Решение № 7986 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13460/2019 г.

Решение № 7986 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13460/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. С. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрк. Гергов, против Решение № 5839/09.10.2019 г., постановено по адм. дело № 11977/2018 г. по описа на Административен съд – С. - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че в заповедта се съдържат правни и фактически основания за налагане на ПАМ, налице са доказателства за неподаване на данни в НАП от дневни финансови отчети с нулиране и запис във ФП за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2018 г., за което е съставен протокол за извършена проверка, който не е бил оспорен. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел несъответствие на ПАМ с целта на закона и принципа за съразмерност. Подробни съображения излага в жалбата. Претендира отмяна на решението, като неправилно и моли заповедта за ПАМ да бъде потвърдена. Ответникът – "Ауто Кели България" ЕООД, в представен писмен отговор, чрез процесуален представител адв. Шопов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – С. – град (АССГ) е отменил по жалба на "Ауто Кели България" ЕООД", Заповед за налагане на ПАМ № F435395/06.11.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – С. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект – склад за авточасти, находяща се в гр. С., ул. "М." ..№... и забрана за достъпа до него за срок от 10 дни. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че на 28.09.2018 г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – склад за авточасти, находяща се в гр. С., ул. "М." ..№..., стопанисван от "Ауто Кели България" ЕООД, при която е констатирано, че в обекта има въведено в експлоатация фискално устройство, чрез което се регистрират продажби за периода от 09.01.2017 г. до 28.09.2018 г., но на 31.10.2018 г. при съпоставка на информацията от информационните системи на НАП се установило, че за същите периоди в НАП не са получавани окончателни дневни отчети с нулиране. Въз основа на представени писмени доказателства - договори за техническо обслужване от 29.09.2015 г., от 29.09.2016 г., 18.09.2017 г. и 29.09.2018 г., свидетелства за регистрация на фискални устройства от 14.04.2011 г., гаранционни карти и приемо- предавателни протоколи и заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът приел за установено, че в обекта е въведено ФУ с дистанционна връзка с НАП, но операторът не може да разбере дали се изпращат, или не дневни отчети към НАП, тъй като те се изпращат автоматично, без индикация, а също, че и не може да се установи каква е причината за неизпращането на дневните отчети. Административния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, в това число са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване, но е издадена в нарушение на материално-правните разпоредби. Мотивите в тази насока са, че по делото не се установява да не е изградена дистанционна връзка с НАП, а неполучаване на отчети не е визирано, като нарушение в чл. 7, ал. 3 от Наредбата, сочена в заповедта, като нарушена разпоредба. Съгласно тази норма, не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. От страна на ответника по спора не са представени никакви релевантни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по този текст от Наредбата. Нещо повече, от заключението на изслушана по делото СТЕ се установило, че в случая не може да се установи каква е причината за неизпращане на процесните отчети, след като комуникацията между системата на НАП и фискалното устройство работи и не е прекъсвана. Решението на Административен съд – С. - град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая няма извършено нарушение на задължението за подаване на данни до НАП относно продажбите в обекта. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Процесната заповед за налагане на ПАМ на дружеството е по повод установено от приходните органи нарушение от данъчно задълженото лице, изразяващо се в това, че на 31.10.2018 г. при съпоставка на информацията от информационните системи на НАП се установило, че наличната в обекта електронна система с фискална памет за периода от 09.01.2017 г. до 31.10.2018 г. не е изпращала данни в НАП за генерирани дневни финансови отчети с нулиране. На това основание заповедта за ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Настоящата инстанция споделя този негов извод, тъй като същият е обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос между страните пред първоинстанционния съд е относно това, дали е установено нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите - работа с ФУ/ИАСУТД от лице по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че това нарушение не е установено и констатациите на органа по приходите са оборени от жалбоподателя по надлежен ред. Настоящата съдебна инстанция споделя този извод и го намира за логически обоснован на фактите по делото. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция по приходите. Относимите разпоредби на чл. 118 ЗДДС в случая са тези на алинея 2, според която фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология. В заповедта за ПАМ за нарушена е посочена нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите, съгласно която не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Предвид изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира издадената заповед за налагане на ПАМ за незаконосъобразна по следните аргументи: По делото е установено, че дружеството има монтирано фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, поради което правилно административния съд е приел, че не е установено нарушение на нормата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите. По какви причини, ФУ с изградената дистанционна връзка с НАП не е подало данни за периода от 09.01.2017 г. до 31.10.2018 г. е обстоятелство, които не е установено, дори и след приемане на заключение по назначена СТЕ. Важното и същественото е, че по делото липсват данни/твърденията, че неподаването на данни е станало в резултат на виновно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. По изложените съображения, след като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – С.-град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за разноски на ответника по касация, доколкото не са представени доказателства за действително направени разноски. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,