Решение № 6940 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2010 г.

Решение № 6940 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4276/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Шахрам Амохашеми Дастджерди, гражданин на Иран, срещу Решение № 1157/28.01.2010 г. по адм. д. № 11339/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 362/7.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени обжалвания административен акт. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова оспорва подадената жалба като неоснователна и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира че жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е било решение на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането на основание чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. В подробни и аргументирани мотиви тричленният състав на ВАС е обсъдил установените по делото факти и е стигнал до правилния извод за законосъобразност на обжалваното пред него решение на председателя на ДАБ. Анализа на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за мотиви за обоснован страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Изследвани са всички данни по бежанската му история, които не навеждат на изводи за наличие на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Установено е, че в периода от 1990 г. до 1999 г. кандидатът е живял в България с разрешено постоянно пребиваване. През 1999 г. се върнал в Иран и останал в родината си до 2008 г., след което заминал за Турция. Поради нелегалното си пребиваване там, на 19.01.2009 г. е върнат по официален път от турските гранични власти на територията на Република България, тъй като в себе си е имал български документи. При провеждане на интервютата разказва за вероятност иранските власти да го обвинят в незаконна връзка с омъжена жена, от което извежда твърдение, че съществува заплаха за неговия живот. Твърдяната заплаха за живота му във връзка с обвинение в прелюбодеяние правилно не е оценена от първоинстанционния съд като преследване, по смисъла на определението за бежанец. Относно опасността от изповядваната от него религия - християнство, съдът е направил извод, че тъй като кандидата е персиец, мюсюлманин шиит, не съществува заплаха за неговата сигурност и същият няма пречки да се завърне в Иран, която за него е сигурна страна по произход. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за живот си, сигурността или свободата поради ситуация на вътрешен конфликт в страната по произход Иран, за да иска предоставянето на хуманитарен статут. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Обоснован е извода, че спрямо чуждия гражданин не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. Правилно е прието от административния орган и първоинстанционния състав на съда, че бежанската история не съдържа данни за доказани обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ. Установените обстоятелства, които са взаимно противоречиви така изложени от кандидата във връзка с исканите видове закрила, не обосновават наличие на предпоставките за предоставяне на такава закрила. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея. От друга страна, по силата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. Поради това, че наличието на нито една от посочените предпоставки не е установено от жалбоподателя, обосновано е прието от съда, че не може да се направи извод за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,