Решение № 813 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2013 г.

Решение № 813 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9647/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Гранд хотел Приморско" ЕООД със седалище в гр. Приморско, подадена чрез пълномощника адв. Г. Найденова, против решение № 1126 от 20.05.2013 г., постановено по адм. д. № 2074/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължения по декларация № 7 от 5.07.2012 г. на старши експерт "Ревизии" в Дирекция "Местни данъци и такси" в община Приморско, потвърден с решение № 0275/17.09.2012 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при общината. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото е установено, че с оспорения административен акт е определен размерът на задълженията и лихвите към тях за такса битови отпадъци, за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., на жалбоподателя "Гранд хотел Приморско" ЕООД, в размер на 56410,06 лева и лихва за просрочие в размер на 4920,18 лева. Посочената в акта лихва върху данък недвижими имоти не е предмет на оспорването. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. По делото е безспорно, че имотът, за който е определена такса за битови отпадъци, е разположен в границите на районите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на обществени територии за 2011 г. Съдът е приел, че установеното задължение за ТБО е съответно на посочената от жалбоподателя данъчна оценка на имота, на база промилите, визирани в решение на ОбС - Приморско за определяне на таксата за битови отпадъци, инкорпорирани в Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско, приложими към релевантния период. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е извел правилен извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване са предоставяни от общината и не е налице условието по чл. 71, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащането им. Заключил е, че няма основание за частично определяне на ТБО за период от пет месеца, поради сезонния характер на имота, тъй като жалбоподателят не е декларирал това обстоятелство по реда на чл. 19а от Наредбата на общинския съвет. Приел е, че законосъобразно е определена таксата за поддържане чистотата на обществените територии в размер на 2 промила върху данъчната оценка на имота, съгласно чл. 19в, ал. 4 от Наредбата. По тези съображения съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил в съвкупност релевантните за спорното право факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи. Заключението на вещото лице е разгледано от съда при условията на чл. 202 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. По делото е безспорно, че "Гранд хотел Приморско" ЕООД е собственик на недвижим имот - хотелски комплекс, находящ се в гр. Приморско, съобразно подадените от дружеството декларации. Касаторът не спори, че дължи ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждането на отпадъците в депа и поддържане чистотата на обществените територии. Спорът е за това, дали е предоставяна реално услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от имота за периода извън туристическия сезон от м. май до края на м. септември 2011 г., както и за размера на таксата за поддържане чистотата на обществените територии, която - според дружеството - следва да се изчисли на база отчетната стойност на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. По делото е безспорно установено, че имотът на дружеството попада на територията, на която общината предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. При установените релевантни за спора юридически факти първоинстанционният съд е направил правилен извод за реално предоставяне на услугите и по отношение района на жалбоподателя, като се е позовал на относимите писмени доказателства. Касационната инстанция изцяло споделя констатациите на решаващия съд и приема за правилен изводът, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Касаторът дължи такса битови отпадъци за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за цялата 2011 г., тъй като същата е реално предоставяна от общината. Дружеството се е възползвало от предвидената в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско възможност за деклариране на съдове за съхранение на генерирани отпадъци, въз основа на които да се определи размерът на такса според количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - декларация вх. № 0014 от 17.05.2011 г., като е декларирало 4 броя контейнери. Тази декларация, обаче, е извън установения в чл. 19в, ал. 4 от Наредбата на общинския съвет срок - до края на предходната година. Дружеството не е подало декларация по чл. 19а от Наредбата за освобождаване от ТБО поради неизползване на собствения недвижим имот през съответната година или през определен период от нея. По смисъла на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по тези услуги, за който факт страните не спорят. След като безспорно е установено, че в района на имота на касатора общината реално предоставя тези услуги, съдът правилно е приел, че в случая се дължи такса битови отпадъци за събиране и сметоизвозване, както и почистване на територии за обществено ползване. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства е формирал у първоинстанционния съд правилния извод, че е налице реалното престиране на обсъжданата услуга, поради което фактическите и правни основания за издаването на акта са установени. Таксата за битови отпадъци не се дължи, когато имота не се ползва през годината или съответна част от нея, съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9 от ЗМДТ. В конкретния случай не се твърди, че имотът не се ползва, а че се използва само през определен период от годината - по време на активния туристически сезон. При това положение несъмнено е, че се генерират битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Когато имотът се използва през годината и общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на този имот, то лицата по чл. 64, вр. чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тази услуга. Неоснователно е и възражението, че размерът на таксата за поддържане чистотата на обществени територии е определен пропорционално върху данъчната оценка на имота, а не върху по-ниската му отчетна стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В конкретния случай, с НОАМТЦУ на ОбС - Приморско и решение № 25/2011 г. на ОбС - Приморско таксата се изчислява пропорционално, на първо място, върху данъчната основа на имота, поради което в случая не е допуснато нарушение от страна на административния орган. При издаване на акта за установяване на задължение за такса битови отпадъци органът законосъобразно е преценил, че не са осъществени елементите от фактическия състав за освобождаване от такса, така както е регламентиран в чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и в чл. 19в от НОАМТЦУ - Приморско: имотът да не е ползван през цялата година и от собственика да е подадена декларация в срок до края на предходната календарна година. Услугата може да не се дължи единствено в хипотезата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, която в случая не е налице. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд