Решение № 6237 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. И. Х. против решение 3277 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело 11578/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 18-10640/ 11.10.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК - София да бъде отменена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър София не изразява становище. Ответникът Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът областен управител на област София, представляващ държавата, не изразява становище. Ответниците М. Н. Р., К. М. Г., Р. Т. В., В. Н. О., Н. М. Х. и В. М. Х. не оспорват касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно е и заключението на съдебния състав за съответствие на обжалвания административен акт с относимите материалноправни разпоредби. Производството пред административния съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател против заповед на началника на СГКК- София, с която е отказано да се одобри изменение на КККР на гр. София съгласно скица проект 15-686656-05.07.2024г., изразяващо се в нанасяне на поземлен имот с проектен идентификатор 68134. 708. 827, с площ от 5078 кв.м., съответстващ на част от имотите, възстановени в стари реални граници на жалбоподателя и на ответниците М. Н. Р., К. М. Г., Р. Т. В., В. Н. О., Н. М. Х. и В. М. Х. като наследници на Б. Т. С. с влязло в сила решение на Софийския районен съд като ливада от 2,850 дка и нива от 2,800 дка в землището на Слатина, м. Търницата, част от имот с пл. 457, к.л. 413 и 414. Представеният проект за изменение предвижда имот с проектен идентификатор 68134. 708. 827, с площ от 5078 кв.м. да бъде нанесен в границите и очертанията по представената скица - проект, като част от имота попада в границите на ПИ с идентификатор 68134.708.22, собственост на държавата, а част в ПИ с идентификатор 68134.708.257, собственост на Столична община. С представения проект се предвижда изменение в очертания и границите и намаляване на площта на ПИ с идентификатор 68134.708.22, отразен в одобрената през 2017г. КК с площ от 24 448 кв.м.; трайно предназначение на територията територия на транспорта и начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт и на ПИ с идентификатор 68134.708.257, който по КК се намира в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица. При тези данни и като се съобразява с постъпилото от държавата чрез областния управител на област София възражение, началникът на СГКК гр. София приема, че между наследниците на Б. Т. С. от една страна и държавата и Столична община от друга, е налице спор за материално право и на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР исканото изменение не може да бъде одобрено. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. Заявеното изменение предвижда нанасяне на нов имот с проектен идентификатор 68134.708.827 и промяна в границите, очертанията и площта на поземлени имоти с идентификатори 68134.708.22 и 68134.708.257, собственост съответно на държавата и на Столична община. Следователно промяната в границите и площта на имотите е свързана със спор за собственост, до чието разрешаване исканото изменение не може да бъде извършено и отказът на началника на службата по геодезия, картография и кадастър е в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон. Обратно на поддържаната от касатора теза, представеното по делото съдебно решение, с което се възстановява правото на собственост на наследниците Б. Т. С. върху нива и ливада, не е достатъчно да легитимира жалбоподателя като собственик на имота, който иска да бъде нанесен в КК. Решението на съда е постановено по повод оспорване на административен акт, издаден по реда на ЗСПЗЗ и не може да се противопостави на държавата и на Столична община, които не са участвали в това производство. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 54, ал. 7 ЗКИР, която предвижда, че нормите на чл. 54, ал. 1-6 ЗКИР, а следователно и чл. 54, ал. 2 от закона се прилагат и когато в КК се нанася имот, възстановен по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Възражението на касатора, че спор за собственост не е налице, тъй като държавата и Столична община не се легитимират със съответни титули за вещни права, е неоснователно. В случая държавата и Столична община са вписани като собственици съответно на ПИ с идентификатор 68134.708.22 и ПИ с идентификатор 68134.708.257, засегнати от заявеното изменение, в кадастралната карти и кадастрални регистри, одобрени през 2017г. със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие и не засягат вещно правния статус на имотите. Вписаните данни обаче създават презумпция за вярност, която може да бъде оборена от лицето, което претендира, че е собственик на поземлените имоти или на части от тях в хода на съдебно исково производство. Поради изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и обстоятелството, че ответникът Столична община се представлява в производството от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на Столична община сумата 50.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,