Решение № 197 от 5.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 565/2013 г.

Решение № 197 от 5.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 565/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Задочно осъденият Й. В. В. е отправил до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане (макар и да го е нарекъл "жалба") да бъде проверено осъждането му от районния съд в Разград - като първоинстанционен, и от окръжния съд в същия град - като второинстанционен (въззивен и последен в досегашното развитие на делото, което не подлежи на проверка по касационен ред). С първоинстанционната присъда - 64 от 21.II.2012 г. по нохд № 1128/2011 г., В. е наказан с 4 години лишаване от свобода при строг режим за извършената на 16.V.2011 г. измама, причинила на пострадалия М. Ч. вреда в размер на 3 200 лева: престъпление по чл. 211, във връзка с чл. 209, ал. 1 НК (още защото престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "б" НК). Присъдата има и гражданска част в полза на пострадалия. С второинстанционното решение - 29 от 7.V.2012 г. по внохд № 98/2012 г., издадено след жалба от служебния защитник на отсъстващия В., отговорността му е потвърдена, макар присъдата да е била отменена в гражданската й част и искът на пострадалия - отхвърлен с оглед издирването на лекия автомобил, по повод на който е станала измамата, и постановеното от съда негово връщане в полза на Чауш. В отправеното по реда на възобновяването искане на осъдения има позоваване на специалното основание по този ред в полза на осъдения (чл. 423 НПК). Искането за възобновяване е поддържано и пряко пред ВКС; основателно е и според участващия прокурор. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно. За този състав на ВКС е безспорно, че според чл. 423, ал. 1 НПК, за осъдения задочно, неучаствал в досъдебното производство на делото, по което е бил осъден, това неучастие е достатъчно основание за възобновяване на наказателното дело. Даже да е възможно тълкуването, че разпоредбата поставя и в този случай условието осъденият да не "се е укрил", то в случая не би могло да бъде отнесено към искателя В.; той наистина е бил издирван от съответните органи, но без по делото да е станало достатъчно ясно дали е знаел защо, а и въобще за издирването. Ръководен от изложеното, от останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК (включително от чл. 423, ал. 4 НПК, която позволява невземаната до този момент мярка за неотклонение да бъде взета от съответния орган, който трябва да започне новото разглеждане на делото след неговото възобновяване), ВКС - I наказателно отделение