Решение № 7010 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2012 г.

Решение № 7010 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Илия Запрянов Кирчев, Кръстина Запрянова Петкова, Делка Запрянова Жечева, Кирчо Запрянов Кирчев и Лозко Запрянов Митев, всичките наследници на Запрян Кирчев Митев, срещу решение № 88 от 24.04.2012 г. по адм. д. № 41/2012 г. на Административен съд Хасково, като неправилно. Ответникът Областен управител на област Хасково не взема становище по касационната жалба. Представителят Върховна административна прокуратура дава заключение, че с оглед представеното ново доказателство, касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на Илия Запрянов Кирчев, Кръстина Запрянова Петкова, Делка Запрянова Жечева, Кирчо Запрянов Кирчев и Лозко Запрянов Митев против заповед № РД-13-44/5.01.2012 г. на Областен управител на област Хасково, с която, на основание чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ / и протокол № 23/23.12.2011 г. на Комисия по заповед № РД-11-311/5.11.2010 г. на областния управител, е отказано удовлетворяване на исканията им с вх. № № № АК-04-02-361/4.02.2008 г., 11.08.2009 г. и 8.06.2009 г. за обезщетение като наследници на репресирано лице Запрян Кирчев Митев. При спазване на съдопроизводствените правила, въз основа на наличните доказателства, съдът правилно е приел, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, тъй като заявителите не са доказали правото на еднократно обезщетяване за претърпяни имуществени и неимуществени вреди, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ. Лицето е осъдено от Народния съд 1944 - 1945 г., но не е реабилитирано по съдебен ред, деянията му не са амнистирани, нито присъдата му е отменена по реда на надзора. В настоящето производство се представи като доказателство влязлото в законна сила на 26.09.2012 г. определение № 238 от 18.09.2012 г. по частно наказателно дело № 730/2012 г. на Бургаския окръжен съд за реабилитиране на основание чл. 87 от НК на Запрян Кирчев Митев, с ЕГН **********, роден в с. Маджаре /гр. Маджарево, общ. Маджарево/, за осъждането му с влязла в сила на 10.04.1945 г. присъда по НОХД № 64/1945 г. на Бургаския Народен съд. Като взе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право /чл. 235 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК/, съдът приема, че е установена първата от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 9 от ЗПГРРЛ, поради което исканията на наследниците на Запрян Кирчев за еднократно обезщетение са основателни и доказани. По тези съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени оспорения административен акт и тъй като естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за произнасяне при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение второ, чл. 222, ал. 1, чл. 172, ал. 2 предложение първо и чл. 173, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение