Решение № 13878 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2009 г.

Решение № 13878 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Комекс - 93" ЕООД, гр. Варна, срещу решение без номер и дата от 2009 г. по ахд № 1096/2008 г. на Административен съд - Варна, първи състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 030002989/25.02.2008 г. (погрешно изписан като № 0302989/25.04.2008 г.) на орган по приходите на ТД на НАП - Варна, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 167/25.04.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения. иска отмяната му, отмяна на РА в обжалваната част, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е доначислен ДДС по доставки, извършени от жалбоподателя за данъчни периоди м. 09, 11, 12. 2003 г., 02 - 05.2004 г., 07.2004 г., м. 09 - 10.2004 г., м. 12.2004 г., м. 01 - 02.2005 г., тъй като доставените от него "колела" не са "помощни средства за инвалиди", нито е доказано да са резервни части за тях, поради което няма основание да се приеме, че се касае за освободени доставки по смисъла на чл. 41 ЗДДС (отм.). Делото е решено при съществени съдопроизводствени нарушения - първоинстанционният съд не е проследил за окомплектоваността на преписката с всички относими доказателства към въпроса за материалната компетентност на издателя на РА и не е проверил съобразно чл. 160, ал. 2 ДОПК неговата действителност в обжалваните части. Видно от ревизионния доклад за данъчни периоди м. 11, 12.2003 г. и 01 -03.2004 г. е издаден ДАПВ № 1441/29.04.2004 г., с който е възстановен ДДС на дружеството. За 2003 година (без посочване на данъчни периоди) е издаден ДАПВ № 1605/17.05.2004 г., а за 2004 г. - ДАПВ № 2143/27.04.2005 г., с които също е възстановен ДДС. Данъчните актове за прихващане и връщане е следвало да бъдат изискани, да бъде проверено кои данъчни периоди са проверявани и съответно за кои данъчни периоди по ЗДДС (отм.) има влезли в сила данъчни актове по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), каквито безспорно са ДАПВ, издадени при действието на ДПК (отм.). След това е следвало да се прецени за кои от обжалваните периоди ревизията е следвало да бъде възложена и издателят на РА да бъде определен от органа по чл. 134 от ДОПК - териториалният данъчен директор, като определянето на издателя на РА от друг орган води и до материална некомпетентност на издателя на РА за периодите, за които е ненадлежно определен. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за отстраняването им съобразно изложеното по- горе. По разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение