Решение № 2201 от 1.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Мъглиж, представлявана от кмета Д. Гавазов чрез процесуален представител, срещу решение 2529 от 15.04.2022 г., постановено по административно дело 8756/2019 г. от Административен съд София град (АССг) в частта,с която е осъдена да заплати на Д. Нейкова обезщетение за претърпени през периода 09.01.2012 до 03.09.2012 г. неимуществени вреди в резултат на осъществена под формата на тормоз дискриминация от Кмета на Общината в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2017 г. датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По наведени доводи за недопустимост на решението, както и за неправилността му като незаконосъобразно и необосновано се иска обезсилването му, а при условията на евентуалност отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените искове от Нейкова бъдат отхвърлени като неоснователни, а при условията на евентуалност присъдения размер бъде намален, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Д. Нейкова чрез процесуален представител и в представен от него писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма след предявяване на иск за неимуществени вреди от лице, по отношение на което с влязло в сила съдебно решение е потвърден акт на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) решение 206/22.05.2015 г. по тяхна преписка 99/2013 г., с което е прието за установено, че кметът на община Мъглиж Г. Господинов, в качеството му на работодател е извършил акт на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с § 1, т. 1 от ДР на с.з. на основата на признаците лично положение и обществено положение по отношение на подателя на исковата молба - Д. Нейкова. Неоснователни са наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение поради следното: Предявеният от Нейкова иск за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършен спрямо нея тормоз, установен със стабилен административен акт потвърден с влязло в сила съдебно решение, който е правопораждащият факт за правото на обезщетение, както правилно е прието в обжалваното решение. Именно посочените в т. 4 на стр. 7 и тези по т.т. 8 и 9 на стр. 10 от решението са фактите и обстоятелствата, приети в административния акт за обосноваващи извода за извършено нарушение на забраната за дискриминация, които са извършени от кмета на Община Мъглиж, които не почиват на законна и легитимна цел, а са действия, насочени към нежелано и унизително третиране на ищцата, в качеството й на служител на общината, което правилно е квалифицирано като тормоз по смисъла на ЗЗДискр. Аналогично на изложеното изброените по т. 1 - 19 на стр. 11 13 от решението са факти действия на органа, извършени през процесния период 09.01.2012 г. до 03.09.2012 г., които са установени и приети хронологично в акта на КЗД, приети правилно от съда за доказващи елементи от фактическия състав - осъществяване спрямо ищцата на дискриминация неравенство в третирането при изпълнение на административна дейност чрез актове и действия на органа по назначението, в каквото качество е действал Кмета на общината в случая. Предвиденото по чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител обезщетение е различно, касае обезщетяване на настъпилите от незаконно уволнение имуществени вреди, а в случая се касае до предявен иск за обезщетение за вреди настъпили от нарушение на забраната за извършване на дискриминация. При това доколкото искът безспорно е за вреди, причинени от незаконни действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица и почива на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. правилно първоинстанционният съд приема същия за допустим. Решението е правилно. Съдът е изяснил в пълнота релевантните за спора факти. Установената фактическа обстановка не се оспорва от касационния жалбодател и като базирана изцяло на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се споделя от настоящия състав. Правилно е определен периода, за който се дължи обезщетение при съобразяване на постановеното с решение по адм. дело 12145/2017 г. на АССг, с което Община Мъглиж е осъдена да заплати на Некова обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.09.2012- 12.06.2017 г., като е приел, че в случая следва да разгледа иска за периода 09.01.2012 г. датата на първия акт на дискриминация, приет за установен в решението на КЗД поставянето на най-ниска оценка от атестацията й до 03.09.2012 г. приет като краен акт на дискриминация от КЗД отстраняването й от длъжност, през който период са извършени множество действия на органа по назначаването, които са нежелани, неблагоприятни и унизително третиращи ищцата и с оглед на присъдените такива за периода след тази дата с цитираното решение на АССг. Правилни и обосновани са изводите на съда, че през процесния период, след като с влязло в сила съдебно решение е потвърден акта на КЗД, в който независимият специализиран държавен орган е установил извършен тормоз от административния орган кмета на Община Мъглиж, който е бил и орган по назначението по отношение на Нейкова при и по повод на извършената от него административна дейност в нарушение на забраната по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. чрез констатираните в акта действия е налице причинно следствена връзка между тези действия и претърпените от ищцата неимуществени вреди и съгласно нормата на чл. 74, ал.1 ЗЗДискр., тъй като те следват от установено по реда на Глава четвърта, раздел първи от с.з. извършено неравно третиране. Настоящият състав напълно споделя изводите в обжалваното решение относно основателността на иска и присъдения размер на обезщетението за причинените на Нейкова неимуществени вреди, произтичащи от установеното с решението на КЗД неравно третиране, извършено от кмета на Община Мъглиж чрез множеството действия и актове при и по повод на административната му дейност, извършени в нарушение на забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., което поведение е прието в решението на КЗД като такова, което в състояние да накърни авторитета и достойнството на жалбодателката и да създаде обидна за нея среда, като този резултат, както се установява от събраните доказателства е налице. Установено, че тези действия са били целенасочени и злоумишлени и са извършвани с постоянство, насочени са били срещу авторитета на служителя, лишаването му от право да упражнява професия, да реализира доходи, опетняване на името й в обществото и са накърнили достойнството й, като същите, определени като тормоз от КЗД подлежат на обезщетяване по реда на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. във връзка с чл.1, ал. 1 ЗОДОВ. При установените факти относно здравословното състояние на Нейкова, което се е влошавало през периода, като според приетата по делото експертиза интензивният стресогенен фактор на уволнението на Нейкова през м. април 2012 г., последвалата поредица от събития са били основно допринасящо събитие, макар и не единствено за установените заболявания през месеците октомври и ноември 2012 г., като с оглед на тези доказателства, както и на установеното от назначената съдебномедицинска експертиза при предходното първоинстанционно производство ищцата, че неприятните преживявания, стресът и тормозът могат да предизвикат получените увреждания и да отключат [заличен текст] обосновано и правилно в обжалваното решение прието, че е налице причинно следствена връзка с преживяното от Нейкова през процесния период. Още повече, че според експертите краткия период между диагностицирането на [заличен текст] и настъпилия [заличен текст], също води до извод, че преживеният през 2012 г. стрес е отключващ фактор. Поради изложеното настоящия състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че предявеният иск за неимуществени вреди поради влошаване на здравословното състояние, които са в пряка причинно следствена връзка с действията на органа през посочения период 09.01.2012 г. 03.09.2012 г. и същият правилно е приет за основателен. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наведените доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за доказаност на причинно следствената връзка между извършената дискриминация под формата на тормоз, както и влошеното здравословно състояние на Нейкова следствие на този тормоз са неоснователни и недоказани. Следва да бъде посочено, че изложените в касационната жалба доводи относно развитието на болестните състояния на ищцата не почиват на обективно установените с доказателства факти по делото, а още по-малко обосновават извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При извършената проверка по повод твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила настоящият състав при извършената пълна проверка на проведеното производство не установи такива страните са имали възможност да участват в производството и са участвали, спорът е изяснен от фактическа страна чрез събиране на необходимите и допустими доказателства, а изводите на съда са формирани въз основа на обстоен анализ на тези доказателства. Решението е правилно и в частите, в които е определен размера на обезщетенията за претърпените от Нейкова неимуществени вреди, както тези произтичащи от установения по надлежен ред извършен тормоз спрямо нея от Кмета на Община Мъглиж, така и по отношение на настъпилото от тези действия влошаване на здравословното състояние на Нейкова и противно на твърденията на касатора не е завишено предвид установените факти, а позоваването на изводи на друг съдебен състав относно размера за друг период и то в отменено съдебно решение буди недоумение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото, при направено своевременно искане от страна на ответника по касационната жалба, представените доказателства за заплатено възнаграждение за един адвокат и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на Нейкова възнаграждението за един адвокат в пълен размер 2200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение