Решение № 361 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2015 г.

Решение № 361 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В. против Решение № 1776/06.08.2015 г., постановено по адм. д. 1427/2015 г. по описа на Административен съд-В.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Не претендират заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Отворен обществен съвет на протестиращите" я оспорва по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба, подадена от "Отворен обществен съвет на протестиращите" против определение № 3127/18.09.2015 г., постановено по постановено по адм. д. 1427/2015 г. по описа на Административен съд-В., с която се иска неговата отмяна и присъждане на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В. не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбите като подадени от страни в производството, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е основателна, а частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 1776/06.08.2015 г., постановено по адм. д. 1427/2015 г. по описа на Административен съд-В. е отменен мълчалив отказ на началника на СГКК-В. да се произнесе по т. 1 от заявление за достъп до обществена информация вх. № ДУ-15-6100-2/17.04.2015 г., подадено от "Отворен обществен съвет на протестиращите" и е върната преписка на административния орган за произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд е приел, че началникът на СКГКК - В. е компетентен да се произнесе по изпратената му по компетентност от Областният управител-В. част от заявлението на "Отворен обществен съвет на протестиращите", поради което с изтичане на срока за произнасяне е формиран мълчалив отказ. АС-В. е приел, че с писмо № 20-22403/23.04.2015 г. е изпратено друго заявление като преписката на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - С. (АГКК - С.) за произнасяне, но дори и да е изпратено същото заявление за това действие не е уведомен заявителят, а друго юридическо лице със същия законен представител. Също така първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), доколкото исканата обществена информация е предоставена на 25.02.2015 г. на К. П. Б. като физическо лице и като представител на "Обединено гражданско сдружение-В.", но не и като представител на "Отворен обществен съвет на протестиращите". Така постановено съдебно решение е неправилно. Без да са допуснати процесуални нарушения по делото са събрани всички относими към спора доказателства, но въз основа на тях са формирани необосновани изводи. От писмените доказателства по делото се установява, че със Заявления вх. № ДУ-15-6100-2/17.04.2015 г. "Отворен обществен съвет на протестиращите", представлявано от К. Б., е поискало от Областния управител-В. да му предостави достъп до обществена информация в няколко пункта. На 21.04.2015 г. Областният управител - В. е изпратил част от това заявление (т. 1) на началника на СГКК-В. по компетентност. На 23.04.2015 г. началникът на СГКК-В. е изпратил полученото предния ден заявление на АГКК-С. за произнасяне по компетентност, което обстоятелство се установява напълно ясно и недвусмислено от съдържанието на писмото, независимо, че е цитиран входящия номер при СГКК-В., а не този при Областния управител-В. Настоящият съдебен състав намира, че с това писмо се изпълнява процедурата по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ като е съобразен чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и чл. 5, т. 16 от Вътрешния правилник за работа на АГКК. Според установената организация на работа в АГКК, която е публично оповестена на официалната интернет-страница на ведомството, единствено изпълнителният директор на АГКК се произнася по заявления за достъп до обществена информация въз основа на мотивирано становище на отдел "Правен" на АГКК. Изводът на АС-В., че и началникът на СГКК-В. е компетентен да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация не е съобразен с установените правила в АГКК, чието териториално звено е СГКК-В. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, на който се позовава първоинстанционият съд, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р. Б., наричани по-нататък "органите". Исканата информация се съхранява от държавен орган, респективно негово териториално звено, поради което за нея е приложим ЗДОИ, като на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ не е налице законова забрана да бъде определено само едно лице, което да се произнася по исканията за достъп и това да е изпълнителния директор на ведомството, независимо от наличието на негови териториални структури. В случая препращането е извършено и при съобразяване с разпоредбата на чл. 32 от ЗДОИ, независимо, че се осъществява в една организационна структура. На този извод не се отразява обстоятелството, че е допусната техническа грешка при изпращане на уведомлението до юридическо лице с нестопанска цел с друго наименование, което се намира на същия адрес и се представлява от същото физическо лице. Не се спори (изрично е посочено в жалбата до АС-В.), че уведомлението е получено от К. Б., който представлява и двете юридически лица с нестопанска цел. Обратното тълкуване е изключително формално и насърчава злоупотребата с права. Тази грешка е в резултат от поведението на лицата, имащи право на достъп до обществена информация, но упражняващи ги недобросъвестно. Видно от протокол от 26.02.2015 г. К. Б., лично като физическо лице и като представител на "Обединено гражданско сдружение-В." по заявление с рег. № 05-184/08.01.2015 г. по описа на АГКК е получил фактически достъп в сградата на СГКК-В. до обществената информация, до която е поискан отново достъп на 17.04.2015 г. Искането от 17.04.2015 г. е адресирано до друг правен субект (Областен управител-В.) и е от юридическо лице ("Отворен обществен съвет на протестиращите"), различно от това, от чието име е получен достъпът до информацията на 26.02.2015 г., но е подписано от същото физическо лице, което вече е получило лично същата обществена информация. Следователно към 17.04.2015 г. физическото лице, представител на две отделни юридически лица с нестопанска цел, е имало достъп до конкретна обществена информация и е знаело в кой държавен орган се съхранява тази информация и кой държавен орган има право да разрешава достъпа до нея. Въпреки това отправя ново искане до друг държавен орган за получаване на достъп до информация, която вече е получена от него. Юридическите лица с нестопанска цел наистина са самостоятелни правни субекти и са отделни от физическите лица, които ги съставляват и представляват, но като такива упражняват правата си чрез своите представители. В случая с оглед спецификата на правото на достъп до информация не е възможно логически да се оправдае правна конструкция, при която физическото лице, законен представител на две юридически лица, получава/узнава тази информация само в полза на едното от тях или само лично за себе си като физическо лице. Подобен подход към тълкуване на правосубектността е твърде формалистичен и категорично противоречи на основен принцип на правото за добросъвестно упражняване на предоставените права от всички правните субекти. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е формиран мълчалив отказ от началника на СГКК-В. за произнасяне по заявлението с вх. № ДУ-15-6100-2/17.04.2015 г., получено на 22.04.2015 г., защото преписката е изпратена на 23.04.2015 г. на компетентния орган - изпълнителен директор на АГКК. Законодателят е приравнил на мълчалив отказ непроизнасянето в срок, но при сезиране на компетентен да се произнесе административен орган. В случая искането е отправено до Областния управител- В., а компетентен да се произнесе по него е изпълнителният директор на АГКК, поради което оспорването на мълчалив отказ на началника на СГКК-В. е неоснователно. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-В. е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Отворен обществен съвет на протестиращите". Поради липса на оспорване на акт, издаден от компетентен орган не следва да бъде обсъдено евентуалното приложение на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ с оглед установеното недобросъвестно упражняване на права. С обжалваното определение № 3127/18.09.2015 г., постановено по постановено по адм. д. 1427/2015 г. по описа на Административен съд-В. е оставено без уважение искането на "Отворен обществен съвет на протестиращите" за допълване на първоинстанционното съдебно решение в частта относно разноските. С оглед окончателния изход на спора по делото "Отворен обществен съвет на протестиращите" няма право на разноски, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като краен резултат. Разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни поради липса на претенция от страна на началника на СГКК-В., в чиято полза е разрешен съдебният спор. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,