Решение № 2023 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2017 г.

Решение № 2023 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационни жалби на "Еврокар 95 " ООД, гр. К., и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. срещу решение № 2395/10.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4686 по описа за 2016 г. на Административен съд С.-град. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. обжалва решението в частта, с която е отменен Акт за прихващане или възстановяване № П-22002315218221-004-001/21.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 529/31.03.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. в частта, с която са прихванати публични вземания установени с НП№ К24/16.10.2007 г., НП№ 6-8491/30.11.2006 г., НП№ 6-6064/03.07.2006 г., НП№ 6-8491/30.11.2006 г., НП№ 6-6064/05.07.2006 г., НП№ 6-7505/20.09.2006 г. и НП№ 6-9426/21.12.2006 г. и е изпратена преписката на ТД на НАП-С. за ново произнасяне. Касаторът "Еврокар 95 " ООД, гр. К., оспорва решението в отхвърлителната му част. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и съответно, отмяна в тази част и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, предвид което са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. Производството по реда на чл. 129 ДОПК е във връзка с решение № 1816/01.12.2015 г. на ДД"ОДОП" С искане вх. № 94-Г-4/20.01.2015 г. жалбоподателят е заявил възстановяване на суми по ДДС за данъчен период м. 02.2000 г., ведно със съответните лихви, във връзка с решение по адм. д. № 2992/2014 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение по адм. д. № 2880/2013 г. на АССГ в отменителната част. С акта е определен размера за възстановяване ДДС 140 000 лв. и лихви - 237 116, 92 лв., съобразено с отменително решение на АССГ, потвърдено с решение на ВАС, за установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 02.2000 г. с РА, който е отменен от съда в тази част. Спорът е относно изискуемите задължения на дружеството по ревизионни актове и по наказателни постановления. Проследени са задълженията и съпоставени с искането за възстановяване на суми, като краения резултат за възстановяване е 0 лева. Спорът се свежда до това към кой момент да се изследва погасителната давност по отношение на установени публични вземания: към момента на издаване на АПВ или към момента на постановяване на съдебното решение. Съдът е изследвал всички предпоставки по чл. 172 ДОПК и тези по чл. 171, ал. 2 ДОПК - изтичане на абсолютна 10-годишна погасителна давност. Правилен е анализът на правните разпоредби, съпоставени с фактите по делото относно съществуващите задължения на дружеството към датата на издаване на АПВ. Подробното проследяване е направено в предходното производство по адм. д. № 2880/2013 г. на АССГ. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност - чл. 170, ал. 3 ДОПК, като с тази разпоредба е пренесен общият принцип от ЗЗД, че прихващане е допустимо и с погасени по давност вземания. За имуществената санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания като вид публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5, вр. т. 7 ДОПК давността е уредена в чл. 171 ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната погасителна давност за публичните вземания е предвидена в разпоредбата на ал. 2 на чл. 171 ДОПК, която гласи: с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Така съобразено от първоинстанционния съд, поради изтекла погасителна давност за публични задължения по посочени в решението наказателни постановления, АПВ е частично отменен и е изпратена преписката на ТД на НАП-С. за ново произнасяне. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на двете страни се дължат разноски за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция, съобразно отхвърлителната и потвърдителната част с обжалваното първоинстанционно решение, но касатора "Еврокар 95 " ООД представляван от адв. Дограмаджиев не е представил доказателства за договорено и внесено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд. На касатора ДД"ОДОП" се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в претендирания от юрк. Згурева размер 5771 лв. Воден от горното е на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение