Решение № 15997 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2010 г.

Решение № 15997 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Стар трейдинг" ЕООД, гр. Пловдив против решение № 96 от 18.01.2010 г. по адм. дело № 7628/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение от 07.10.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което е отказано възстановяване на срока за заплащане на такса за регистрация, издаване на свидетелство и публикация относно заявка за регистрация на марка с вх. № 95640, със заявител "Стар трейдинг" ЕООД, гр. Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като дружеството не е уведомено редовно за задължението да внесе такса, а от друга страна са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на такава. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което решението на председателя на Патентното ведомство да бъде отменено. Ответникът - председателят на Патентното ведомство на Република България не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирано лице, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че обжалваното решение е издадено от компетентния орган (съгласно чл. 48 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) председателят на ПВ е овластен да се произнесе по искането за възстановяване не срока), в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила- решението е постановено, след като председателят на ПВ е сезиран от заявителя с молба за възстановяване на срока. Аргументирано и законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че не са налице основания за възстановяване на пропуснатия срок. Разпоредбата на чл. 48 от ЗМГО предвижда възстановяване на срокове, пропуснати поради особени непредвидени обстоятелства. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за възстановяване на срока следва да се установи, че заявителят е уведомен за акт на административния орган, който следва да изпълни в предоставен за това срок, този акт не е изпълнен в определения срок и пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че след като жалбоподателят "Стар трейдинг" ЕООД, гр. Пловдив не е намерен на посочения от дружеството адрес, са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от АПК - съобщението с указанията за внасяне на такса е поставено на Интернет страницата на ПВ в продължение на един месец, какъвто е срокът за внасяне на такса съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗМГО. При тези данни в съответствие с нормативната уредба е и заключението на първоинстанционният съд, че жалбоподателят е редовно уведомен за указанията на административния орган, които не са изпълнени в предоставения за това срок, а и до момента. Доводът на касатора за нередовност на съобщаването, тъй като дружеството не е уведомено за задължението да внесе такса по телефон или факс, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от АПК изброява начините, по които административният акт може да бъде съобщен, като използването на всеки един от способите е достатъчен да обоснове редовност на съобщаването. В случая разпореждането за внасяне на такса е съобщено писмено по пощата на адреса, посочен от заявителя и след като последният не е намерен на адреса, закономерно е приложена нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Изискванията на текста не са кумулативни, поради което поставяне на съобщение на Интернет страницата на ведомството, както в случая, е достатъчно да обоснове законосъобразност на съобщаването. Съображенията на касатора, свързани с непълнота на текста на обявлението на Интернет страницата също не могат да бъдат споделени. Представеното по делото и цитирано от касатора копие от обявлението съдържа всички необходими реквизити - посочен е адресата, заявката, за която се отнася, размерът на дължимата такса, както и срокът, в който таксата следва да бъде внесена. Съдържанието е в съответствие с изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗМГО, поради което следва да се приеме, че уведомяването е редовно, а неизпълнението на задължението ще доведе до предвидените в текста на чл. 36, ал. 1, изр. посл. от ЗМГО последици. Обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомен изрично за това, че заявената за регистрация марка отговаря на изискванията на ЗМГО съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, не представлява порок на обявлението и съответно не опорочава уведомяването, тъй като тази информация се съдържа имплицитно в разпореждането на органа за внасяне на такса - изискването за внасяне на такса е последица от констатацията, че марката отговаря на условията за регистрация. Правилен е и изводът на съдебния състав, че не са налице основанията, предвидени в чл. 48 от ЗМГО за възстановяване на срока за внасяне на такса, тъй като пропускането на този срок не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива по смисъла закона са факти, които настъпват независимо и въпреки волята на заявителя, които последният не може да предотврати или да преодолее и чието осъществяване е причина за пропускане на определения срок. В случая такива обстоятелства по делото не са установени. Твърденията в молбата за възстановяване за пропускане на срока по здравословни причини не са подкрепени с доказателства, установяващи невъзможност на управителя на дружеството да изпълни указанията на органа през релевантния период. Освен това дружеството се представлява и от търговски пълномощник, за когото няма данни, а и твърдения за невъзможност да изпълни задължението (пълномощно от 28.11.2008 г.) С оглед изложеното аргументиран и в съответствие със закона е и крайният извод на първоинстанционния съд, че пропускането на срока не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Ето защо като отхвърля жалбата на "Стар трейдинг" ЕООД против решението на председателя на патентното ведомство, с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на такса, съдебният състав, постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на решението на съда също е неоснователен. Оспореният съдебен акт кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства. При съобразяване с данните за изпращане на писмено уведомление за разпореждането на органа за внасяне на такса, обстоятелството, че дружеството не е намерено на посочения от него адрес и уведомяването чрез обявление на Интернет страницата на ведомството, съдът достига до обоснования извод, че жалбоподателят е уведомен редовно за указанията за административния орган и за него тече посоченият в указанията на органа срок за внасяне на такса. Липсата на доказателства за наличие на здравословни причини, възпрепятствали управителя на дружеството да изпълни указанията, както и данните за търговски пълномощник, които представлява дружеството обосновават заключението за отсъствието на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 48 от ЗМГО, представляващи основание за възстановяване на пропуснатия срок. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. При съобразяване с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК и нормите на чл. 170 и чл. 171 от АПК първоинстанционният съд проверява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочените в чл. 146 от кодекса, разпределя доказателствената тежест в процеса и се произнася с решение, в което обсъжда всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства. Постановеният съдебен акт съдържа мотиви, обосноваващи заключението на съда за редовно уведомяване на жалбоподателя за акта на административния орган и липсата на особени непредвидени обстоятелства, обосноваващи пропускането на срока за изпълнение, определен от органа, съответно такива, обосноваващи възстановяване на този срок. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на Административен съд - София град. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,