Решение № 468 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2009 г.

Решение № 468 от 13.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "ОУИ"- гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Калистратов, срещу Решение от 10.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1860/04 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), Административно отделение, III д състав, с което е отменен по жалба на "Винекс" ЕООД, Данъчно ревизионен акт (ДРА) № 678 от 19.01.2004 г., издаден от Йорданка Костадинова Хаджилазова на длъжност - дан. експерт, ръководител на екип в ДП "Оборище" при ТДД - София, в частта в която е потвърден с Решение № 850 от 10.05.2004 г. на Директор РДД - гр. София, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, ведно със съответни лихви за забава по доставки на ЕТ "Виона - В. Митева". В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменително основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия и съдебното обжалване не са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 т. 2, вр. чл. 55 ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установен безспорно факта на начисляване на данъка. Позовава се и на липса на реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "Винекс" ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 678 от 19.01.2004 г., издаден от Йорданка Костадинова Хаджилазова- дан. експерт - ръководител на екип в ДП "Оборище", данъчна дирекция - гр. София, потвърден с Решение № 850 от 10.05.2004 г. на Директор РДД гр. София, в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03., м. 04., м. 05., м. 06., м. 07. и м. 09.2000 г. и м. 08.2001 г., ведно с лихви за забава С обжалваното решение съдът е отменил ДРА в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03., м. 05., м. 06., м. 07. и м. 09. 2000 г. по доставки на ЕТ "Виона - В. Митева" и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Предмет на обжалване в настоящото производство е решението в частта, с която е отменен РА. В останалата си част, поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че ревизията е извършена въз основа на надлежно възлагане и в хода на проверката е установено, че за данъчен период м. 03.2000 г. дружеството е ползвало данъчен кредит по три броя фактури в общ размер на 12 952.52 лева, за данъчен период м. 05.2000 г. по две фактури с общ размер на ДДС 32 816.80 лева, за данъчен период м. 06.2000 г. по три фактури в общ размер на 11 650.50 лева, за данъчен период м. 07.2000 г. по четири фактури в общ размер на 17 845.56 лева и за данъчен период м. 09.2000 г. по девет броя фактури с общ размер на 29 403 лева, издадени от ЕТ "Виона - В. Митева" и с предмет на доставката -дизелово гориво. В хода на ревизията по данни от досието на доставчика е установено, че дружеството е отразило процесните фактури в Дневника за продажби и СД, като при посещение на декларирания данъчен адрес не е открит представител на фирмата или упълномощено лице, поради което по реда на чл. 50 от ДПК е открита процедура за връчването на ИПДПО Преди изтичане на срока искането е връчено на представител на доставчика, като в законоустановения 7-дневен срок не са представени исканите документи. При така установеното и на основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС и чл. 52, ал. 3 от ППЗДДС и чл. 109, ал. 11 във връзка с ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.) на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит по посочените 22 бр. данъчни фактури, издадени от ЕТ "Виона - В. Митева". Съдът е обсъдил приетите като неоспорени основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводни експертизи, от които е приел за установено, че по отношение на доставчика ЕТ "Виона - Виолета Митева" експертът е извършил проверка и анализ на представените по делото доказателства, както и на оригиналните първични счетоводни документи и записвания по счетоводните регистри и счетоводни сметки в счетоводството на доставчика. В резултат на проверката вещото лице е установило, че данъка е начислен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532 и го е включил в справка-декларация по ДДС за посочените периоди. При приемане на заключението вещото лице е потвърдило, че изводите в заключението са в резултат на извършените счетоводни записвания в провереното от него счетоводството на доставчика ЕТ "виона - Виолета Митева", като освен сметка 4532 е проверило и всички други сметки, които са от значение за отразяване на доставката. При така установеното съдът е приел, че в хода на съдебното производство, с оглед ангажираните от жалбоподателя доказателства е установено по категоричен начин изпълнение изискванията на чл. 64, т. 2, във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за начисление на ДДС в счетоводството на доставчика, като задължение към бюджета. На следващо място съдът е приел, че не е налице и другото посочено от данъчния орган основание - чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.), за да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните доставки, тъй като тези правни норми могат да бъдат приложени само по отношение на предходните доставчици на данъчния субект, но не и по отношение на неговите преки доставчици. В този смисъл, съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. по дело № ТР-7/2004 г. на ОСС на ВАС, съгласно което разпоредбата на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 от ДПК (отм.) задължава данъчния орган да установи, че в резултат на действия по избягване или осуетяване прилагането на данъчен закон, извършени от предходни доставчици, ревизираният данъчен субект е получил облага или данъчно предимство, както и да определи размера им. Решението в обжалваната част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че правото на приспадане на данъчен кредит на "Винекс" ЕООД с обжалвания ДРА по 22 бр. данъчни фактури, издадени от ЕТ "Виона - В. Митева" е отказано, на основание чл. 64, т. 2, във връзка с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм) и чл. 52, ал. 3 от ППЗДДС (отм.) и чл. 109, ал. 11, във връзка с ал. 12, т. 4 от ДПК (отм.). Съгласно чл. 64, т. 2 ЗДДС (в ред. преди изменението с ДВ., бр. 109/2001 г.) данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрираното по този закон лице най-късно към датата на издаването на данъчната фактура или данъчното дебитно известие. Данъкът се смята за начислен съгласно чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.), когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. От приетото като неоспорено по делото заключение на ССЕ правилно съдът е приел, че след проверка в счетоводството на доставчика се установява, че данъка по процесните доставки е отразен като задължение към бюджета по кредита на сметка 4532-начислен ДДС върху продажбите, като и по всички останали кореспондиращи сметки от значение за отразяване на процесните доставки, т. е изпълнени са изискванията на закона за начисление на данъка в счетоводството на доставчика, като задължение към бюджета. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба за изначална негодност на представените извадки от счетоводството на доставчика, тъй като същите като вторични счетоводни документи, нямат доказателствена сила. Съдът подробно е изложил доводи относно факта на обоснованост на заключението на вещото лице и правилно го е кредитирал, като е отчетен факта, че същото е дадено след проверка в счетоводството на доставчика. При приемане на заключението в съдебно заседание е присъствал процесуален представител на касатора и същото не е оспорено по съответния процесуален ред, поради което и правилно след като го е обсъдил с останалите доказателства по делото съдът е достигнал до извода, че същото е обосновано и компетентно предвид специалните знания на вещото лице. След изричното изявление на вещото лице, че е проверило първични счетоводни документи и хронологични регистри относими за установяване на правнорелевантния факт, свързан с начисляване на данъка като задължение към бюджета, правилно съдът е приел, че представените доказателства по делото са достатъчни за неговата обоснованост, поради което е неоснователен довода в тази насока в касационната жалба. Касаторът е разполагал с процесуална възможност да направи искане за представяне на допълнителни документи във връзка с приетото заключение на вещото лице. Неоснователно е и за първи път позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС (отм.) относно липсата на реалност на доставката. Такива фактически констатации, както и посоченото правно основание не са били предмет на обсъждане в обжалвания ДРА и решението на Директора на РДД София. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение