Решение № 2702 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12767/2008 г.

Решение № 2702 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12767/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Кмета на СО - Район "Люлин" Венетка Методиева Серафимова срещу решение № 673/14.07.2008 г. по адм. д. № 1603/2008 г. на Административен съд - София град, II отделение, 26 състав. Касаторът заявява, че оспорва съдебното решение в частта, в която е определена като "незастроена част от имот пл. № 344, с площ по графични данни общо 462 кв. м, заключена между букви И-К-Л-М-И, оцветена в зелено към скицата на вещото лице" и моли да бъде отменено в тази част като незаконосъобразно. Твърди, че реализираното строителство на триетажна сграда - поликлиника в УПИ I - "За поликлиника" е пречка за възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот съгласно § 1, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ и като не е обсъдил и не е взел предвид това обстоятелство, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От пълномощника на ответниците Елена Кирилова Градинарова, Илия Кирилов Костадинов и Бойко Кирилов Костадинов - адв. Ралица Георгиева от САК е постъпило писмено възражение, в което по подробно развити съображения се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като необоснована, а обжалваното с нея решение в сила. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е обосновано и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да остане в сила. Сочените основания за отмяна са недоказани. От заключението на СТЕ е установено, че от процесния имот не са застроени 462 кв. м, в която част следва да се приеме, че мероприятието, за което имота е бил отчужден не е осъществено. Тази част отговаря на пълномерен парцел и отреждането му като самостоятелен не противоречи на Наредба № 7/03 г. за правила и норми на отделни видове територии и устройствени зони и чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Мероприятието за което имота е отчужден е изпълнено в площ 924 кв. м съобразно приложената скица, в които попадат и сервитутните отстояния. Съдът правилно е приел, че изградената озеленена площ също е част от това мероприятие. Върху площта 462 кв. м към настоящия момент съществуват метални павилиони, които не са масивни сгради, заради които да се приеме, че земята под тях е застроена по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 673 от 14.07.2008 г. по адм. д. № 1603/2008 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Административен съд - София град, II-ро отделение, 26-ти състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК: ОТМЕНЯ по жалба на Елена Кирилова Градинарова, Илия Кирилов Господинов и Бойко Кирилов Костадинов Заповед № РД-09-433/6.06.2005 г. на Кмета на Район "Люлин" Столична община В ЧАСТТА, с която е определена като застроена част от имот с пл. № 344, к. л. 193, 2151216, сега попадащ в м. "Люлин 2 микрорайон "съгласно ЗРП на м. "Люлин 2 микрорайон", одобрен с решение № 59 по протокол № 24/30.03.2001 г. с площ по графични данни общо 462 кв. м, заключена между букви И-К-Л-М-И, оцветена в зелено на скица към заключението на вещото лице инж. Недева, представляваща неразделна част от решението; ОПРЕДЕЛЯ като НЕЗАСТРОЕНА част от имот с пл. № 344, к. л. 193, 2151216, сега попадащ в м. "Люлин 2 микрорайон "съгласно ЗРП на м. "Люлин 2 микрорайон", одобрен с решение № 59 по протокол № 24/30.03.2001 г., площ по графични данни общо 462 кв. м, заключена между букви И-К-Л-М-И, оцветена в зелено на скица към заключението на вещото лице инж. Недева, представляваща неразделна част от решението; ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част и ОСЪЖДА ответника Кмета на Столична община, район "Люлин" да заплати на жалбоподателите на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК сумата 300 лева, представляващи направени разноски по делото. Въпреки отхвърлителния трети диспозитив и макар, че в тази част така постановеното съдебно решение е неблагоприятно за жалбоподателите Елена Кирилова Градинарова, Илия Кирилов Костадинов (погрешно написан в решението с фамилно име Господинов) и Бойко Кирилов Костадинов, от тези лица не е постъпила касационна жалба, поради което в тази си част решението е влязло в сила и не следва да се обсъжда. Касационната жалба на Кмета на Район "Люлин" е насочена срещу решението в останалата му част и затова предмет на съдебен контрол в настоящата касационна инстанция е решението по първия, втория и четвъртия диспозитив. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел въз основа на изслушаната по делото техническа експертиза, че тази част от имота с площ по графични данни 462 кв. м, заключена между букви И-К-Л-М-И на скицата към заключението на вещото лице, оцветена в зелено, е свободна от застрояване, неподдържана площ, през която няма данни за преминаване на подземни комуникации. По регулационната линия към улицата са монтирани метални павилиони, част от които не се експлоатират и тъй като не са масивни сгради, не са основание терена под тях да се определи като застроен по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е правилно. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (каквото безспорно е настоящото), се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на хигиенните и противопожарните норми и на Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройството на територията (ДВ, бр. 51 от 2001 г.), каквато е била редакцията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ към датата на издаване на процесната заповед, а след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. при спазване на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.). С оспорената пред Административен съд София - град Заповед № РД-09-433 /6.06.2005 г. на Кмета на Район "Люлин" към Столична община, е одобрено Решение № 17 по Протокол № 7 от 9.07.2004 г. на техническата комисия за определяне на застроената част от имот пл. № 344 к. л. 193/215/1216, попадащ в план за регулация на местност "Люлин -2", като е отразено, че застроената площ по графични данни е 1928 кв. метра, а незастроената площ е 0 кв. метра. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, придружена със скица обаче се установява, че част от имота по букви И-К-Л-М-И, оцветена в зелено, с площ по графични данни 462 кв. м е свободна от застрояване, неподдържана площ, през която няма данни за преминаване на подземни комуникации и че по регулационната линия към улицата са монтирани метални павилиони, част от които не се експлоатират. При тези обективни технически данни, единственият възможен правен извод е, че тази част от имота е незастроена. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, в частност от ответника в първоинстанционното производство, сега касационен жалбоподател. Констатациите не са оборени и пред настоящата инстанция с някакви писмени доказателства, които са допустими в касационното производство. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се провежда само тогава, когато предстои да бъде издадено решение на колективния орган по поземлената собственост, независимо как е наименован - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем общинска служба по земеделие. Въз основа на влязлата в сила заповед ще се издадат скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, а въз основа на тях компетентният административен орган ще постанови своето решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че при издаването на това решение, с което или се възстановяват в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или им се признава правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София - град е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което то следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му, в която като логическа и законна последица от този изход на спора съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,