Решение № 8789 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2019 г.

Решение № 8789 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14446/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област с административен център Варна подадена от процесуален представител юриск. С. Стоянова, срещу решение № 1892 от 14.10.2019 г., постановено по адм. д. № 1796/2019 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради които претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт – Заповед № РД - 19 - 7706 - 109/10.06.2019 г. издадена от областен управител на област с административен център Варна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. М. и Й. М. в депозирания писмен отговор, оспорват касационната жалба. Ответникът – К. М. не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение, като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението си първоинстанционния съд по жалба от В. М. и Й. М. е отменил Заповед № РД - 19 - 7706 - 109/10.06.2019 г. издадена от областен управител на област с административен център Варна, с която е наредено да се изземе от В. М. имот държавна собственост описан в Акт за държавна собственост № 9683/22.03.2019 г. с предоставени права на управление на областен управител на област Варна, представляващ СОС с ид. 10135.4505.80. 13. 8 с площ 61, 45 кв. м, ведно с прилежащата изба № 8 с площ 2, 83 кв. м, както и 0, 9341% ид. ч. от общите части на сградата с адрес: [населено място], [жилищен адрес], с предназначение - жилище, апартамент. За да постанови този резултат, съобразно чл. 168 АПК съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, при която е установил неговата незаконосъобразност на две основания- нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със започване на административното производство по см. на чл. 26, ал. 1 АПК и нарушение на материалния закон по чл. 80 ЗДС, а именно липса на едно от двете задължителни предпоставки за изземване на имота от областния управител, за което обстоятелствено се е мотивирал. Изводите на съда са правилни като постановени върху релевантни по спора факти и в съответствие с приложимото право, поради което не е необходимо повторно да бъдат цитирани и обсъждани и в тази връзка настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. При липсата на волеизявление, направено от компетентния административен орган за прекратяване на наемното правоотношение, основанието за ползване на жилището не е отпаднало. Поради това разпореденото от областния управител изземване на жилището противоречи на материалния закон. Като обобщение следва да се посочи, че административният орган не е изпълнил две задължения да докаже на първо място, че имота се държи на отпаднало или без основание в хипотезите на чл. 80 ЗДС и второ - съгл. чл. 26 АПК за започване на производството да уведоми известните заинтересовани граждани. Доказателства или доводи оборващи изводите на съда не са представени с касационната жалба. Неоснователни са доводите в нея, че решението е недопустимо. Няма процесуална норма, която да задължава съда да изчаква писмена защита по делото или изготвянето на съдебния протокол, за да постанови съдебния си акт. Процесуален представител на административния орган е присъствал в съдебното заседание и там е било мястото да упражни процесуалните си права в пълен обем, за което му е дадена възможност включително и да изрази становище по разноските. Видно от протокол на л. 95 от делото, юриск. Стоянова изрично е заявила "Не възразявам за прекомерност". Действително, съдът след като е дал на страните 7-дневен срок за писмени бележки, е процедирал некоректно като не е изчакал поне този срок, за да постанови решението си, но това само по себе си (по съображенията по-горе) не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и още по-малко е основание за недопустимост на съдебното решение. Отделно от това, при така сложилите се обстоятелства, за страната е съществувала възможността по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК да иска изменение на решението в частта за разноските, от която очевидно не се е възползвала. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената срещу решението на административния съд жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касационният жалбоподател за разноски, следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение