Решение № 467 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2007 г.

Решение № 467 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Н" Е., гр. С. срещу въззивно решение от 16.03.2007 г. по гр. д. № 2972/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решението от 6.03.2003 г. по гр. д. № 13439/2000 г. на Софийски районен съд и е постановено ново, с което дружеството е осъдено да заплати на М. и И. М. сумата 2404 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди в резултат на повреждане и унищожаване на описаните в исковата молба помещения и движими вещи. С решение № 283 от 5.02.2009 г. постановено по същото дело въззивният съд е допуснал на основание чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 16.03.2007 г., като в диспозитива на същото се чете вместо "сумата 2404 лв." за "сумата 7440 лв." и на основание чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) е осъдил жалбоподателя да заплати на М. законна лихва върху сумата от 7 440 лв., считано от 2.08.2002 г. до окончателното изплащане. Касационната жалба на "Н" Е., гр. С. срещу решението от 5.02.2009 г. е върната от СГС с разпореждане от 23.04.2009 г., за което жалбоподателят е уведомен на 7.05.2009 г. По делото няма данни в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, който е изтекъл на 14.05.2009 г. разпореждането да е обжалвано, поради което решението по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) като влязло в сила образува едно цяло с поправеното и допълнено решение от 16.03.2007 г. Затова предмет на касационно обжалване е решението на въззивния съд в частта, с която са уважени исковете за имуществени вреди в размер на 7 440 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно, недопустимо, неправилно и необосновано, отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.) и моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново такова, с което се отхвърлят исковете. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците по касационната жалба И. Б. М., П. М. М. и К. М. М. изразяват становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III г.о. като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е отменил решението на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Б. М. и М. Т. М. /починал в хода на производството и заместен от законните му наследници/ за заплащане обезщетение за претърпяни имуществени вреди, причинени от завишено ниво на подпочвени води, резултат от компроментирана дренажна система, съставляваща част от стопанисвания от дружеството канал и последвалото наводнение на сутеренния етаж от жилищна сграда и гараж, собственост на ищците. За да уважи предявените искове въззивният съд е изследвал причините, довели до наводняване на жилищната сграда и гаража, както и на вещите намиращи се в тях, при което е приел, че наводнението е причинено от стопанисвания от дружеството източно магистрален канал, при пускането на вода в него нивото на подпочвените води се завишило, което от своя страна било резултат на компроментирана дренажна система, представляваща част от канала. Приел е, че отговорността на дружеството следва да се ангажира на основание чл. 50 ЗЗД и то следва да заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди на ищците, установени чрез приетата по делото експертиза в общ размер на 7 440 лв. Видно от исковата претенция ищците са разграничили претендираното от тях обезщетение за имуществени вреди- за повреждане и унищожаване на движимите вещи, описани в исковата молба в размер на 2404 лв. и за увреждане на жилищната сграда и гаража в размер на 5036 лв. Съдът в настоящия състав намира, че касационната жалба в частта срещу въззивното решение, с което е уважен иска за имуществени вреди в размер на 2404 лв., съставляващи стойността на повредени и унищожени от наводнението вещи е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Предявеният от И. и М. М. срещу "Н" ЕООД, гр. С. иск за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди от наводнението, представляващи обезщетение за повредените и унищожени движими вещи, описани в исковата молба е в размер на 2 404 лв. Съгласно разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения по искове за парични вземания по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В конкретния случай атакуваното решение на въззивния съд в посочената част е постановено по иск за парично вземане с цена до 5000 лв., поради което решението в тази част се явява от категорията на необжалваемите въззивни решения. Съобразно нормата на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) производството по тези дела е двуинстанционно. Ето защо касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивната инстанция, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство прекратено. Касационната жалба в частта срещу решението на въззивния съд, с което дружеството е осъдено да заплати на ищците сумата 5036 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди от увреждане на жилищната сграда и гараж, собственост на ищците е процесуално допустима. Касационната жалба в тази част е неоснователна. Решението на въззивния съд в тази част е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания за нищожност и недопустимост на решението са неоснователни. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В конкретния случай обжалваното решение отговаря на изискванията за валиден съдебен акт. Същото е допустимо, като постановено по предявения пред съда иск с правно основание чл. 50 ЗЗД. Касационните оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно причинната връзка между настъпилите вреди и действия на ответното дружество са неоснователни. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 50 ЗЗД. Повредите нанесени върху сградите са в резултат на наводняването, причина за което е състоянието на дренажната система, изградена за поемане подпочвени води и филтриране на източно магистрален канал - съоръжение, чието стопанисване е било поверено на дружеството. Отговорността му е обективна, израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от упражняващия дейността, свързана с тези вещи. Ответното дружество носи отговорност за вредите от вещите, чиито надзор и стопанисване са му били поверени, независимо дали е доказано виновно поведение на служителите, обслужващи дейността по поддържането им - рискът от вреди, причинени от съоръженията е върху ответното дружество, чиято дейност включва управление на водните съоръжения. Причинната връзка между настъпилите за ищците вреди от наводняване на сградите, в резултат от работата на източният магистрален канал, част от който е изградената дренажна система е установена, от което следва извод за отговорността на дружеството за обезвреда на щетите на основание чл. 50 от ЗЗД. Доводите на жалбоподателя, че компрометирането на дренажната система, като част от стопанисвания от дружеството канал се дължи на самоволно включване на битови води в нея са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал отговор в съобразителната част на решението. Правилно е прието от решаващия съд, че дружеството не е ангажирало доказателства установяващи наличието на поддържаните от него обстоятелства, освобождаващи го от отговорност за причинените в резултат на наводнението вреди. Неоснователно е и оплакването, че по делото не е установена активната материалноправна легитимация на ищците. Представените по делото писмени доказателства и събраните гласни безспорно установяват, че ищците са собственици на наводнените сгради на оригинерно основание. Предвид изложеното се налага изводът, че не са налице касационните основания на чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.), поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о. Реши: Оставя в сила въззивно решение от 16.03.2007 г. по гр. д. № 2972/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която "Н" Е., гр. С. е осъдено да заплати на И. Б. М. и М. Т. М. обезщетение за претърпяни имуществени вреди - повреди на жилищна сграда и гараж, намираща се в гр. С., кв. Г., ул."*" № ** в размер на 5036 лв. Оставя без разглеждане касационната жалба на "Н" Е., гр. С. срещу въззивно решение от 16.03.2007 г. по гр. д. № 2972/2003 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди-повреди на движими вещи в размер на 2404 лв. Решението в частта, с която касационната жалба на "Н" Е., гр. С. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на вкс, в едноседмичен срок от съобщението.