Решение № 10136 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2014 г.

Решение № 10136 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3155/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2987/25.11.2013 г. по административно дело 2076/2013 г. Административен съд - В. е: 1) отхвърлил жалбата на "Специализирана болница за активно лечение по детски болести д-р Лисичкова" ЕООД против заповед № РД-09-181/01.04.2013 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - В. в частта й относно отказа за сключване на допълнително споразумение по § 3 от решение № РД-НС-04-8/31.01.2013 г. на НС на НЗОК към договор със СБАЛДБ "Д-р Лисичкова" ЕООД за оказване на болнична помощ по отношение на клинични пътеки: КП № 56 "Ритъмни и проводни нарушения", КП № 57 "Артериална хипертония при деца", КП № 63 "Гломерулонефрити - остри и хронични, първични и вторични при системни заболявания - новооткрити, при лица под 18 години", КП № 65 "Лечение на хистологично доказани гломерулонефрити - остри и хронични, първични и вторични при системни заболявания - при лица под 18 години", КП № 103 "Бронхиолит при лица под 18-годишна възраст", КП № 273 "Диагностика и лечение на дете с метаболитни нарушения", КП № 274 "Диагностика и лечение на деца с вродени аномалии", КП 287 "Системни заболявания на съединителната тъкан при лица под 18 години" и КП № 289 "Възпалителни ставни заболявания при лица под 18 години"; 2) осъдил "Специализирана болница за активно лечение по детски болести д-р Лисичкова" ЕООД да заплати на РЗОК - В. за разноски по делото сумата от 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "Специализирана болница за активно лечение по детски болести д-р Лисичкова" ЕООД гр. В., чрез пълномощника адв. Пандов. Посочените пороци се свеждат до неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на процесната заповед в атакуваната й пред първоинстанционния съд част. В съдебно заседание повереникът на касатора развива аналогични на изложените в касационната жалба съображения. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - В., чрез процесуалния представител юрк. Йорданов оспорва касационната жалба, моли за отхвърлянето й като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита пред Върховния административен съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, в съответствие с целта на закона и при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. В хода на съдебното производство пред Административен съд - В. (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото Варненският административен съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Разрешен е спорният между страните съществен въпрос относно законосъобразността на процесния отказ. В мотивите на проверяваното решение са развити прецизни съображения в насока, че административният орган при правилно приложение на материалния закон е отказал на жалбоподателя удължаване на договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № № 56, 57, 63, 65, 103, 273, 274, 287 и 289, защото лечебното заведение не отговаря на специалните изисквания на чл. 161, ал. 1, т. 2 и т. 6 от НРДМД 2012. По делото не е спорно както че в структурата на "Специализирана болница за активно лечение по детски болести д-р Лисичкова" ЕООД липсват радиоизотопна и имунологична лаборатории, така и че жалбоподателят няма сключени договори за осигуряване на дейности на такива лаборатории с друго лечебно заведение на територията на област В.. Представените договори за ползване на такива лаборатории в лечебни заведения в Ш. и С. З., т. е. намиращи се на територията на други области, не санират тази липса, понеже в гр. В. има такива лаборатории, а защо техният собственик МБАЛ "Св. Марина" ЕАД не желае да ги предостави за ползване на касатора е въпрос, ирелевантен за изхода на настоящия спор. Наведените от касатора доводи в тази връзка за противоречие на постановеният съдебен акт с Конституцията и с чл. 6 от АПК и несъобразяване със Закона за нормативните актове, очевидно са резултат на правно-техническо смешение, доколкото не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и стоят встрани от приложимата към нея материалноправна уредба. При условие, че жалбоподателят не е доказал, че разполага с възможност да осъществява медицинската помощ, за изпълнението на която е кандидатствал, правилно съдът е приел, че заповед № РД-09-181/01.04.2013 г. на директора на РЗОК в частта й досежно постановеният с нея отказ за деветте процесни клинични пътеки е материално законосъобразно издадена предвид изискването на чл. 24 и чл. 161, ал. 1, т. 2 и т. 6 от НРДМД 2012 за необходимите лаборатории (съобразно Приложение № 16 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2012 г.). Съгласно чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО (в сила от 01.01.2010 г.) сключването на договор с изпълнителите на медицинска помощ е обусловено от изпълнение на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО и критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в, вкл и т. 4 - медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗО индивидуалният договор не може да се сключи при по-неизгодни условия от тези в НРД. В нормата на чл. 104 от НРДМД за 2012 г. е налице изискване Националната здравноосигурителна каса да сключва договори за извършване на всички специализирани медико-диагностични изследвания от съответния пакет по специалности съгласно Наредба № 40 от 2004 г. със самостоятелни медико-диагностични лаборатории или лечебни заведения за СИМП, съдържащи в структурата си медико-диагностични лаборатории, в съответствие с изискванията по приложение № 11. От изложеното явства правилността на формулираните от решаващия съдебен състав на първата инстанция изводи за законосъобразност на атакувания пред него административен акт в оспорената му част. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на пороци, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подадените писмено възражение и молба с характер на писмена защита от надлежно упълномощения юрисконсулт Йорданов. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесния казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимостта на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидираното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защитата по настоящото административно дело възнаграждението се определя в размер на 300 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на РЗОК - В. за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,