Решение № 8305 от 7.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД гр.Варна, чрез адв. Н.Банков, против Решение 6373 от 31.10.2022 г., постановено по адм. д. 5686/2022 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД /ЕРП Север АД/ срещу Решение Ж-144/18.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл.22, ал. 1, ал. 5 и ал.7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на "ЕРП Север"- АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок от получаване на решението да издаде становище за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа /ФвЕЦ/ 200 kW, предвидена за изграждане в поземлен имот (ПИ) 460 кв. 31 [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел I, отговарящо на изисквания на чл.3.2.2 от Лицензията с посочени условия за присъединяване към страна ниско напрежение на ТП 3 Стража.; 2. В 7-дневен срок от получаване на решението да оттегли отправеното Искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа ПВИ 1882#1/12.11.2021г. и 3. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 и т.2 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С решението в полза на КЕВР са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочва, че съдът е постановил акта си по недопустима жалба насочена срещу неиздаден акт, а именно: становище по чл.56, ал.1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, поради което и оспореното решение на АССГ се явява недопустимо. Поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди възраженията на страните, в т.ч. неизпълнението от страна на Комисията на задължението за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая; че не е разгледал възражението на ЕРП Север АД за немотивираност на обжалвания акт на Комисията; че не е съобразил, че Комисията е смесила защитата на интересите на потребителите с тези на производителите, като за последните в лицензията на ЕРП Север АД няма въведени нарочни задължения. Твърди, че в противоречие с чл.53, ал.1 и ал.2 от Наредба 6 КЕВР е иззела изключителната компетентност на операторите на преносната и на разпределителната мрежа заедно да определят условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа, като е дала предписание ФвЕЦ да бъде присъединена на ниско напрежение към конкретен трансформаторен пост. В тази връзка обосновава и извода, че дадените задължителни предписания на КЕВР за издаване на ново становище за присъединяване на ФвЕЦ с мощност 200 kW са издадени при липса на основания за това, предвид липса на старо становище и по същество противоречат на чл.116, ал.2 от ЗЕ и Наредба 6. Иска отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или алтернативно се отмени решението на КЕВР. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд, касаторът се представлява от адв.Тодорова, която поддържа касационната жалба. Ответникът КЕВР, чрез ю.к.Ненков, оспорва жалбата и излага съображения за правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът Д. Ниязиев, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното решение е постановено в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност е Решение на КЕВР, прието по реда на чл.22, ал.1, т.5 и т.7 от Закона за енергетиката, по жалба на Д. Ниязиев срещу ЕРП Север АД и Електроенергиен системен оператор ЕАД /ЕСО ЕАД/ във връзка с основанието и размера на начислена такса в полза на ЕСО ЕАД за проучване на условията за присъединяване на обект ФвЕЦ с обща инсталирана мощност 200 kW, предвидена за изграждане в поземлен имот (ПИ) 460 кв. 31 [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, към електроразпределителната мрежа на ЕРП Север АД. Спорът между физическото лице и разпределителното дружество е за необходимостта от съгласуване с EСО, съгласно чл. 53, ал. 2 от Наредба 6, поради това че заявената ФЕЦ трябва да се присъедини на ниско напрежение към съществуващия трафопост ТП Стража 3. Съдът е установил, че във възражението си ЕРП Север АД е посочило, че е стартирало проучване и е установило, че ФвЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа на средно напрежение към съществуващия или нов стоманорешетъчен стълб /СРС/ на отклонението за близко намиращия се трафопост /ТП/ Стража 3 от въздушен електропровод Дъбрава 20 kV, за което дружеството е уведомило Ниязиев за необходимостта от съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с ЕСО ЕАД, съгласно чл. 53 от Наредба 6; посочило е, че е подало до ЕСО ЕАД искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа /писмо изх. ПВИ - 1882#1/12.11.2021г./ и след постъпило искане от ЕСО ЕАД, ЕРП- Север е уведомило лицето за необходимостта да заплати цена на проучване в размер на 7 848 лева с ДДС, като заплащането е условие процедурата да продължи. При разглеждане на жалбата на Ниязиев КЕВР е приела, че липсва ясна обосновка за причините, поради които заявената ФвЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа средно напрежение; че ЕРП Север АД не е посочило разстоянието от имота, в който е предвидена за изграждане заявената ФвЕЦ 200 kW до съществуващия в района трафопост ТП 3 Стража, в който има монтиран понижаващ маслен трансформатор /ТМ/ с мощност 100 кVA; че при подмяна на съществуващия ТМ с мощност 100 кVA с друг ТМ с мощност 250 кVA, при присъединяване на новата ФвЕЦ към табло ниско напрежение на ТП 3 Стража, в режим на максимално производство, сумарната мощност от мрежа ниско напрежение ще позволява износа към мрежа средно напрежение за цялата произведена енергия; че не е отчетено от ЕРП Север АД близкото разположение на селото до големия областен град и тенденцията за нарастване на консумацията, както и че подмяната на ТМ с друг от мрежовия оператор не е загуба, а си остава негов актив. Комисията е достигнала до заключението, че принципа за икономично разпределение в енергетиката, би се реализирал ако се извърши присъединяване на ниско напрежение, както е поискал и заявителят, като по този начин потребителите от ТП Стража 3 ще използват енергия на ниско напрежение с по-малки загуби през мрежата, а неизползваният от тях остатък може без технически затруднения да се трансформира на средно напрежение и да бъде използван от потребителите, снабдявани от съседни трансформаторни постове. Обосновала е и извода, че при преценката относно нивото на напрежение, на което трябва да бъде присъединена бъдещата ФвЕЦ - средно напрежение, а не ниско напрежение, ЕРП Север е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия, като е избрало начин, който не защитава интереса на потребителите. По изложените съображения Комисията постановила оспореното Решение Ж-144/ 18.04.2022 г. От правна страна съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. АССГ е възпроизвел изводите и заключенията на КЕВР, като е счел, че ЕРП Север АД не е обосновало преценката си относно нивото на напрежение, на което е трябвало да бъде присъединена бъдещата ФвЕЦ; че дружеството е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия /чл.3.2.2/; че не е в интерес на потребителя предложения от дружеството вариант ФвЕЦ да се присъедини към електроразпределителната мрежа на средно напрежение, както и че не е обоснована необходимостта от съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с ЕСО ЕАД, съгласно чл.53 от Наредба 6. По изложените съображения съдът приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган и отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Несъстоятелно е възражението на касатора, че съдът е постановил акта си по недопустима жалба - насочена срещу неиздаден акт, а именно: становище по чл.56, ал.1 от Наредба 6. Жалбата на Д. Ниязиев е срещу определените условия, по чл.53 от Наредба 6, за присъединяване към електроразпределителната мрежа средно напрежение, вместо към мрежа ниско напрежение, необходимостта от поисканото проучване, отправено от ЕРП Север АД до ЕСО ЕАД и издадената проформа фактура на стойност 7 848 лв. Следователно, предмет на оспорване е неизпълнението на задълженията на лицензианта и предприетите от него действия, които не са в интерес на производителя и потребителите. "ЕРП Север" АД е приело, че ФвЕЦ следва да се присъедини към електроразпределителната мрежа средно напрежение и на основание чл.53, ал.1 от Наредба 6 е изпратило до ЕСО ЕАД Искане за проучване на условията и редът за присъединяване на обектите на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа. След полученото становището, "ЕРП Север" АД е уведомило Ниязиев, че е необходимо заплащане на сумата от 7 848 лв., след което би могло да се пристъпи към разглеждане на искането. Приетото от лицензианта становище за присъединяване към мрежа средно напрежение е в противоречие с неговото задължение да осъществява присъединяването с минимални икономически обосновани разходи и да прилага принципа на равнопоставеност за потребители от една и съща група, както и да отчита интересите на потребителите. Независимо, че правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, същият е постановил необосновано решение, без нужната експертна помощ относно начина на функциониране на енергийната система в България, състоянието на мрежата, възможностите за присъединяване към нея, без неудобства за потребителите и в тази връзка извършване на задълбочена преценка на становищата на спорещите страни. В този смисъл съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице, разполагащо с нужната компетентност и експертиза в областта на електроенергетиката. Ето защо и формираният от него извод не може да се прецени като обоснован. Допуснатото от съда нарушение не обосновава връщане на делото за ново разглеждане от съда, тъй като настоящият състав счита, че в производството пред КЕВР е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствните правила. Видно от жалбата на Д. Ниязиев, адресирана до КЕВР е, че жалбоподателят е поискал Комисията да даде задължителни указания освен на ЕРП Север АД и на ЕСОЕАД, който именно е определил за внасяне цената за проучване, от която е останал недоволен. Комисията не е конституирала ЕСО ЕАД в производството пред нея, респективно не е изискала становище от това дружество по жалбата на Ниязиев и спорните обстоятелства. КЕВР не е дала отговор и на един от спорните между страните пред нея въпроси, а именно: кой е редът за присъединяване на заявената ФвЕЦ, този по реда на Глава Пета или този по Глава Четвърта от Наредба 6, не е посочила за присъединяването на какъв обект става въпрос и дали за същия следва да се прилага изключението по чл.81, ал.1 от Наредба 6, не е изложила и съображения, какви са одобрените предвиждания, съгласно чл.22 от ЗЕВИ, за района и за нивата напрежение, в които се предвижда изграждането на въпросната ФвЕЦ. Необосновани са и изводите на Комисията по същество. В решението на КЕВР липсва анализ относно електрическата мрежа ниско напрежение, обслужваща района на селището, в което ще се изгражда процесната ФвЕЦ и дали тя обективно има техническата възможност за обратни енергийни потоци и ако съществува такава възможност, налице ли е опасност за сигурното й функциониране при допълнителното повишаване на мощността в посока средно напрежение. Липсва обосновка и на направения от КЕВР извод, защо с присъединяването на ФвЕЦ към мрежата за ниско напрежение би се осъществила по-голяма защита на потребителите на тази мрежа. Неизясняването и необсъждането от страна на КЕВР на тези относими за спора обстоятелства, прави решението й немотивирано и изводите й необосновани. Липсата на съображения по важни за решаването на спора въпроси се явява пречка и за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното решение на КЕВР следва да се отмени и преписката се върне на Комисията за ново произнасяне. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани като направени разноски по делото, за двете съдебни инстанции, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и Д.Т., в размер общо на 2420 лева. В тази връзка, съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 650 лева за всяка инстанция, съгласно представените Договори за правна защита и съдействие от 19.05.2022 г и от 22.11.2022 г., като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 /хиляда/ лева за всяка съдебна инстанция, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение