Решение № 583 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2008 г.

Решение № 583 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10317/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Веска Василева от гр. Варна, подадена от пълномощникът адв. Атанасов срещу Решение № 848 от 13.06.2008 г. по адм. д. № 425/2008 г. На Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Варна не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, окръжният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу Заповед № ДК-02-ВН-06/18.01.2008 г. на началника на РДНСК-Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "пристройка към съществуваща жилищна сграда" в УПИ II-25, кв. 8 по плана на с. Добри дол, Община Аврен, област Варна, изпълнен от Веска Василева. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2007 г. без строителни книжа и предвиждане на пристройката по ПУП. Вида на СМР, описани в приетата по делото тройка съдебно-техническа експертиза са квалифицирани като строеж, но са изложени мотиви, че и при "основен ремонт" на съществуваща стара лятна кухня, заповедта е законосъобразна, тъй като същият е извършен без строителни книжа. Обсъдена е неприложимостта на режима по § 16 ПР на ЗУТ и липсата на възможност за узаконяване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната пристройка е изградена без строителни книжа, на място на стара лятна кухня, с нови конструктивни елементи и вид. Липсата на разрешение за строеж и одобрени проекти, която не се оспорва в процеса е достатъчно основание за квалифициране на "пристройката" като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 128 от 27.07.2007 г. не са оборени в съдебното производство. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно наличие на висяща процедура по изменение на ПУП са неотносими, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 4 ЗУТ е недопустимо изменение на плана с цел узаконяване на незаконен строеж. Неоснователно е и възражението за наличие на "мълчаливо съгласие", поради неиздаване на изискуемите строителни книжа от административния орган, тъй като този правен институт не е регламентиран в ЗУТ и е неприложим, тъй като разрешението за строеж е строго формален акт. Освен това в закона и АПК е визиран процесуален ред за защита срещу "бездействието" на администрацията, което жалбоподателката твърди, че съставлява "мълчаливо съгласие", без да установява факта, че е сезирала надлежно адм. орган с искане за издаване на разрешение за строеж, респ. одобряване на инвестиционен проект. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,