Решение № 5791 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2016 г.

Решение № 5791 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Г. Б. 7" ЕООД, гр. С., чрез процесуален представител срещу решение № 8165 от 23.12.2015 г., постановено по адм. д. № 5781 от 2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ за издаване на Акт за прихващане или възстановяване по искане № 53-00-3354/23.09.2014 г. по регистъра на ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 469/31.03.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, които съдът квалифицира като такива за необоснованост и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изтъква, че съдът не е установил правилно фактите по спора и съответно неправилно е приложил материалния закон. Поради тези съображения, подробно развити в жалбата, моли за отмяна на решението и връщане на преписката на решаващия орган със задължителни указания. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП", гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: На 13.11.2012 г. по сметката на "Г. Б. 7" ЕООД е постъпила сумата 283 312, 30 лв, на основание договор с "ПМУ" АД за доставка на материали. С ПНПОМ от 24.04.2013 г. върху банковите сметки на дружеството е наложен запор, продължен с постановление от 27.08.2013 г., във връзка с провеждана ревизия, приключила с РА № 2101303992/23.08.2013 г., отменен с Решение № 2099/04.12.2013 г. на ответника, с което преписката е върната за нова ревизия. На 11.12.2013 г. "Първа инвестиционна банка" АД превежда по сметката на ТД на НАП С. сумата от 283332 лв. Постъпилата сума е разпределена за задълженията по отменения РА. С решение № ПИ-39/12.03.2014 г. на ответника е обявена нищожността на разпореждането за разпределение на постъпилата сума, поради отпаднало основание. На 14.12.2013 г. е възложена повторната ревизия на дружеството. Издадено е ново ПНПОМ от 12.02.2014 г., с което е наложен запор върху банковата сметка. Повторната ревизия е приключила с влязъл в сила РА № 2101311370/25.06.2014 г., с които са установени задължения по ЗДДС в размер на 438 634,01 лв. РА е поправен, като е отразена постъпилата сума от 283 332 лв, разпределена за задълженията на дружеството. Подадено е искане за възстановяване на процесната сума с вх. № 53-00-3354/23.09.2014 г. Касаторът твърди в искането, че договорът с "ПМУ" АД не е изпълнен, поради което сумата подлежи на връщане на последното дружество, в подкрепа на което е представена търговска кореспонденция. По искането не е издаден АПВ, като мълчаливият отказ е потвърден с решението на ОДОП. Съдът е счел, че процесната сума не е събрана без основание или на отпаднало основание, тъй като още при подаване на молбата за връщане е бил издаден РА от 25.06.2014 г., с който са установени задължения на дружеството, а отношенията на дружеството с трето лице са неотносими за спора. Решението е правилно. Не са налице твърдяните касационни основания. Фактическата обстановка е точно установена, изводите на съда са обосновани и въз основа на тях правилно е приложен материалният закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил възраженията му. Запорът върху банковата сметка на дружеството е бил наложен в хода на ревизионно производство на основание чл. 121, ал. 2 ДОПК, като предварителните обезпечителни мерки, които са продължени, са със срок на действие до 27.12.2013 г. Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Сумата от 283332 лв е била преведена от банката по сметка на ТД на НАП не без основание, а в съответствие с наложения запор и разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. В банката не е постъпвало съобщение за вдигане на запора; впрочем, такова не е издавано. Твърдението на ревизираното лице, че има задължение към трето лице до размера на същата сума, не се отразява на действителността на запора и на извършените в изпълнение на запорното съобщение действия. Запорът се налага в резултат на волеизявление на публичния изпълнител, с което сумите по банковата сметка се предназначават за принудително удовлетворяване на взискателя и съответно запорът се вдига също само с волеизявление на публичния изпълнител. Нищожността на разпореждането за разпределение на сумата също не се отразява на посочените обстоятелства. Нито то, нито отменителното решение на ОДОП, с което преписката се връща за повторна ревизия, са от естество да отменят действието на запора или извършените от банката действия по изпълнение на запорното съобщение. За това е необходимо изрично волеизявление на публичния изпълнител, за което последният не е сезиран. Не е обжалвано и бездействието му за вдигане на запора за периода 04.12.2013 г. - 12.02.2014 г. Към момента на подаване на искането за вдигане на запора, респективно възстановяване на сумата - 23.09.2014 г. са били изминали повече от шест месеца от издаването на второ постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, във връзка с повторното ревизионно производство. Едва тогава касаторът е ангажирал и твърдения и е представил доказателства без достоверна дата в подкрепа на твърденията си, че сумата по банковата сметка се дължи на трето лице. Към този момент обаче запорът върху сумата почива на реално, а не на отпаднало основание, поради което задържането на процесната сума по сметката на ТД на НАП е законосъобразно. Правилни са изводите на АССГ, че търговските отношения на ревизираното лице с трето лице са неотносими за спора. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение