Решение № 9630 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2010 г.

Решение № 9630 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3202/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалбата на Милчо Методиев Ванев от гр. Велико Търново срещу решението по т. 4.1 и т. 4.2 от протокол № 6/11.02.2010 г., постановено по дисциплинарно дело № 72/2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е установено дисциплинарно нарушение от негова страна като съдия в Апелативен съд - Велико Търново по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг" за срок от две години, на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и превратно упражняване на власт. Иска отмяна на оспореното решение. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена проверка на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на данни, уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт, за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Повод за извършването й са публично изнесени сведения от члена на ВСС Иван Колев, че лице, оповестено с името "Красьо" е предлагал срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на ВСС на магистрати, участващи в конкурси за административни ръководители на различни звена от съдебната система. В хода на образувано пред Софийска градска прокуратура досъдебно производство № 6813/2009 г. срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт", като "Красьо" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев. Последният е осъществявал контакти с различни магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности, през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г., между които и жалбоподателят Милчо Ванев. С решение по протокол № 43 от 5.11.2009 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство срещу Милчо Методиев Ванев - съдия в Апелативен съд - Велико Търново и е избрал дисциплинарен състав. Първото заседание по д. д. № 42/2009 г. е насрочено за 1.12.2009 г., за което дисциплинарноотговорното лице е уведомено на 16.11.2009 г. На редовно проведеното заседание са изслушани страните, приети са доказателства, докладвано е постъпилото на 23.11.2009 г. писмено възражение от Ванев. Направените от дисциплинарноотговорното лице искания по доказателствата са уважени и делото е отложено за събирането им. Следващото заседание по доказателствата е проведено на 15.12.2009 г., а на заседанието от 14.01.2010 г. страните са изслушани по същество. С решение № 10-00-013 от 10.02.2010 г. дисциплинарният състав е приел, че магистратът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, тъй като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите, т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. В хода на дисциплинарното производство Комисията е установила, че за периода 28.04. - 10.06.2009 г. между магистрата Милчо Ванев и лицето Красимир Георгиев са разменени 3 кратки съобщения по мобилните им телефони и двамата са провели помежду си общо 66 телефонни разговора. Тези данни са представени с писмо от Главния прокурор на РБ. Безспорно е, че изборът за административен ръководител на Апелативен съд - Велико Търново, за която длъжност е кандидатствал и жалбоподателят, е проведен на 20.05.2009 г. След съпоставка с данните от предоставените разпечатки от мобилните телефони на Георгиев и жалбоподателя е прието, че регистрираните разговори между двамата са изключително интензивни през м. май 2009 г. На 10.06.2009 г. същите са преустановени. Сведенията за лобисткото поведение на лицето "Красьо" са публично оповестени на 18.06.2009 г. Установеният факт на поддържана активна двустранна комуникация с Красимир Георгиев в периода около провеждането на избор за председател на АС - Велико Търново, в контекста на обстоятелствата относно контактите на посоченото лице с магистрати във връзка с упражняване на влияние при провеждане на конкурси за ръководни длъжности в органите на съдебната власт, е достатъчен да се приеме, че поведението на жалбоподателя накърнява престижа на съдебната власт. С поведението си магистратът е създал впечатление и съмнение за нерегламентирано използва лични контакти в периода на провеждани избори за административен ръководител. Контактите са прекъснати 20 дни преди провеждането на конкурса за избор на заместник-председател на АС - Велико Търново, на която длъжност кандидатът Милчо Ванев е избран. ДС не е приел възраженията на магистрата, наведени и в съдебното производство, че контактите с лицето Георгиев са били на ниво телефонни разговори и не са свързани с участието му в конкурсите за административен ръководител, а с търсене на съдействие за преместването на тежко болния му баща за лечение в болница "Токуда" - София. В подкрепа на тези свои твърдения по дисциплинарното производство Ванев е представил писмени доказателства. Тези действия са определени от дисциплинарния състав като нарушение на правилото на чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите и т. 5.6 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати (приет с решение на ВСС от 20.05.2009 г.). В мотивите си помощният орган е посочил, че от разпечатката на телефонните разговори около периода на проведения избор се налага несъмнен извод, че с това си поведение дисциплинарноотговорното лице е поставило под основателно съмнение професионалната си етика и морала като магистрат. Поведението на Ванев е разгледано в съвкупност с установените обстоятелства досежно контактите на други магистрати с нерегламентирана цел. Направен е извод за допуснато нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие по т. 5.6 от КЕПБМ, която задължава магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Връзката с посоченото лице, при това в активен период за назначения на ръководни позиции, е квалифицирано като поведение, накърняващо престижа на съдебната власт пред обществеността, като без значение са действителните отношения между магистрата Милчо Ванев и Красимир Георгиев. С оспореното решение по протокол № 6 от 11.02.2010 г. Висшият съдебен съвет е споделил изложената от дисциплинарния състав фактическа обстановка и е приел, че Милчо Методиев Ванев е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите, т. 5.6 от КЕПБМ и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Съгласно чл. 307, ал. 4 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение по т. 3 се изразява в нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, а по т. 4 - в действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Разпоредбата на т. 5. 6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати разписва, че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото. Правилни са изводите на дисциплинарния орган, че неуместните контакти на магистрата с лице, за което има данни за осъществяване на влияние върху членовете на ВСС при назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт, уронват доверието в съдебната институция. Отношенията на кандидата за административен ръководител с лицето Красимир Георгиев не са останали тайна за обществото. В публичното пространство се формира съмнение, че в своята професионална дейност магистратите приемат за нормално използването на ходатайства, лобизъм и злоупотреба с власт. Така осъществените контакти насаждат убеждение в обществото, че изборът на административни ръководители в съдебната власт и кариерното израстване на магистратите не почива на закона и техните професионални, делови и нравствени качества, а на лични връзки. В този смисъл правилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на т. 5.6 от КЕПБМ и накърняване престижа на съдебната власт. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото. При конкретното поведение са релевантни настъпилите последици при информирането на обществеността за тези разговори. Изводът за компрометиране на професионалната чест и нарушаване на професионалната етика на магистрата не се извежда само от предположение относно характера на провежданите разговори. Този извод се налага и при обсъждане в съвкупност на предприетото от лицето Георгиев сходно поведение с други магистрати в активен период на назначения. Самият факт, че жалбоподателят е приел съзнателно такова поведение и се е поставил в зависимост за своя угода, е в разрез с етичните правила. Ето защо в случая е без значение конкретната причина, по повод на която е осъществен такъв контакт. Обективните относими факти са установени по безспорен начин. Следва да се отбележи, че самото възприето поведение да се търсят контакти от непознати лица за разрешаване на какъвто и да е личен проблем, е укоримо поведение за магистрата. Още повече, че свободният достъп до специализирано лечение в болница "Токуда" е общоизвестен факт. Нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ е извършването на действие, което накърнява престижа на съдебната власт. Установените в дисциплинарното производство факти са подведени към приложимата правна норма. Изводите на дисциплинарния орган, че като не се е въздържал да провежда разговори с Георгиев, жалбоподателят е компрометирал честта на магистрата в професията и обществото и като е провеждал тези разговори е накърнил престижа на съдебната система, са в съответствие със закона. Конкретното поведение, осъществяване на контакти с лице, което е извършвало нерегламентирано лобиране при назначаването на административни ръководители и то в период на провеждане на избори за административен ръководител, за който жалбоподателят е кандидатствал, е квалифицирано от органа като действие, което накърнява престижа на съдебната власт, в рамките на професионалната етика и морална преценка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в броя на проведените телефонни разговори. Броят им е ирелевантен за установяване на дисциплинарното нарушение от страна на Ванев и в тази връзка доводите за тяхната продължителност не променят крайния извод за извършеното дисциплинарно нарушение. Това е обстоятелство, което рефлектира върху индивидуализацията на дисциплинарното наказание. Неоснователни са и доводите за недопустимо използуване в дисциплинарното производство на приложените разпечатки от телефонни разговори, тъй като същите като "трафични данни" могат да се коментират само в рамките на производството, за което са разрешени по надлежния ред. В случая, в рамките на дисциплинарното производство, относима е справката, предоставена с нарочно писмо от Главния прокурор на РБ, което е доказателство съгласно чл. 318, ал. 3 от ЗСВ, във вр. с чл. 44, ал. 1 от АПК. Не намира опора в доказателствата и закона становището, че е подменено правното основание на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. При идентичност на фактите и спазена процедура при провеждането на дисциплинарното производство, точната правна квалификация е от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган. Възложената на етичната комисия проверка от ВСС е относно нарушение на т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но предложението за образуване на дисциплинарно производство е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване престижа на съдебната власт. В този смисъл правото на защита на дисциплинарноотговорното лице не е нарушено. С посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът, по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (изм. ДВ, бр. 33/2009 г.), тъй като "Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите" не е приеман. С решение от 20.05.2009 г. на ВСС е приет Кодекс за етичното поведение на българските магистрати и спрямо действията на магистрата в относимия период намират приложение неговите разпоредби. Употребеното в законовата разпоредба наименование "етичен кодекс" не е буквален прочит, а е употребено в смисъла на понятието "кодекс" като система от единни правила, регулиращи специфични обществени отношения в сферата на професионалната етика и морал на магистратите. Дисциплинарнонаказващият орган не е презюмирал вината на магистрата, а е тълкувал фактите спрямо точното съдържание на правната норма. Установеното поведение на Ванев, който е търсил, приел и осъществил нерегламентирани контакти, станали публично достояние, е подведено под правилната правна квалификация. Жалбоподателят навежда твърдения за немотивираност на оспорения акт, тъй като нито в решението, нито в приобщените мотиви към него е обсъждана дейността на магистрата като съдия и не е съобразен фактът, че доброволно е подал оставката си като заместник на административния ръководител, която е приета на 4.11.2009 г. от ВСС. Тези твърдения и представените в тази връзка писмени доказателства са неотносими към установените дисциплинарни нарушения, но същите имплицитно са съобразени при индивидуализацията на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Предвид изложеното, настоящият състав намира жалбата на Милчо Методиев Ванев за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд