Решение № 14103 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2018 г.

Решение № 14103 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт М. Анчева, против решение № 1083 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12330/2017 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 56 състав, с което е отменено решение № 344 от 16.10.2017 г. на КЗД, Трети специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 48/2017 г. С отмененото решение на КЗД е установено, че чрез въведения в Тарифата за таксите и комисионите за извършвани услуги на клиенти - физически лица раздел "Спрени от продажба продукти (РС, СС, ДС), предлагани до 25.05.2016 г. в офисите на придобитата "Алфа Банк - клон България", "Юробанк България" АД е поставила жалбоподателката Н. Добрева и всички клиенти на банката, станали такива вследствие придобиването на "Алфа Банк - клон България" в по-неблагоприятно положение спрямо останалите клиенти на "Юробанк България" АД, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), на основата на признака "лично положение". С решението на "Юробанк България" АД са наложени имуществена санкция на основание чл. 80, ал. 1 от ЗЗДискр и принудителна административна мярка, като е дадено предписание на съответните длъжностни лица да бъдат предприети мерки за изравняване на положението на всички клиенти, независимо от обстоятелството дали са такива вследствие на придобиването на "Алфа Банк- клон България", за което е определен срок за изпълнение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че КЗД е допуснала нарушение на административнопроизводствените правила като не е събрала всички относими доказателства по спора. Оспорват се изводите, че обособяването на банковите продукти в процесния раздел на Тарифата не е на основата на принадлежност към клиентите на "Алфа Банк - клон България", а е на основата на банковите продукти. Твърди се, че съдържащият се в Тарифата изключващ критерий по отношение извършвани услуги на клиенти - физически лица е основан на защитения признак "лично положение", като поставянето им в по-неблагоприятно положение се дължи именно на обстоятелството, че са били клиенти на придобитата банка, т. е. налице е непряка дискриминация. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде потвърдено решението на КЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение както и се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар. Ответникът - "Юробанк България" АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Вельова, в писмен отговор и в с. з. по същество, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. АССГ е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба, подадена от Н. Добрева, лично за себе си и като сигнализатор за всички клиенти на придобитата от "Юробанк България" АД "Алфа Банк - клон България" АД. В жалбата се съдържат твърдения за осъществена от "Юробанк България" АД дискриминация на основата на признак "лично положение" спрямо жалбоподателката и другите посочени клиенти на банката, тъй като са въведени по-високи такси за бившите клиенти на "Алфа Банк - клон България" АД. След указание от КЗД, жалбата е уточнена като се сочи, че ако се установи дискриминационно отношение, следва да бъдат наложени административни санкции и мерки за административна принуда. По жалбата е образувано производство по преписка № 48/2017 г., определен е състав за разглеждането й - трети специализиран постоянен заседателен състав, на страните е указано разпределението на доказателствената тежест и им е предоставена възможност да представят искания, възражения и доказателства. В хода на производството е установено, че жалбоподателката е била клиент на "Алфа банк – клон България", която съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 28.02.2016 г. е придобита от "Юробанк България" АД, считано от 01.03.2016 г. В Тарифата за таксите и комисионите за извършвани услуги на клиенти – физически лица на "Юробанк България" АД за периода 01.03.2016 г. - 03.02.2017 г., във всичките й редакции след 25.05.2016 г., е включен раздел с наименование "Спрени от продажба продукти (РС, СС, ДС), предлагани до 25.05.2016 г. в офисите на придобитата "Алфа Банк - клон България". В раздела е посочено, че "от 25.05.2016 г. се преустановява сключването на нови договори за изброените по-горе продукти, предлагани до посочената дата в офисите на придобитата "Алфа банк - клон България". За продукти и банкови операции по договори, сключени преди посочената дата в офисите на придобитата банка, които изрично не са посочени в настоящия раздел, се прилагат съответните такси, указани в съответните раздели на настоящата тарифа на Банката". Установено е, че за ползваната от жалбоподателката спестовна сметка се начислява такса от 1 евро, съгласно цитирания раздел, като при съпоставка с установените в раздел "Сметки", подточка "Спестовни сметки" във всички редакции на тарифата от 25.05.2016 г. до 22.02.2017 г. е разписано, че размерът на месечната такса за обслужване на спестовни сметки е 0. 50 евро. При тези данни е прието, че таксата за извършване на една и съща услуга - "обслужване на спестовна сметка" е различна за клиентите на "Юробанк България" АД и клиентите на придобитата "Алфа Банк - клон България". В резултат на предварителното проучване е изготвен доклад-заключение, за който страните са уведомени с нарочно съобщение, като им е указана възможността да се запознаят със събраните доказателства, да правят искания и бележки и да сочат доказателства. Преписката е разгледана в открито заседание, проведено на 21.07.2017 г. С оспореното решение КЗД е приела, че с въведения в Тарифата за таксите и комисионите за извършвани услуги на клиенти – физически лица на "Юробанк България" АД раздел - "Спрени от продажба продукти, предлагани до 25.05.2016 г. в офисите на придобитата "Алфа банк – клон България", жалбоподателката и всички клиенти, станали такива вследствие придобиването на "Алфа банк – клон България" са в по-неблагоприятно положение спрямо останалите клиенти, което по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр представлява непряка дискриминация на основата на признака "лично положение". Съдът е обсъдил и събраните в хода на съдебното дирене доказателства и е приел за установено, че жалбоподателката пред КЗД е била служител на "Алфа банк – клон България", правоотношението е преминало към ответната банка и по-късно е прекратено със заповед № 2587 от 03.06.2016 г., издадена от директор "Човешки ресурси" на "Юробанк България" АД. От събраните гласни доказателства - свидетелските показания на служителя М. Смърдански - началник на отдел "Депозити, такси и комисиони", участник в оперативното сливане на двете банки, съдът е установил, че след сливането, през месец март 2016 г. на интернет страницата на банката са обявени всички промени, които предстоят да настъпят след 25.05.2016 г., от която дата е настъпило уеднаквяване на тарифите, бюлетина и общите условия на двете банки. Клиентите, с които е имало връзка са уведомени и лично на посочени от тях имейл адреси или телефони. Предлаганите от двете банки еднакви продукти са с едни и същи условия и такси. По отношение предлагани от "Алфа банк – клон България" два специфични продукта - стандартна спестовна сметка и спестовна сметка "Ултима", с дебитна карта и възможност за обслужване на кредит, които са уникални за целия българския пазар и нямат аналог в банката-ответник, тъй като липсва възможност за изменение или прекратяване на валидно сключени действащи договори, е било необходимо изготвянето и включване в Тарифата на нов раздел, озаглавен "Спрени продукти". За същите, с оглед спецификата им са определени и дължимите такси и комисиони. По-високата такса за тези специфични продукти се е наложила, с оглед необходимостта от доработка на системата с цел осигуряване на тяхното обслужване. При тези данни от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт, в надлежен състав, при наличие на кворум и при необходимото мнозинство, в необходимата форма и изискуемото от чл. 65, т. 1-4 и чл. 66 от ЗЗДискр. и чл. 59, ал. 1 от АПК съдържание. В решението са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, разпоредителна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. Комисията се е произнесла по допустима жалба, с оглед сезирането на административния орган, в срока по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. Не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на жалбата по същество. В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискр, КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят своето становище. Съобразно чл. 60-63 от ЗЗДискр е насрочено и проведено открито заседание, за което своевременно са призовавани страните. Съдът е приел, че КЗД не е събрала всички необходими и относими доказателства и не е извършила пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти в нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК. Не са приложени относимите редакции на Тарифата за такси и комисиони на "Алфа банк - клон България" и на "Юробанк България" АД, както и Общите условия на двете банки, установяващи спецификата на предлаганите продукти. Не са събрани и доказателства относно факта, че жалбоподателката освен клиент на "Алфа банк - клон България" през релевантния период е била и служител на банката и в това качество е ползвала определени привилегии, което съставлява нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението за събиране на доказателства и изясняване на релевантните за случая факти. Нарушението е съществено, защото е довело до неправилни изводи за осъществена непряка дискриминация по признак "лично положение". Съдът е приел, че КЗД е допуснала и нарушение на материалния закон, тъй като не е налице неправомерен диференциран подход към жалбоподателката и посочения кръг от лица - клиенти на придобитата банка, на основание признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Не са налице доказателства, от които да се направи обоснован извод, че е налице дискриминационен признак "лично положение", обосноваващ непряка дискриминация, както е прието в оспореното решение. Напротив, от доказателствата, събрани в съдебното производство е видно, че направеното в Тарифа за таксите и комисионите за извършвани услуги на клиенти – физически лица разграничение между клиентите на двете банки е единствено по отношение на ползваните от тях продукти, в частност тези, които са спрени от предлагане. Различното третиране в случая не е извършено на основата на принадлежността на клиентите към "Алфа банк - клон България" спрямо тези към "Юробанк България" АД, а е извършено на основата на ползваните от тези клиенти продукти с оглед тяхната специфика. Първоинстанционният съд е отхвърлил и възражението на КЗД, че извършената промяна в Тарифата на "Юробанк България" АД, считано от 13.02.2018 г., изразяваща се в уеднаквяване на таксата за обслужване на стандартните спестовни сметки, представлява изпълнение на наложената на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр принудителна административна мярка и показва, че няма разлика между предлаганите от двете банки продукти, като е посочил, че условията на отделните продукти са предмет на установяване в Общите условия, а не на Тарифата. По тези съображения, АССГ е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и противоречащо на целта на ЗЗДискр, тъй като е дадена защита без надлежно осъществено дискриминационно отношение, поради което го е отменил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно съдът е формирал извод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е проведено пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда са съобразени с данните по делото и са изградени при правилно приложение на нормите на чл. 55 и 56 от ЗЗДискр. В изпълнение на принципа на служебното начало в чл. 55 от ЗЗДискр е вменено задължение на докладчика да започне процедура по проучване, в която следва да събере писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, а съответно съгласно чл. 56 от ЗЗДискр, при осъществяване на своите правомощия комисията има право: 1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването; 2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването; 3. да разпитва свидетели. В случая, са изискани само част от релевантните за спора доказателства, като е изискана само Тарифата на "Юробанк България" АД за таксите и комисионите за услуги, извършвани на физически лица след 01.03.2016 г. - датата на придобиване на "Алфа банк - клон България". Не са изискани тарифите на "Алфа банк - клон България", както и Общите условия на двете банки, не са събрани други доказателства, чрез които да се направи сравнение на предлаганите от банките продукти, таксите за същите и спецификата на всеки от тях. Не са събрани също така и доказателства, относно обстоятелството, че по отношение на жалбоподателката са били налице разлики в статута й, тъй като е била служител на "Алфа банк - клон България", поради което е ползвала преференциални условия. Вярно е, че КЗД е указала на ответната банка да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, но след като не са представени всички необходими данни, КЗД е следвало да укаже на страната необходимостта да представи доказателства или да ги изиска. В съдебното производство категорично са опровергани твърденията в жалбата на Добрева до КЗД, за това, че нито един клиент на "Алфа банк - клон България" не е имал такси по сметки, по които получава заплатата си и обслужва кредити. Посоченото е вярно само за служителите на банката, каквато е и жалбоподателката. Безспорно също така се е установило, че при еднаквите за двете банки продукти условията са идентични. Разлика се е установила само по отношение двата специфични продукта, които са предлагани само от "Алфа банк - клон България", които са спрени от продажба, като тази разлика, се дължи на тяхната специфика, а не на качеството на клиентите, с които са сключени договори, чието обслужване е продължило и след придобиването. Правилно съдът е тълкувал и приложил нормите на ЗЗДискр, като не е налице твърдяното в касационната жалба, неправилно приложение на материалния закон. В решението е направен анализ на фактическия състав на непряка дискриминация по чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр Съдът коректно е посочил, че непряка дискриминация е налице когато лице на основата на защитените признаци по чл. 4 от ЗЗДискр е поставено в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед постигането на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В случая, правилно е прието, че не е налице връзка между качеството клиент на "Алфа банк - клон България", обосноваващо признака "лично положение" и по-неблагоприятното третиране - въвеждане на по-високи такси за обслужване на конкретните банкови продукти, а спецификата на самите продукти. Безспорно е установено, че за еднаквите продукти няма разлика по отношение клиентите на двете банки. Неоснователно е и възражението, че съдът необосновано е пренебрегнал обстоятелството, че наложената с оспореното решение на КЗД решение принудителна административна мярка е изпълнена, тъй като е приета актуална тарифа, в която таксата за обслужване на стандартните спестовни сметки е уеднаквена. Видно от интернет страницата на "Юробанк България" АД, тарифата за обслужване на клиенти - физически лица е многократно изменяна през 2016 и 2017 г., (16 редакции), поради което твърдението не може да се приеме за основателно. Освен това, както правилно е посочил АССГ в решението си, спецификата на предлаганите продукти се определя в Общите условия на банката, а не в Тарифата, като именно наличието на тези несъществували преди придобиването за "Юробанк България" АД продукти и необходимостта от обслужване на вече сключените с придобитата банка договори с физически лица е наложило включването на спорния раздел в Тарифата. Липсва каквато и да е каузална връзка между защитен признак и твърдяното дискриминационно поведение. Изводите на съда в тази връзка са напълно обосновани и съобразени с материалния закон. Първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Изложените от АССГ съображения се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъдат определени на 100 лева, като се осъди КЗД да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,