Решение № 112 от 10.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 23/2011 г.

Решение № 112 от 10.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 23/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. П. П. срещу въззивно решение № 301 от 9.12.2010 г. по в.н.о.х.д. № 314/2010 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа явна несправедливост на наказанието. Прави се искане решението да се измени и наказанието намали. Представителят на Върховната касационен прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 116 от 14.09.2010 г. по н.о.х.д. № 420/2010 г. Великотърновския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 12.05.2010 г. около 22.00 ч. в [населено място], [улица] при условията на опасен рецидив отнел от владението на П. Р., като използвал сила и заплашване, без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои сумата 80 лева и мобилен телефонен апарат"Н. 7260" на стойност 98.45 лв., или общо имущество на стойност 178.45 лева, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" вр. с чл. 54 и чл. 58, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. С обжалваното решение В. апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът, че наказанието е необосновано завишено по размер и неправилно определено, без да се вземе предвид разпоредбата на чл. 58а НК не се подкрепя от данните по делото. Видно е от мотивите на предходните съдебни инстанции, че наказанието на подсъдимия е определено именно в съответствие с чл. 58а НК в сила към момента на постановяване на присъдата. Съгласно посочената разпоредба / изм. Дв., бр. 26 от 6 април 2010 г./при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява определеното наказание с една трета. Съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие на глава 27 от НПК, като съдът е определил наказанието съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, именно при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс, в какъвто смисъл е пледирал и защитника на подсъдимия. От мотивите на присъдата става ясно, че за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът е определил наказание от шест години лишаване от свобода, което предвид наказанието в чл. 199, ал. 1, т. 4 НК от 5 до 15 години е отмерено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съобразявайки горната разпоредба, съдът е намалил наказанието с една трета и постановил изтърпяване в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Това наказание е определено както следва: 1/3 от 6 г. е 2 г., които се намаляват от първоначално определеното от 6 г. Така реалният размер за изтърпяване е 4 години, а не 6 години, както сочи подсъдимия в неговата жалба. На следващо място, така определеното наказание не е явно несправедливо. Подсъдимият е осъждан четири пъти/справка за съдимост л. 37-38 от дос. пр./, като последното му осъждане през 2008 г. е също за престъпление грабеж. Изложеното сочи на утвърдени престъпни навици, което наред с високата степен на обществена опасност на деянието и недобрите характеристични данни не дават основание за извод, че наказанието е завишено респ. несъответно на извършеното от него. Видно е също така, че година след изтърпяване на предходното наказание, подсъдимият извършва настоящето деяние, което сочи, че спрямо него наложената санкция не е постигнала целите в чл. 36 НК. Визираните от защитата самопризнания, са взети предвид от съда при определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. С оглед на изложеното, като е потвърдил присъдата и не е намалил наказанието, въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. В случая наказанието е определено по благоприятната и в сила по време на извършеното от подсъдимия деяние разпоредба на чл. 58а НК, отмерено е в пределите на закона и е съобразено с чл. 35 и чл. 36 НК. Основание за по-голямо снизхождение не е налице. По изложените мотиви решението като законосъобразно и справедливо, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение