Решение № 9049 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2016 г.

Решение № 9049 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Х. - гражданка на Ирак, срещу Решение № 1002 от 19.02.2016 г., постановено по адм. дело № 12011/2014 г. по описа на Административния съд С.-град. И. отмяната му по изложени доводи за неговата неправилност, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ/ не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд С.-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Х. Х. - гражданка на Ирак срещу Решение № 2597 от 20.11.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закон за убежищата и бежанците /ЗУБ/ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай не може да се направи извод от събраните по делото доказателства, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и та не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от изявленията и, причините за напускането на страната на произход са от икономически характер - има желание да живее по-добре, да получи статут, да отиде в Гeрмания при близки хора, които причини са извън приложното поле на ЗУБ. Жалбоподателката не твърди за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е съществува риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно е прието в обжалваното решение, че по отношение на жалбоподателката не са налице и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Кандидатката за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, при която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая не се установява наличие на съществуваща реална опасност за лицето, търсещо закрила, произтичаща от въоръжен конфликт, който може да бъде характеризиран с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. От информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се справка, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалното положение в Ирак, И. К. и Багдад се налага извод, че не е налице заплаха за търсещата закрила, произтичаща от ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в И. К. Съществуващото насилие на места не е безогледно, чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. Видно от справката, по отношение на жалбоподателката има възможност за вътрешно разселване, а именно в И. К., с оглед на етническата и принадлежност - кюрдка. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай не се установява по безспорен начин чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната й сфера, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е прието от решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените от кандидата причини за нежеланието си да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, съответно решението на председателя на ДАБ, за законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателката и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административния съд С.-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,