Решение № 1616 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2016 г.

Решение № 1616 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на кмета на Столична община, против решение № 2673/19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 11506/2014 г., по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на СО срещу уведомление изх. № 20-55595 от 23.10.2014 г. на началник СГКК гр. С., за изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти досежно ПИ с идентификатор 68134.6721.241, м. "К.", р-н. "П.", СО и е осъдена СО да заплати на СГКК сумата от 300 лв. разноски по делото. С оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, се претендира отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответните страни - началник СГКК-С. и Т. А. Т. не се явяват и представляват, не са изразили становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореният съдебен акт не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която то е неблагоприятно - процесуално е допустима. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав при Второ отделение на ВАС намира процесното решение за недопустимо. С него е отхвърлена подадената жалба срещу уведомление на началник СГКК гр. С., по отношение на което е прието, че носи белезите на административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото изразява едностранно изменение на КР, засягащо права на жалбоподателя като вписан собственик на ПИ с идентификатор 68134.6721.241, поради което за СО е налице правен интерес за оспорването му. И като в случая административният орган е вписал и заинтересованата страна като собственик на имота, (по силата на Постановление за възлагане от съдебен изпълнител), законът - чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е приложен правилно. Уведомлението, което инстанцията по същество е разгледала и приела, че е индивидуален административен акт, не притежава белезите на такъв, с оглед дефиницията на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието му, то има само уведомителен характер, а не създава права или задължения, респ. с него не се засягат законни интереси на жалбоподателя - СО. Предназначението му е да оповести на страната самото действие по вписването на извършените промени в кадастралния регистър. Направеният извод от административния съд, че се оспорва уведомлението, не е съобразено със съдържанието на първоначалната жалба, в която е изразено несъгласие с "нанасянето" на Т. Т. като съсобственик в посочения имот, в петитума е поискана отмяна именно на нанасянето й като собственик, а по отношение на обявлението е посочено, че с него СО е "уведомена" за извършената промяна. От друга страна не е съобразена приложимата разпоредба, касаеща посоченото изменение - чл. 53а от ЗКИР (в относимата й редакция), съгласно която не се издава нарочна заповед, а за измененията от типа на процесното, се съобщава по реда на АПК на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им - чл. 53, ал. 3 от ЗКИР. Затова, противно на възприетото от АССГ становище, предмет на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК не е самото уведомление, а извършеното действие по вписването в кадастралния регистър, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт - изразено с действие волеизявление на административен орган. Въз основа на всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд се е произнесъл по акт, който не е подлежал на съдебно оспорване, непритежаващ квалификацията на чл. 21 от АПК, поради което е постановил недопустимо решение. Ето защо и с оглед правомощията на Върховния административен съд като касационна инстанция и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт следва да бъде обезсилен и делото да се върне на Административен съд С.-град за ново разглеждане, от друг съдебен състав, за произнасяне по жалбата на СО, срещу изменението в кадастралния регистър на недвижимите имоти, с което на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР са записани данни за собственост върху имот с идентификатор 68134.6721.241 на Т. А. Т. С оглед изхода на спора, разноски за настоящото касационно производство не следва да се присъждат. По това искане следва да се произнесе първата инстанция, с оглед изхода от спора. Воден от горното, Върховният административен съд, Второ отделение,