Решение № 13022 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2011 г.

Решение № 13022 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Радко Юруков", от гр. Разлог, чрез неговия пълномощник срещу решение № 464/07.04.2011 г. по адм. д. № 291/2010 г. на Административен съд гр. Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и недопустимо. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационнаците жалба Елена Георгиева Наумова и Сашо Асенов Наумов чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците Катерина Иванова Любенова, Костадин Иванов Любенов, Райна Иванова Накова и Люба Иванова Ергина, като и община Разлог не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-15-120/19.02.2010 г. и разрешение за строеж № 12/19.02.2010 г. като незаконосъобрани. Така постановеното решение е допустимо като постановено по допустима, депозирана в срок жалба. При липсата на доказателства за връчване на оспорените заповеди на жалбоподателите пред първата инстанция жалбата се явява в срок. По принцип в тежест на органа е да докаже надлежно връчване или съобщаване на административния акт и липсата на такива документи сочи на срочност на жалбата. Неоснователно е и възражението на пълномощника на касатора, че решението е недопустимо, тъй като се касае за отделни административни актове, които подлежат на самостоятелно обжалване. Видно от оспорените актове, същите са издадени на основание чл. 150 ЗУТ. Съгласно чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. По същество всеки от посочените три акта имат статут на индивидуален административен акт, но по силата на специалната норма на чл. 150, ал. 3 подлежат на обжалване в едно производство. В случая както в разрешението за строеж, така и в заповедта за одобряване на ПУП е посочено издаването им на основание чл. 150 ЗУТ. Това налага и контролирането на двата акта като част от целия комплексен проект във всичките му съставни части. Поради това в съотвествие с изискването на закона съдът е упражнил контрол за валидност и законосъобразност спрямо двете заповеди- за одобравяне на работен устройствен план- план за застрояване, така и за издадане на издаване на разрешение за строеж с инвестиционен проект за "промяна предназначението на партерен и първи етаж на същестуваща масивна сграда в механа и стаи за гости". Съдът е изложил подробни мотиви за незаконосъобразността на одобрения ПУП-ПЗ, както и за разминаването между одобрения ПУП-ПЗ- и издаденото разрешение за строеж -промяна на предназначението на партерен и първи етаж на съществуваща масивна сграда в механа и стаи за гости, докато издаденото разрешение е за изработване на ПУП-заведение, стаи за гости и допълващо застрояване. Депозираното по делото заключение на вещото лице сочи, че не може да се установи съобразно изграденото на място кое е новопостроеното и какво съответства на одобрения инвестиционен проект, както и кога е проектирано и извършено допълващото застрояване. Последното се явява основно застрояване, тъй като е налице извършена пристройка към регулационната линия, която е част от заведението за обществено хранене, без която пристройка това заведение не може да функционира. Това го превръща в основно застрояване и опровергава възможността за наличие на промяна на предназначението, за което е издадена строителното разрешение. Освен това в производството по издадане на актовете, съставляващи компексния проект, не са участвали жалбоподателите пред първата инстания, които се явяват заинтересовани такива и пред административния орган. Предвид изложеното изводът на първоинстанционният съд за унищожаемост на оспорените админисративни актове е законосъобразен. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Елена Георгиева Наумова и Сашо Асенов Наумов следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 /триста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение