Решение № 17113 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5029/2019 г.

Решение № 17113 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5029/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Ковачева от [населено място] против решение № 27 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 13 по описа за 2018 г. на Административен съд - Стара загора, с което е отхвърлена жалбата против решение № 1040-23-43 от 21.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Стара Загора. Изложените съображения за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Стара загора, не е взел становище. Ответникът Поделение (Военно формирование) 24620, с. Свобода, обл. Стара загора, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците В. Ковачева и А. Ковачева не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Стара загора е решение № 1040-23-43 от 21.12.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара загора, потвърждаващо разпореждане № 98 от 19.10.2016 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е приета за трудова злополуката, настъпила през работно време на 22.04.2016 г. и причинила смъртта на ст. сержант П. Ковачев, военнослужещ на длъжност "логистик" във Военно формирование 24620 - с. Свобода, общ. Чирпан, приет на военна служба в 3 регионален център за разузнаване – Лопово, общ. Петрич. С постановеното решение Административен съд – Стара загора е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че настъпилото нетравматично увреждане, довело до смъртта на осигуреното лице, не е причинено от полагания труд и условията на трудовата среда. Съдът се е позовал на заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, съгласно което военнослужещият не е имал пряко отношение към работата на излъчващата апаратура, намираща се в района на поделението, а логистичните му задължения по длъжностна характеристика не са били свързани с риск за сърдечно-съдово заболяване. Промяната в надморската височина, съчетана с рутинните задължения (шофиране) без обслужване на радиоапаратура, не може да окаже влияние върху сърдечно-съдовата система и да доведе до смърт. Съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ патологични състояния на сърцето и дихателната система не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО. Не са налице всички кумулативни елементи на фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО - внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, която е причинила неработоспособност или смърт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Поддържаният в касационната жалба довод за нищожност на оспорените актове - решение № 1040-23-43 от 21.12.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара загора и потвърденото с него разпореждане № 98 от 19.10.2016 г., като издадени в нарушение на правилата на местната компетентност, е неоснователен. В мотивите на обжалваното съдебно решение законосъобразно е прието, че актовете са издадени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. При настъпване на злополука, за която има основания да се предполага, че е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице подават в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник". Териториалната компетентност се определя от регистрацията на осигурителя – в случая Военно формирование 24620 - с. Свобода, общ. Чирпан, обл. Стара загора, а не от мястото на настъпване на злополуката – местност Лопово, общ. Сандански, обл. Благоевград. Неправилно е и поддържаното становище, че разпореждането не е издадено от орган с материална компетентност в ТП на НОИ – Стара загора. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова се издава от длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Оспореното разпореждане е издадено от главен инспектор по осигуряването И. Атанасов, който видно от приложената заповед № 709/10.10.2012 г. на Директора на ТП на НОИ – Стара загора, е определен като компетентен орган по чл. 60, ал. 1 от КСО. Касационните доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на съдебен акт при неизяснени факти и обстоятелства, не са съобразени с естеството на оспорения административен акт и с процесуалните правила за издаването му. Не съществува спор, че смъртта на военнослужещия не е настъпила от външна травма, а е резултат от патологично състояние. За да се установи по административен ред наличието на причинна връзка между патологичното състояние, причинило смъртта и вредоносен фактор от работната среда, е необходимо да бъде издадено решение от органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. По силата на чл. 60, ал. 2 от КСО при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО се основава на решението на ТЕЛК/НЕЛК/ЦТЕЛК. Видно от приложеното експертно решение № 0035/033 от 30.08.2016 г. на ТЕЛК при ВМА ЦВМК – София, решение за наличие на причинна връзка "трудова злополука" не е взето, тъй като на починалия не е била извършена аутопсия. Съгласно чл. 66, ал. 2 от действащата Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), в сила до 27.06.2017 г., при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. Като основна причина за смъртта в съобщение за смърт № 45/22.04.2016 г. е посочена "остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност", но при неизвършена аутопсия не може да се установи кои фактори са довели до това здравословно увреждане. Няма данни, че експертното решение е било обжалвано, поради което то следва да се счита за влязло в сила. На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Недопустимо е в съдебното производство по реда на чл. 118 от КСО да се извършва инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на влязлото в сила експертно решение № 0035/033 от 30.08.2016 г. на ТЕЛК при ВМА ЦВМК – София. Поради това евентуалните отговори на проф. Израел или други специалисти по охрана и хигиена на труда за рисковите фактори на трудовата среда на военния обект в Лопово, не биха променили крайния извод на първоинстанционния съд за издаване на оспорените административни актове при спазване на изискването за законосъобразност по чл. 60, ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1 от КСО. За признаването на една злополука за трудова не е достатъчно осигуреното лице да е полагало труд при рискови фактори на трудовата среда, а е необходимо да се установи, че именно тези вредности са причинили острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. В разглеждания случай това не е доказано поради отказана аутопсия на починалия от неговата съпруга. Служебните задължения на починалия военнослужещ като логистик не са свързани с работа на радиоизлъчващата апаратура, а стойностите в дежурната стая са в границите на пределно допустимите нива за населението. От височинна хипоксия са застрашени работещите на надморска височина 4000-5000 м, а Лопово е на надморска височина под 2000 м (1400 м). Освен това са налице данни, че лицето е имало здравословен проблем – хиперхолестеролемия и нарушен въглехидратен толеранс, които макар и не тежки, са могли да доведат до атеросклеротични промени по артериалните съдове (заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза). Неотносими към предмета на спора са съображенията относно прилагането на чл. 200 от Кодекса на труда и разпоредбите на Закона и отбраната и въоръжените сила на Република България. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО се издава по реда на чл. 55 - чл. 60 от КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Спорът за законосъобразността му се разглежда с оглед процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, а не като искова претенция по чл. 200 от КТ. Преценката на установените фактически обстоятелства води до извод, че смъртта на осигуреното лице, настъпила на 22.04.2016 г., не може да бъде квалифицирана като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото не е причинена от внезапно травматично или нетравматично увреждане на здравето, настъпило под прякото въздействие на вредоносни фактори на работната среда по време на извършвана работа. Като е приел, че оспорените актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация Поделение (Военно формирование) 24620, с. Свобода, обл. Стара загора, за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100.00 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,