Решение № 2244 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 795/2015 г.

Решение № 2244 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 795/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" против решение № 562/2.12.2014 г., постановено по адм. дело № 674/2014 г. на Административен съд - Плевен. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Здравко Иванов Петров оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Ответната страна - комисар Борис Стратиев при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС-Плевен е прогласил нищожността на решение за отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо рег. № 8105/10.07.2014 г. на "За главен директор" на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" комисар Борис Стратиев, съгласно заповед № Л-6793/4.07.2014 г. и е върнал преписката на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за ново произнасянето по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 3135/17.06.2014 г. на Здравко Иванов Петров, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление с вх. № 3135/17.06.2014 г. по описа на деловодството на затвора гр. Белене, Здравко Иванов Петров е поискал от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му бъде предоставен достъп до обществена информация, конкретизирана, както следва: молба до началника на затвора гр. Белене с рег. № 6155/8.10.2013 г. по описа на затвора; резолюция на началника на затвора Белене на посочената молба; заповед № 1353/8.12.2004 г. на началника на затвора Белене и информация за връчването на същата, както и данни за запознаване на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с посочените заповед и резолюция. Прието е, че първоначално подадената жалбата срещу мълчаливия отказ на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се счита за подадена срещу последвалия изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 8105/10.07.2014 г. подписано "За главен директор" на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" от комисар Борис Стратиев, съгласно заповед № Л-6793/4.07.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Според АС-Плевен съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", предвид липсата на доказателства за делегиране на правомощия на главен комисар Борис Стратиев - началник отдел "Правни, международни, квалификационни и медицински дейности" в ГДИН по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Изложени са съображения, че в оспореното писмо изцяло липсват мотиви, защо административният орган приема, че информацията не е обществена, като липсата на мотиви е съществено нарушение на изискването за съдържание на административния акт и ограничава съдът в извършването на контрол за законосъобразност на отказа. По тези съображения изричния отказ е прогласен за нищожен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на жалбоподателя. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. В случая е постановен изричен отказ, подписан от "За главен директор" на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" комисар Борис Стратиев, съгласно заповед № Л-6793/4.07.2014 г. Неправилно АС-Плевене приел, че отказът е постановен при липса на материална компетентност на издателя му, поради което е нищожен. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая, със заповед № Л-6793/4.07.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", във връзка с нормалното осъществяване на организационно-управленските функции в ГД "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби, за периода от 7.07.2014 г. до 10.07.2014 г., е възложено на комисар Борис Димитров Стратиев - началник отдел "Правни, международни, квалификационни и медицински дейности" в ГД "Изпълнение на наказанията", да изпълнява функциите на главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", по чл. 13, ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС). В случая със заповед № Л-6793/4.07.2014 г. е определен комисар Борис Димитров Стратиев - началник отдел "Правни, международни, квалификационни и медицински дейности" да упражнява правомощията по чл. 13, ал. 2, т. 1, 2, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 от ЗИНЗС на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" по заместване за периода на отсъствието му. Неправилно първоинстанционният съд приема, че в случая се касае за делегиране на правомощия, тъй като заповедта от 4.07.2014 г. е за определяне на заместник, като заместването се извършва в случаите, когато лицето - титуляр на правомощията е в обективна невъзможност да го изпълнява и е за периода на невъзможността. При делегирането на правомощия липсва такава обективна невъзможност - отсъствие, касае се за предоставяне на определени правомощия по преценка на органа, за упражняване от друг подчинен орган. Доколкото решение за отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо рег. № 8105/10.07.2014 г. е издадена от надлежно определен орган по заместване, в периода на отсъствие на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", компетентен да се произнесе по заявлението, същото е издадено от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) в срок до два работни дни за всеки новопостъпил лишен от свобода се съставя лично досие, което съдържа документи и данни, свързани с постъпването в затвора и привеждането на присъдата в изпълнение, като в ал. 2 е предвидено главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" определя длъжностните лица, които могат да се запознават с данните от личното досие, както и реда и начина за предоставяне и използване на съдържащата се в него информация. Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че Здравко Иванов Петров може да получи информация съдържаща се в неговото досие по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на специален ред за снабдяване с исканата информация от своя страна изключва прилагането на нормите на ЗДОИ съгласно чл. 4, ал. 1 от закона. В случая касационният ответник е поискал в заявлението си да му бъдат предоставени документи, представляващи подадени от него молби до администрацията и отговори по тях, както и заповед № 1353/8.12.2004 г. на началника на затвора Белене, т. е. касае се до информация, която засяга единствено лицето, което я иска и поради това тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 ЗДОИ. Още повече, че в съдебно заседание Петров заявява, че е запознат с посочените документи, но същите са му необходими за водене на дело в Страсбург. Изложеното налага извода, че оспореното решение на Административен съд - Плевен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Здравко Иванов Петров против писмо рег. № 8105/10.07.2014 г. на заместващ главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" комисар Борис Стратиев да бъде отхвърлена. Въпреки направеното искане от касатора за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, настоящият състав счита, че такива не следва да бъдат присъдени. От една страна касационният ответник изтърпява наказание лишаване от свобода и не разполага с доходи, а от друга страна процесуалният представител на касатора не се явил по делото в касационната инстанция, нито е депозирал отговор по касационната жалба. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,