Решение № 2900 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2012 г.

Решение № 2900 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12665/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Лъчезар Славчев Тенев от гр. София против допълнително решение № 4402 от 27.07.2012 г. по адм. дело № 1185 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без уважение молбата му от 08.07.2011 г. за допълване на постановеното по същото дело решение № 2387 от 17.05.2011 г. Изложени са доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното: Производството по адм. дело № 1185 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град е било образувано по жалба на Лъчезар Славчев Тенев от гр. София против решение № 45 от 21.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и разпореждане № 4702116780/3 от 01.10.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", в частта им, с която е определено пенсията за инвалидност да се изплаща съгласно чл. 105, ал. 2 КСО. С жалбата е отправено искане за изплащане на пенсиите за периода 02.06.2001 г. - 31.12.2006 г. ведно със следващите се лихви за забава от 22.10.2010 г. С решение № 2387 от 17.05.2011 г. Административен съд София - град е отменил административните актове в оспорената част, с която е постановено "пенсията да се изплаща съгласно чл. 105, ал. 2 КСО". Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от КСО, съгласно която вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася, се прилага в случаите, когато пенсията е била отпусната и не са съществували административни пречки за ежемесечното й изплащане. В случая правото на Лъчезар Славчев Тенев на пенсии за инвалидност е възникнало след влизане в сила на експертно решение № 0865 от 19.04.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания, издадено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 374 от 12.01.2010 г. по адм. дело № 13922/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. На освидетелстваното лице е призната степен на трайно намалена работоспособност в степен 71 - 90 на сто пожизнено, включително и за минало време след 01.06.2001 г. Правото на пенсия за периода 2001 г. - 2006 г. не е погасено по давност, тъй като основният правопораждащ юридически факт е възникнал с влизането в сила на експертното решение на органите на медицинската експертиза. С молба от 08.07.2011 г. процесуалният представител на жалбоподателя Тенев е отправил искане до Административен съд София - град за постановяване на допълнително решение по искането "за присъждане на лихви за забава върху неизплатените суми от пенсията на доверителя ми, предмет на жалбата, считано от 22.10.2010 г. - деня когато му са изплатени с пощенски запис сумите за последните три години и когато е трябвало да бъдат изплатени и сумите за периода 02.06.2001 г. - 31.12.2006 г.". С определение № 4346 от 01.08.2011 г. Административен съд София - град е оставил без разглеждане искането на Лъчезар Славчев Тенев за допълване на решение № 2387 от 17.05.2011 г., след като е приел, че претенцията за присъждане на лихви за забава не е част от заявеното оспорване на административния акт. Искането за лихви представлява претенция към бюджета на ДОО, която следва да бъде предмет на отделно производство. С решение № 4612 от 29.03.2012 г. по адм. дело № 14276/2011 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е оставил в сила решение № 2387 от 17.05.2011 г. и е отменил определение № 4346 от 01.08.2011 г., като е върнал делото в отменената част на Административен съд София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд е приел, че по искането за присъждане на лихви върху размера на пенсиите за периода 02.06.2001 - 31.12.2006 г., считано от 22.10.2010 г., първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе с решение по реда на чл. 176, ал. 2 от АПК. Като е отказал да се произнесе по претенцията за лихви, съдът е нарушил разпоредбите на чл. 127 от АПК, регламентиращи забраната за отказ от правосъдие. В изпълнение на дадените указания Административен съд София - град с разпореждане от 26.04.2012 г. е оставил без движение молбата на Лъчезар Славчев Тенев за присъждане на лихви за забава, считано от 22.10.2010 г., върху неизплатените суми за пенсия за периода 02.06.2001 -31.12.2006 г. Дадено е указание към жалбоподателя в 7-дневен срок да уточни първоначалното искане за присъждане на "следващите се лихви за забава", като посочи основанието, на което претендира лихви; периода на претенцията за лихви; главницата, върху която се претендират лихви. С молба от 11.05.2012 г. Лъчезар Славчев Тенев е посочил, че неизплатените пенсии за периода 02.06.2001 г. - 31.12.2006 г. са в размер около 5000 лв. и искането е за заплащане на сумите със законната лихва от 22.10.2010 г. до датата, на която ще бъде изплатена главницата. С постановеното допълнително решение Административен съд София - град е оставил без уважение молбата за допълване на решение № 2387 от 17.05.2011 г., след като законосъобразно е приел, че не дължи постановяване на допълнително решение по искането за отмяна на административните актове ведно със следващите се лихви за забава. В съдебноадминистративното производство, образувано по жалба срещу административен акт, съдът не е длъжен да се произнася по други искания, вкл. присъждане на конкретна сума като лихва за забава. Жалбоподателят не е твърдял претърпени вреди и не е заявил искане за обезщетяване на основание чл. 203 и следв. от АПК. Съединяване на подобна искова претенция с оспорването би било допустимо само до приключване на първото заседание по делото (чл. 204, ал. 2 от АПК). Административният съд не е родово компетентен да се произнася по искания за лихви върху вземания, дължими от бюджета на ДОО, които следва да бъда предмет на отделно производство по общия исков ред. Обжалваното допълнително решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Изложените в касационната жалба оплаквания за съществени нарушения на неконкретизирани съдопроизводствени правила са неоснователни. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО компетентното длъжностно лице в териториалното поделение на Националния осигурителен институт издава разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите и добавките към тях. С разпореждане № 4702116780/3 от 01.10.2010 г., потвърдено с решение № 45 от 21.01.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил възобновяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Лъчезар Славчев Тенев по негово заявление от 14.05.2010 г. въз основа на ЕР № 0865 от 19.04.2010 г. на ТЕЛК за психични заболявания. В съдебноадминистративното производство по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО административният съд осъществява контрол върху решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Подадената от лицето жалба за незаконосъобразност на актовете по чл. 117, ал. 3 и чл. 98, ал. 1 от КСО в частта за изплащане на пенсиите за срок съгласно чл. 105, ал. 2 КСО не е съединена с искова молба за заплащане на лихви върху уточнено по размер главно вземане. Съгласно чл. 113, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване вземанията на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи, се събират заедно с нормативно установения размер на лихвата. Цитираната разпоредба не може да бъде приложена в обратната хипотеза при частноправни вземания към Националния осигурителен институт. Частноправното вземане за лихви на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде предявено за разглеждане по реда на гражданското съдопроизводство. Съгласно чл. 115, ал. 4, изр. 2 от КСО с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, се разрешават исканията за възстановяване на суми. Липсва специална разпоредба, предвиждаща удовлетворяване по административен ред на претенции за лихви върху изпълнено със забава задължение от НОИ. Не се установяват разпоредби, регулиращи подобни случаи, които да бъдат приложени по аналогия на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове. С чл. 129, ал. 6 отДанъчно - осигурителния процесуален кодекс е предвидено връщане със законната лихва за изтеклия период на суми, които са били недължимо внесени или събрани от органа по приходите. При липса на нормативна уредба за изплащане по административен ред на лихви върху изпълнени със забава задължения на Националния осигурителен институт спорът следва да намери разрешение по общия исков ред (В същия смисъл Решение № 3792 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9437/2010 г., VI о., Решение № 4926 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2010 г., VI о. и др.). Видно от приложеното адм. дело № 9700/2010 г., Административен съд София - град е бил сезиран с жалба на Лъчезар Славчев Тенев срещу мълчалив отказ на СУСО да се произнесе по молба - възражение от 02.11.2010 г., с която се иска изплащане на възобновената пенсия за периода 02.06.2001 г. - 31.12.2006 г. Няма данни за влизане в сила на постановеното по делото определение № 1136 от 18.03.2011 г. за оставяне на жалбата без разглеждане. Подадената в настоящето касационно производство молба от касатора във връзка със сключения от него договор за кредит като доказателство за щети, претърпени от отказа на СУСО да му изплати пенсиите, е неотносима към предмета на делото. Както правилно е приел първоинстанционният съд, жалбата за незаконосъобразност на издадените от СУСО административни актове не е съединена с иск за обезщетение за вреди по реда на чл. 203 от АПК или с иск за заплащане на лихви. Не е подадена искова молба, съответстваща на изискванията за съдържание по чл. 150 от АПК, респективно чл. 127 от ГПК, за да може да бъде разделена в отделно производство или препратена на друг съд. Като е приел, че искането за допълване на постановеното по делото решение, е неоснователно, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 176, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,