Установено е, че едноличният търговец осъществява дейност на погребален агент, в две бюра. Органът по приходите е намерил, че в случая са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно посочените в т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, не е представена част от счетоводната отчетност по Закона за счетоводството и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. На основните доставчици на ЕТ - Общинско предприятие "Гробищни паркове" и "Софийски крематориум" АД са извършени насрещни проверки, а от ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения. Административният съд е приел, че е издаден валиден акт, в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. Съдът подробно е описал в мотивите си начина, по който е формирана на данъчната основа за процесните периоди от ревизиращите, проследявайки паричния поток на лицето, семейно положение, разходи за издръжка, както и приходите и разходите от дейността като ЕТ и приложените в тази връзка счетоводни документи. Предвид наличието на техническа грешка при изчислението, съдът е отменил частично РА, а именно относно определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2011 г. в размер над 1 150,91 лв. до 1 194,45 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 208,38 до 216,11 лв.; за данъчен период 2012 г. в размер над 1 899,94 лв. главница до 1 999,07 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 149,16 лв. до 156,92 лв. В така посочената отменена част, решението на АССГ не се обжалва, поради което е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на едноличния търговец, в останалата част, съдът е възприел изводите на приходните органи, че лицето в ревизираните периоди е закупувало услуги от Общинско предприятие "Гробищни паркове" и "Софийски крематориум" АД, за които има издадени фактури подробно описани в РД. Същите не са намерили отражение в счетоводството на лицето, респективно не е отразен приход от извършените последващи услуги от ЕТ "Хермес - Т. К." към трети лица. Прието е, че визираните обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се потвърждават и от иззетите при проверката в обект на РЛ и приобщени към ревизионната преписка тетрадки за приходи и разходи, които не съответстват на счетоводните записвания. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение смята, че първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел правилно установената фактическа обстановка по спора и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Видно от наличните доказателства по делото, при извършената ревизия са установени несъответствия в счетоводството на жалбоподателя, във връзка с които не са дадени логични обяснения от ревизираното лице. В конкретния случай, административния съд правилно е приел, че има данни въз основа на които ревизията следва да бъде проведена по особения ред на чл. 122 от ДОПК. За последното РЛ е уведомено по реда на по чл. 124 от ДОПК. След подробен анализ на разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК, първоинстанционния съд е приел, че при провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, важи презумпцията на чл. 124, ал. 2, съгласно която - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази връзка е оказано на жалбоподателя да представи всички необходими доказателства в подкрепа на своите твърдения. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба. Видно от всички събрани при разглеждане на делото доказателства, включително и от съдебно-счетоводната експертиза може да се направи обоснован извод за наличието на предпоставките на чл. 122 от ДОПК. Предвид презумпцията за доказателствена тежест съгласно чл. 124, ал. 2, ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства и не е провело насрещно и пълно доказване, с което да опровергае изводите на ревизиращия орган. В резултат на заключението на вещото лице по ССчЕ само е редуциран размерът на данъчната основа, предвид наличието на грешка при изчислението стойността на получените услуги от "Софийски крематориум" АД. Характерът на фактурираните услуги не предполага възможност за грешки при издаване на фактура с вписване на получател различен от реалния. Съгласно разпоредбите на Наредба за гробищните паркове на територията на Столична община и Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на Министерство на здравеопазването, преди извършването на услуги от вида на фактурираните следва да се представят: копие на смъртен акт, оригинал на разрешително за кремация, подписано от лекаря, оригинал на декларация от най-близък родственик и документ удостоверяващ родствена връзка. Съдът правилно е посочил, че от данните намиращи се в тетрадката, иззета с представен по делото протокол за извършена проверка в обект на ЕТ "Хермес - Т. К.", се установяват отразени приходи във връзка с организиране на погребения на множество лица, в това число и на Г. Й. У. на л. 132 от делото (приложение № 8), С. Д. С. л. 131 от делото (приложение № 8), Г. П. С. л. 136 от делото (приложение № 8). За същите ОП "Гробищни паркове" е издало фактури, също приложени по делото (л. 519, 521, 577) съдържащи името на покойника, които не са намерили отражение в счетоводството на лицето, предвид което правилно са квалифицирани като укрити продажби. С оглед на така разпределената доказателствена тежест са правилни и обосновани изводите на АССГ за законосъобразност на РА в частта по ЗДДФЛ, поради необорване на фактическите констатации в него от страна на жалбоподателя в хода на оспорването. Предвид неуспешното оборване на установяванията на органа по приходите и в частта по ЗДДС, РА правилно е счетен за законосъобразен, предвид неначисляване на ДДС по фактури издадени от ОП "Гробищни паркове" и "Софийски крематориум" АД с получател ревизираното лице, респективно при настъпилото данъчно събитие. Правилно е начислен ДДС за посочените периоди в съответните размери, ведно с начислена лихва за забава. Решението в частта, с която РА е отменен не е било оспорено, предвид което същото е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд С.-град в обжалваната му отхвърлителна част не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация следва да бъде присъдена сума в размер на 696,84 лв., съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,