Решение № 13583 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2015 г.

Решение № 13583 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4168/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велинград, срещу решение № 124 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 625/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадената заповед, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответницата - Атидже Алиева Джамбазова от с. Кръстава, Община Велинград, чрез пълномощника си адвокат Аршинков, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 124 от 25.02.2015 г. по адм. д. № 625/2014 г., Административен съд - гр. Пазарджик, IV състав, е отменил заповед № 7 от 03.07.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велинград. Така постановеното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С процесната заповед е спряна отпуснатата на Атидже Алиева Джамбазова от с. Кръстава, община Велинград социална помощ по чл. 9 ППЗСП, считано от 01.06.2014 г., за м. м. юни и юли 2014 г., поради отказ за полагане на общественополезен труд. За да направи последния извод, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велинград, се е позовал на извършена от органите по социално подпомагане на 23.06.2014 г. проверка на обект "Кръстава-Грънчерския мост-Еловата". Не е вярно твърдението на касатора, че въпросът, че Джамбазова не е положила общественополезен труд на цитираната дата, не е бил спорен по първоначалното дело. Още в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд се твърди, че такъв отказ не е налице и че кметът на с. Къстава е насочил лицата, получаващи помощи на различни обекти, във връзка с падналите поройни дъждове и лошото състояние на пътищата, вследствие на това. Съдът не е основал съществените изводи в решението си на неотносими или недопустими доказателства или доказателствени средства, както се твърди в касационната жалба, нито е допуснал игнориране, изопачаване или превратно тълкуване на необходими, относими и допустими доказателства. Административният орган се позовава на протокол от 23.06.2014 г., който е подписан само от свидетелите Бельов и Ананова, които са служители на ДСП, но не е подписан от кмета, за който е отразено, че липсва, без да е съобразено, че отсъствието му се дължи именно на опита му за представяне протокола за новите обекти (виж показанията на св. Екюпов). Препис от него не е бил връчен на жалбоподателката, за да може да вземе отношение и представи доказателства в своя защита. На следващо място, не е взета предвид заповедта на кмета на селото за изменение на този график, с оглед възникналата необходимост от спешни мерки за поддържане на повредените (изронени или отнесени от проливните дъждове) пътища в селото и околните махали. На трето място, дори и да се приеме, че лицето не се е явило на работа по утвърдения график за 1 ден, то след като по този график са определени 15 дни за отработване, а нормативното изискване по чл. 12, ал. 1 ППЗСП е за отработване на 14 дни по 4 часа, то изводът за неизпълнение на това изискване, респективно - че лицето е отказало да полага общественополезен труд, е неправилен. Правилно и във връзка с твърденията на защитата на жалбоподателката, че същата е пренасочена от кмета на друг по-спешен обект, необходимостта от което пренасочване е възникнало по повод извънредни природни явления са били приети заповед № 916 от 20.06.2014 г., констативен протокол с вх. № 008-04-1046 от 01.07.2014 г. и протокол № 349 от 23.06.2014 г. Правилно е допуснат като свидетел и кмета на с. Кръстава, който е заявил в показанията си, че на 23.06.2014 г. са се явили всички лица, които получават помощи по чл. 9 ППЗСП и той ги е разпределил на различни обекти, в зависимост от спешно възникналата необходимост от ремонт на пътищата, след което е поискал да представи протокол на органите по социално подпомагане за изменение на обектите, на които лицата реално са работили този ден, но протоколът не е бил приет от цитираните органи. Свидетелят Бельов не е чул отговорника да казва на свидетелката Ананова, че Джамбазова липсва. Заповедта, с която се спира изплащането на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП представлява индивидуален административен акт и затова за издаването й на общо основание са приложими правилата на Административнопроцесуалния кодекс. В случая са допуснати нарушения на изискването по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на засегнатото лице за започване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган и на изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения. Допуснато е също нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са оказали влияние върху съдържанието на акта. При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални правила, би достигнал до други изводи от фактическа и правна страна. Само допуснатите нарушение на административнопроизводствени правила е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Наред с това, следва да се приеме за обоснован изводът на съда, че заповедта не съответства и на материалния закон, тъй като не е доказано от административния орган, че лицето, което получава социална помощ, е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. Изводът, че лицето не е полагало труд на дата 23.06.2014 г. не съответства на доказателствата по делото. Съгласно чл. 12, ал. 5 ППЗСП, само при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът. В случая такъв отказа не е бил установен и цитираната норма неправилно е била приложена спрямо Джамбазова. Стигайки до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответницата се присъжда сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,