Решение № 6786 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2026 г.

Производството е реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. П. Д., Р. Г. Г., Я. Ц. А., Д. Р. Б., Н. Б. В., И. Х. К., "ВИ ЕМ ЕМ" ООД, "Колбасо" ООД, "Виста БП" ООД, СД " Вучко-2 Вучкови и сие" подадена чрез пълномощник адвокат С. Цветкова, срещу решение № 1696/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 403/2024 г. по описа на Административен съд гр. Перник, с което е отхвърлена жалбата им с искане за прогласяване нищожността на решение № СО-ЗО-ПР/2024 год. на Директора на РИОСВ София, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024г на Министъра на околната среда и водите. Касационните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че оспореният административен акт не е нищожен по смисъла на чл.177, ал.2 АПК. Правят искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, като касационната инстанция прогласи нищожността на административния акт. Претендират разноски. Ответникът – Директорът на РИОСВ-София, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "Солар Вижън" ЕООД в писмен отговор и допълнителни писмени бележки моли съда да приеме касационната жалба за неоснователна и да остави в сила решението на АС-Перник. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Правилно са установени фактите по спора пред АС-Перник: Административното производство е инициирано от „Солар Вижън“ ЕООД – гр. София с подаването на Уведомление за инвестиционно предложение вх.№ 26-00-1293/11.09.2018 г. до директора на РИОСВ – Перник. Инвестиционното предложение /ИП/ е за „Разширение и допълнение на дейността на „Инсталация за производство на индустриално гориво под формата на твърда и течна фракция с използването като суровина на растителна биомаса от слънчогледови люспи и по-конкретно произведени от тях пелети или брикети“ с преработка на пластмасови отпадъци, каучукови и гумени остатъци, излезли от употреба гуми, както и на суровини, които не се явяват отпадъци-биомаса и гумен гранулат“. По искането директорът на РИОСВ – Перник се произнася с Решение № ПЕ-10-ПР/2020 г./25.02.2020 г. с преценка да се извърши ОВОС. То е потвърдено от министъра на околната среда и водите с Решение № 46/16.04.2020 г. Срещу решението е подадена жалба от „Солар Вижън“ ЕООД – гр. София. Образувано е административно дело № 4240/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С постановеното Решение № 6615/23.11.2020 г. съдът е отменил Решение № ПЕ-10-ПР/2020 г./25.02.2020 г. на директора на РИОСВ – Перник, потвърдено с Решение № 46/16.04.2020 г. на министъра на околната среда и водите, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изложените мотиви по тълкуването и прилагането на закона. Повторното разглеждане на заявлението е направено от директора на РИОСВ – София, който е приел преписката, поради изменение на Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите /обн. ДВ, бр. 54/2020 г./. Във връзка с указанията на съда, от заявителя на инвестиционното предложение, са изискани допълнителна информация и документация, които последният е представил с писма № 7042/02.04.2021 г., № 7042-8939/28.04.2021 г. и № 7042-9139/05.05.2021 г. След провеждане на приложимата процедура по чл.31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, съвместена с процедурата за преценка относно необходимостта от извършване на ОВОС по реда на ЗООС, директорът на РИОСВ – София се произнесъл с Решение № СО-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г. То е потвърдено с Решение № 177/05.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите. С него е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение, заявено от „Солар Вижън“ ООД, тъй като няма вероятност то да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания по видове, предмет на опазване и защитени зони. Посочени са обаче условия, които дружеството следва да изпълни, поради което то е оспорило някои от тях, а именно: по т.10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 20 и 24, с искане решението да бъде отменено в тези му части, тъй като те са постановени в противоречие със Закона за опазване на околната среда, Наредбата за ОВОС и Наредба № 4/05.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. По жалбата на „Солар Вижън“ ЕООД – гр. София срещу Решение № СО-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г., потвърдено с Решение № 177/05.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, е образувано административно дело № 8562/2021 г. по описа на АССГ, по което съдът е постановил Решение № 1515/09.03.2022 г. С него процесният акт в частта му по т.10, 11, 12, 13 и 14, т.17, т.20 и т.24 е отменен и е оставена без уважение жалбата в останалата част, а именно: по отношение на т.15 и т.16, като делото е върнато на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Според т.15 на Решение № СО-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г.на Директора на РИОСВ-София, височината на изпускащото устройство трябва да се съобрази с изискванията на чл.11, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл.4 от Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти с неподвижни източници. Височината на изпускащото устройство да се определи в съответствие с Методиката за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, като при необходимост съществуващото изпускащо устройство следва да се приведе в съответната височина. Предписанието на т.16 е „Преди въвеждане на обекта в експлоатация, възложителят да представи в РИОСВ – София протоколи за измерени емисии, изпускани в атмосферния въздух от изпускащите устройства, третирани на площадката от акредитирана лаборатория в съответствие с изискванията на чл.16, ал.1, т.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ /“. По отношение на горните условия /по т.15 и т.16/, с Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че са приложими разпоредбите на Закона за чистотата на атмосферния въздух. По тези съображения е приел т.15 и т.16 от решението за относими, правилни и законосъобразни и е указал при повторното разглеждане на преписката да бъде извършено съобразяване с Методиката за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, като е посочил, че само при необходимост съществуващото изпускащо устройство следва да се приведе в съответната височина, при съобразяване със степента на установените количества емисии. Дадено е и указание за извършване на допълнителен анализ и събиране на допълнителна информация за факти, въз основа на които органът да обоснове извод дали Наредба № 4/2013 г. е приложима. След постановяване на горепосоченото съдебно решение и връщане на преписката при административния орган, „Солар Вижън“ ЕООД – гр. София е внесло искане за редуциране на кодовете на отпадъците по предложението като от списъка отпаднат определени кодове и е посочил кодове и наименования на видовете отпадъци, които да останат в списъка за работа на инсталацията по предложението. В тази връзка, както и в изпълнение на указанията в Решение № 1515/09.03.2022 г. на АССГ, от възложителя са изискани допълнителна информация и документация. Въз основа на тях, както и вземайки предвид становища, представени от РЗИ – Перник и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ органът се е произнесъл с процесното Решение № СО-30-ПР/2024 г., с което е постановено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за внесеното инвестиционно предложение. В Решение № СО-30-ПР/2024 г. директорът на РИОСВ – София е анализирал подробно характеристиките на заявеното инвестиционно предложение, отчел е типа и характеристиките на потенциалното му въздействие върху околната среда по степен, пространствен обхват, естество, трансграничен характер, интензивност и комплексност и т.н.; съобразил е и обществения интерес. Решението е обвързано и с конкретни изисквания към заявителя, които са изложени в т.1 до т.16. Срещу горепосочения административен акт са постъпили жалби от заинтересовани лица. Министърът на околната среда и водите е разгледал същите, приел ги е за неоснователни и с Решение № 90/12.06.2024 г. е потвърдил Решение № СО-30-ПР/2024 г. на директора на РИОСВ – София. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е единствено искането за прогласяване нищожността на Решение № СО-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. на директора на РИОСВ – София, потвърдено с Решение № 90/12.06.2024 г. на министъра на околната среда и водите. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, административният съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган и в съответната форма, спазени са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, както и е съобразен с целта на закона. Предвид горното съдът е приел, че процесното решение е валиден акт, издаден при липса на съществени нарушения на процедурните правила. По отношение на приложението на материалния закон, АС-Перник е приел, че в случая, Решение № СО-30-ПР/2024 г./29.02.2024 г. е постановено при фактически положения, различни от първоначалните. Директорът на РИОСВ – София е преразгледал заявеното инвестиционно предложение като е отчел новонастъпилите факти и новопредставени доказателства. Взел е предвид внесената промяна, изразяваща се в редукция на кодовете на отпадъците и отпадане на една част от тях. Извършил е преценката относно необходимостта от извършване на ОВОС, отчитайки всеки елемент, посочен в разпоредбата на чл.93, ал.4 от ЗООС, за което е изложил подробни съображения. Ето защо, не могат да бъдат възприети доводите на касаторите за наличието на порок по чл.177, ал.2 от АПК, обуславящ нищожността на оспореното решение. Нещо повече, с Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ, преписката е върната на директора на РИОСВ – София за ново произнасяне съобразно дадените указания, но с него не е формирана сила на пресъдено нещо по съществото на правния спор, поради което фактът, че като резултат обжалваният акт съвпада с отменения такъв в случая не обуславя негово противоречие със цитираното решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като спрямо точно установените релевантни факти правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за неустановена от съда нищожност на акта като издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения административен акт с това съдебно решение при идентичност на обстоятелствата. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи по отношение на които решението има действие, са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). За да се приеме, че процесното решение на Директора на РИОСВ-София противоречи на влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. В конкретния случай се установява, че предходното Решение № СО-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г. на Директора на РИОСВ-София, потвърдено с Решение № 177/05.08.2021 г. на министъра на околната среда и водите, е било частично отменено по т.10, 11, 12, 13 и 14, т.17, т.20 и т.24 ,и а по отношение на т.15 и т.16. от същото жалбата на Солар Вижън ЕООД е била отхвърлена с решението по административно дело № 8562/2021 г. по описа на АССГ, като делото е върнато на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила. Според т.15 на Решение № СО-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г., височината на изпускащото устройство трябва да се съобрази с изискванията на чл.11, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух във връзка с чл.4 от Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти с неподвижни източници. Височината на изпускащото устройство следва да се определи в съответствие с Методиката за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, като при необходимост съществуващото изпускащо устройство следва да се приведе в съответната височина. Предписанието на т.16 е „Преди въвеждане на обекта в експлоатация, възложителят да представи в РИОСВ – София протоколи за измерени емисии, изпускани в атмосферния въздух от изпускащите устройства, третирани на площадката от акредитирана лаборатория в съответствие с изискванията на чл.16, ал.1, т.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ /“. По тези съображения АССГ в посоченото по горе решение е приел т.15 и т.16 от административния акт за относими, правилни и законоосъобразни и е указал при повторното разглеждане на преписката да бъде извършено съобразяване с Методиката за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗЧАВ, като е посочил, че само при необходимост съществуващото изпускащо устройство следва да се приведе в съответната височина, при съобразяване със степента на установените количества емисии. Дадено е и указание за извършване на допълнителен анализ и събиране на допълнителна информация за факти, въз основа на които органът да обоснове извод дали Наредба № 4/2013 г. е приложима. С оглед на тези обстоятелства, касационният съдебен състав приема, че пределите на силата на пресъдено нещо на Решение № 1515/09.03.2022 г. по административно дело № 8562/2021 г. на АССГ се разпростират единствено върху т.15 и т.16 по отношение на които части от оспореното първоначално решение на директора на РИОСВ № СО-61-ПР/2021 г./18.06.2021 г. жалбата е отхвърлена. Настоящият съдебен състав приема, че процесното решение № С-30-ПР/2024г на Директора на РИОСВ-София,чиято нищожност се претендира понастоящем е постановено при различна фактическа обстановка. Липсата на такава съпоставимост и тъждество между отменения административен акт и постановения нов такъв прави неприложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК в тази му част. С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в жалбата възражения, че процесното решение № С-30-ПР/2024г на Директора на РИОСВ-София, е постановено в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК.Изложените в касационната жалба доводи и съображения са относими към проверка на законосъобразността на административния акт, каквато проверка съставът на АС-Перник не е извършвал, доколкото предмет на съдебното производство пред административния съд е била единствено нищожността на издадения административен акт,но не и неговата правилност и съответствие с материалния закон и административно-производствените правила за неговото приемане. Първоинстанционният съд е съобразил трайната практика на ВАС по отношение приложимостта на чл.177 ал.2 АПК/решение № 4028 от 15 април 2025 год. постановено по адм. дело № 2464/2025 год. по описа на ВАС/, като обосновано е приел, че за да се установи нищожност на административния акт по реда на чл.177 ал.2 АПК, следва фактите по новия издаден акт изцяло да припокриват тези по отменения т.е. да е налице пълна идентичност между постановения и отменен предходен акт и новия такъв. В случая след връщане на преписката на административния орган от страна на състава на АССГ по адм. дело № 8562/2021г възложителят Солар Вижън ЕООД е представил на същия допълнителни данни, които да послужат за анализ относно приложимостта на Наредба № 4/2013г,като заключение на химическа експертиза, протоколи от проведени периодични измервания на емисии вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от инсталацията; протоколи от изпитвания на атмосферния въздух с мобилна автоматична станция на КАВ, оценка на резултатите от измервания на концентрациите на замърсители в атмосферния въздух в населеното място, както и искане от възложителя за редуциране на кодовете за отпадъци по инвестиционното предложение ,като отпадат пет конкретно посочени кода- в тази насока са представени и нови протоколи за измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници от м. 12.2023г от акредитирана лаборатория за изпитване и калибриране към ООД „ Пехливанов инженеринг“, а също по преписката е налично и вътрешно становище на експерт по фактор Отпадъци. Всички изложени по горе обстоятелства,които не са били предмет на обсъждане в предходно постановеното съдебно решение на АССГ определят липсата на идентичност между постановения и отменен предходен акт и новия такъв, което да обуслови приложението на чл.177 ал.2 АПК. По тези съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора при липса на искане за присъждане на разноски от ответниците по касация, такива не се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,