Решение № 7573 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2011 г.

Решение № 7573 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Сашко Петров Петров от град Варна, за отмяна на влязлото в сила решение № 1500/01.02.2011 г., постановено по адм. дело № 11861/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1631/22.07.2010 г. по адм. дело № 408/2010 г. на Варненския административен съд. Като основание за отмяна са посочени разпоредбите на чл. 239, т. 1, 2 и 5 от АПК. Ответникът - началникът на сектор при РДНСК - град Варна не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение от 22.07.2010 г. по адм. дело № 408/2010 г. на Административен съд град Варна е отхвърлена жалбата на Сашко Петров Петров срещу заповед № ДК-02-ВН-05/07.01.2010 г. на началника на РДНСК - Варна, с която на основание чл. 225 от ЗУТ е било разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "приобщаване на балкон към хола /дневната/ на ап. 6, находящ се в бл. 54, вх. А, ет. 3, кв. "Св. Иван Рилски", в 16 микрорайон на град Варна, извършен от молителя. Решението на АС Варна е оставено в сила с решение от 01.02.2011 г., постановено по адм. дело № 11861/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение. ВАС е възприел изцяло мотивите на първоинстанционния съд, посочвайки, че за извършеното преустройство от касатора се изисква разрешение за строеж, каквото той не притежава. Поради това процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване. Молителят иска отмяната на влезлите в сила решения, като се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, и представя писмено доказателство: писмо изх. № АГ-2400/44/21.07.2010 г. на кмета на район "Младост", Община Варна, в т. 2 на което жалбоподателят е уведомен, че за остъкляването на терасата на ап. 7, вх. А, ет. 3 на бл. 54 е представена нотариално заверена декларация и след докладването на преписката в РЕСУТ при район "Младост" остъкляването е търпимо по смисъла на § 16, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Цитираното писмо се сочи като ново писмено доказателство, за което молителят твърди, че е от съществено значение за спора и съдът не го е взел предвид при постановяване на решението си. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК допуска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, въпреки че е положила дължимата се грижа за водене на процеса. В случая тези изисквания на приложимата законова норма не са налице. Представеното писмо не представлява ново писмено доказателство и не обоснова нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. Разпоредбата на § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, която е цитирана в представеното писмо е относима към търпимостта на строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са ТЪРПИМИ строежи и НЕ ПОДЛЕЖАТ НА ПРЕМАХВАНЕ и забрана за ползване. Тази законова регламентация предоставя възможност за търпимост на извършените незаконни строежи, какъвто е този на молителя, но не е условие за неговото узаконяване, поради което представеното писмено доказателство е неотносимо към спора, предмет на влязлото в сила решение и поради това не е основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Молителят прави искане и за отмяна на решението на основание чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК, без да посочи конкретни нарушения в хода на процеса, които са довели до цитираните основания за отмяна. В молбата за отмяна липсват доводи и доказателства, обосноваващи хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК, поради което настоящият състав счита, че не следва да се произнася по това искане. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от АПК допуска отмяна на влязло в сила решение, при наличие на процесуално нарушение, което е лишило страната от възможност фактически да участва по делото - лично или чрез пълномощник. В случая тези изисквания на приложимата законова норма не са налице. Молителят, който е бил касатор по адм. дело № 11861/2010 г. на ВАС, е бил редовно призован за съдебното заседание по делото, насрочено за 18.01.2011, като е получил призовката лично на 12.10.2010 г. Същият не се е явил в съдебно заседание, нито е изпратил процесуален представител. Останалите оплаквания в молбата за отмяна касаят правилността на постановеното и влязло в сила съдебно решение, и са недопустими за разглеждане в производството по искането за отмяна. Предвид на изложеното, молбата за отмяна като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав