Решение № 13597 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 452/2020 г.

Решение № 13597 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 452/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Варна, срещу решение № 2022 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 600 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е отменена заповед № РД-09-27/08.01.2019 г. на Директора на РЗОК – Варна. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 50 от ЗЗО и чл. 60, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "АИППМПДМ д-р П. Срур" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил заповед № РД-09-27 от 08.01.2019 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Варна, в следните части: по т. 1, с която на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД е наложена санкция "финансова неустойка" на основание чл. 148, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. в размер на 50 лв. за нарушение на изискванията за работа с първична медицинска документация по чл. 124 от НРД ДД 2018 г. и Приложение № 2 към него; по т. 3, с която на "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р П. Срур" ЕООД е наложена санкция на основание чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. "прекратяване на договор" – частично, по пакет "Първична дентална помощ" по отношение на д-р П. Срур за нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. – отчитане на дейност, която не е извършена. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, Варненският административен съд е стигнал до извод, че допуснатата грешка в амбулаторния лист при отразяване на осемцифрения номер на здравноосигурителната книжка на пациента не представлява нарушение на изискванията за работа с медицинска документация по смисъла на чл. 148, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. Допусната е явна фактическа грешка - неправилно механично изписване на номер, и при тази очевидна неточност е следвало да се приложи изключението по чл. 148, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. По отношение на основанието по чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. за прекратяване на индивидуалния договор с НЗОК съдът е приел, че нарушението - отчитане на дейност, която не е извършена, не е доказано по безспорен начин. Този извод произтича от анализа на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което от ортопантомографията (ОПГ) не може да се установи дали манипулациите са извършени или не са извършени. Здравноосигуреното лице е подписало без възражения амбулаторния лист с отразените в него манипулации - обтурации на зъби 11, 21 и 22. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 50 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 60 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г. (НРД ДД 2018 г. - отм. от 01.04.2020 г.) са неоснователни. Спорът не се свежда до естеството и значението на здравноосигурителната книжка (ЗОК) като документ, установяващ здравноосигурителните права на пациента. Обстоятелството, че С. Ибрям е здравноосигурено лице (ЗОЛ) с валидна здравноосигурителна книжка, представена на лекаря по дентална медицина, е извън предмета на спора и фактическите основания, обосновали прилагането на санкция. Спорът е относно наличието на основанието по чл. 148, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. за прилагане на санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че при попълване на амбулаторен лист № 325/10.08.2018 г. изпълнителят на дентална помощ не е нарушил изискванията за работа с медицинска документация. Амбулаторният лист е съставен съгласно изискванията на Указанията за попълване на амбулаторен лист от лекар по дентална медицина - Приложение № 2 към НРД ДД 2018 г. Името и личните данни на ЗОЛ са попълнени правилно, но при изписването на номера на ЗОК е допусната грешка – вписан е № 09522805 вместо № 09528054. Допуснатата неточност при изписване на последните четири цифри се квалифицира като явна фактическа грешка в предвидената хипотеза от чл. 148, ал. 1 от НРД ДД 2018 г., която обосновава предвиденото изключение за налагане на санкция. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение, в частта, с която оспорената заповед е отменена за наложената санкция "прекратяване на договора" - № 031304 от 03.05.2018 г. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Санкцията "прекратяване на договора" е наложена на основание чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. за отчитане на дейност - обтурации с амалгама или химичен композит на постоянни 21-ви, 11-ти и 22-ри зъб - която не е извършена. Писменото становище на д-р Йорданова – консултант към РЗОК – Варна, че мостът не е бил отлепен и свалян от д-р Срур, е основано на декларацията на ЗОЛ. Отношенията между лекаря по дентална медицина и ЗОЛ са силно обтегнати и конфликтни. ЗОЛ С. Ибрям е подало две жалби до РЗОК – Варна с различни оплаквания от д-р Срур, а д-р Срур е подала жалба до Районна прокуратура – Варна за извършено от ЗОЛ престъпление по чл. 144 и чл. 325 от НК. Показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви, като двама от тях – ЗОЛ С. Ибрям и Г. Куцарова – майка на д-р П. Срур и медицинска сестра към амбулаторията, са лично и пряко заинтересовани в полза на една от страните. Разпитана като свидетел, д-р Йорданова е обосновала предположение, че отчетените обтурации не са били извършени, тъй като трите зъба са част от блок от пет зъба и мостова конструкция от общо осем зъба и за да се свалят, трябва да се свали цялата конструкция. За изясняване на въпроса е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която е дала заключение, че от извършената панорамна рентгенова снимка не става ясно дали има извършени обтурации на постоянни 11, 21 и 22 зъби. При тези противоречиви сведения обосновано първоинстанционният административен съд е приел за недоказан отрицателният факт, че отчетената медицинска дейност не е била извършена. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение в отменителната му част е правилно. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 880 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,