Решение № 866 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 456/2010 г.

Решение № 866 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 456/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Алексей Иванов Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. С решение № 120 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 153/2009 г. Силистренският Окръжен съд /С. ОС/ е отменил решение № 271/31.07.2009 г. и заповед за защита от 31.07.2009 г., постановени по гр. д. № 1285/2009 г. на С. районен съд /С. РС/ и е отхвърлил молбата на Т. Е. Т. за установяване осъществено домашно насилие от И. П. И., определяне мерки за защита и налагане на глоба. С молба подадена на 21.12.2009 г. от Т. Е. Т. се иска отмяна на решението на С. ОС на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ГПК. Молителят твърди, че след отмяна от въззивния съд на решението на първоинстанционния съд при едни и същи доказателства, между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения и е налице отменително основание на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поддържаното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК молителката доказва с писмен протокол от 03.02.2009 г. за предупреждение на И. П. И., който документ според нея не е обсъждан от съдилищата и е от съществено значение. С подаден отговор ответника по молбата И. П. И. твърди, че не са налице посочените основания за отмяна на атакуваното решение. Разгледана по същество молбата за отмяна на Т. Е. Т. е неоснователна предвид следните съображения: Производството за отмяна по чл. 303 и следващи от ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. То е самостоятелен, извънинстанционен способ за защита срещу неправилни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1, точка 1-7 от ГПК основания. За отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е необходимо да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Представения от молителката протокол за предупреждение, издаден на 03.02.2009 г. от младши полицейски инспектор при районно управление [населено място], с който е бил предупреден ответника в настоящето производство, изобщо не попада в категорията ново писмено доказателство, което не е могло да бъде известно при решаване на атакуваното дело или с което страната не е могла да се снабди своевременно. Това писмено доказателство е съществувало и е било известно на молителката още преди подаване на исковата молба, в която тя излага, че полицията е предупредила сина й по Закона за защита срещу домашното насилие да спре извършване на описаното действия, съставляващи физическо и психическо насилие. Самият документ е представен и събран като доказателство в производството пред въззивния съд. Твърдението на молителката за необсъждане на този документ от съдилищата не може да се обсъжда и цени в настоящето производство, защото възможната неправилност на атакуваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е основание за отмяна по нито едно от изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - 7 от ГПК основания. Не трябва да се смесват основанията за отмяна на влезли в сила решения и основанията за касационно обжалване на въззивните решения. Изложеното дава основание да се приеме, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не са налице. Молителят може да иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание вече е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на атакуваното. Посоченото основание има предвид постановени две различни влезли в сила решения, които си противоречат. Противоречието трябва да съществува между решения, изхождащи от еднакво компетентни правораздавателни органи. В настоящият случай соченото от молителката основание за отмяна не е налице. На първо място не са налице две влезли в сила решения, постановено между същите страни. Соченото в молбата решение на първоинстанционния съд е било отменено от въззивния съд по реда на инстанционния контрол. Решението на Силистренския районен съд никога не е влизало в сила. Кога едно решение влиза в сила е посочено в разпоредбата на чл. 296 от ГПК. Съгласно тази норма едно решение влиза в сила, когато не подлежи на обжалване; срещу което не е подадена въззивна жалба или подадена жалба е оттеглена и когато подадена жалба не е била уважена. Изброените предпоставки изобщо не са налице по отношение на обсъжданото решението на Силистренския районен съд. Това решение е подлежало на обжалване, било е обжалвано и подадената срещу него жалба е уважена. Между страните не са били постановени две различни съдебни решения за същото искане и на същото основание. Това означава, че искането за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение