Решение № 61 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 74/2010 г.
ВКСI гражданско отделение02.03.2011 г.докладчик т Жанин Силдарева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. К. срещу допълнително решение № 416 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд. ОБЕЗСИЛВА решение № 274 от 04.06.2009 г. и допълнително решение № 416 от 26.09.2009 г. постановени по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Мотиви
Решение № 61 от 2.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 74/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С. Х. К., от [населено място] е подал касационна жалба срещу допълнително решение № 416 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлено искане за поправяне на първоначалното въззивно решение, постановено на 04.06.2009 г., с което се приема за установено, че площ от 200 кв. м. от имот пл. № 865 в кв. 81 по плана на [населено място], погрешно е заснета като част от имот пл. № 867, в кв. 81 на същото село, за който имот с плана са отредени парцели III-867 и IV-867 и VI-867. Искането за поправка на решение е основано на това, че в мотивите съдът е приел за установено, че част с площ от 500 кв. м. от имот пл. № 848 по кадастралния плана от 1930 г., собствен на ищеца, е заснета като част от имот пл. № 867 в кадастралния план от 1976 г., собствен на ответника, а при отреждането на парцел IV-867, в него са включени 200 кв. м. от неправилно заснетата площ от 500 кв. м. в имот пл. № 867. Поддържа, че след като е формирал и изразил в съобразителната част на решението воля за това, че 500 кв. м. от имота на ищеца неправилно са заснети като част от имота на ответника, това е следвало да бъде изразено и в резолютивната част на решението. Въведен е довод и за нарушение на съдопроизводствените правила, установяващи изискване за съдържанието на съдебния акт решение. Срещу основното въззивно решение от 04.06.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд е подадена касационна жалба от ответника по иска А. Д. К. с доводи, че Въззивния съд се е произнесъл по нередовна въззивна жалба, тъй като не е била мотивирана. Следващият довод е за това, че съдът се е произнесъл по принадлежността на правото на собственост на площ от 200 кв. м., включени в парцел III-867 и IV-867, с какъвто иск не е сезиран, поради което решението е недопустимо. С определение от 30.07.2010 г. тричленен състав на ВКС е допуснал касационна проверка на допълнителното решение № 416 от 26.09.2009 г. по гр. д. № 331/2009 г. на П. окръжен съд по разрешения с него процесуален въпрос за предмета на иска, с който съдът е бил сезиран. Допусната е касационна проверка и по това дали постановеното основно решение е допустимо, с оглед редовността на исковата молба - изпълнено ли е изискването за излагане на обстоятелствата от които се извежда спорното право. След проверка на съдебния акт с оглед заявените касационни основания и данните по делото съдът намери следното: Касаторът К. е предявил установителен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за установяване допусната грешка при заснемане на притежавания от него по наследствено правоприемство недвижим имот, в плана от 1976 г. Твърдял е, че в предходния план от 1930 г. имотът е бил заснет с пл. № 848 и за част от него е бил отреден парцел VII-848, а друга част е била отредена за улица. В действащия план, одобрен 1976 г., е бил заснет с пл. № 865, но с намалена площ, поради това, че 300 кв. м. неправилно са били заснети в имота на ответника с пл. № 867. Въззивния съд е приел, за установено, че на основание наследяване ищецът е собственик на имот пл. № 848, с площ от около 825 кв. м., по кадастралния плана от 1930 г. С одобрения въз основа на него дворищно-регулационен и уличнорегулационен план за част от имот пл. № 848 е бил отреден парцел VII-848, друга част е била придадена към парцел V-851 и трета част е била отредена за улица. Дворищната регулация не е била приложена. През 1976 г. с одобрения кадастрален план част от имот пл. № 848 се заснема като имот пл. № 865, а друга част от него (отредената за улица и придадена към съседния парцел V по отменения план) като част от имот пл. № 867, собствен на ответника. С регулационния план, утвърден със заповед № 171 от 08.07.1976 г., 200 кв. м. от неправилно заснетата част от 500 кв. м. в имот пл. № 867, попадат в парцел VI-867. Останалите 300 кв. м. са включени в парцел VII-870 и в улица по данни от скица № 15 от 13.03.2008 г. На тази скица неправилно заснетата част от имота е повдигната в жълто (л. 43 от гр. д. № 681/08 г. на П. РС). При съпоставяне границите на имот пл. № 848 по плана от 1930 г. и имот пл. № 865 по плана от 1976 г. вещото лице констатира, че не е налице съществено различие в конфигурацията им, което е отразил с пренасяне и повдигане в зелено на имот пл. № 484 по плана от 1930 г. върху копие от скица № 15 от 13.03.2008 г. След приемане на техническата експертиза с молба от 04.11.2008 г. ищецът е направил искане да се допусне изменение на иска, като спорът за собственост да се счита предявен за 500 кв. м. Изменението на иска е допуснато с определение от 04.11.2008 г. В мотивите на въззивното решение, с което спорът е решен по същество, след като първоинстанционното е било отменено, е прието, че 500 кв. м. от бившия имот пл. № 848, неправилно са заснети по кадастралния план от 1976 г. като част от имот пл. № 867, собствен на ответника. Съдът е развил съображения, че след като в парцел VI, отреден за част от имот пл. № 867, са включени само 200 кв. м. от бившия имот пл. № 848, то искът е основателен само за тази част от имота, а за останалата е неоснователен. В диспозитива на решението съдът е постановил, че отменява решението на първоинстанционния съд, само в частта, с която искът е отхвърлен за 200 кв. м. от бившия имот пл. № 848 и е уважил иска до този размер. В производството по отстраняване на явна фактическа грешка, Въззивния съд е приел, че тъй като планът от 1930 г. е останал неприложен, от значение при изработване на новия кадастрален план са границите на имота от преди неговото изработване. В противоречие на този извод, е приел, че искът е основателен само за 200 кв. м., тъй като само толкова от заснетите в имот пл. № 867, собствен на ответника, са включени в площта на парцел VI-867, отреден за част от имота. По тези съображения е отхвърлил иска за поправка на очевидна фактическа грешка. По жалбата на ответника А. К.: Касационната жалба е неоснователна. Не е налице произнасяне извън предмета на иска. Съдът се е произнесъл по част от заявения предмет - правото на собственост на 200 кв. м., от неправилно заснетите 500 кв. м., които 200 кв. м. са част от парцел VI-867. С исковата молба и с направеното изменение на иска, ищецът е очертал предмета на иска и той е установяване правото на собственост върху за 500 кв. м. от бивш имот пл. № 848, които неправилно са заснети в кадастралния план от 1976 г. като част от имот пл. № 867, собствен на ответника, вместо като част от имот пл. № 865, който е собствен на ищеца на основание наследствено правоприемство. При служебната проверка на решението съставът на ВКС констатира, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос за редовността на исковата молба в нарушение на закона. Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е установителен иск за собственост към минал момент - този на влизане в сила на кадастралния или регулационен план. Кадастралният план е графичен способ за отразява пространствените предели на материалното право на собственост към момента на изработване на плана. Съобразно това предмет на този иск е установяване, че ищецът е собственик на имота към този момент, което изисква доказване правното основание за придобиване на вещните права. В исковата молба ищецът се е позовал на наследствено правоприемство от баща му Х. Л. К., починал 1954 г. За доказване право на собственост придобито на основание наследственото правоприемство следва да се установят два правопораждащи факта: че претендиращият да е придобил вещните права има качеството на наследник, както и че наследодателят му е бил собственик на имота и той е бил част от откритото след смъртта му наследство. В обстоятелствената част на исковата молба не е посочено придобивното основание, на което наследодателят е станал носител на вещни права върху спорния имот, за да установи, че имотът е бил в наследството към момента на откриването му. В хода на производството също не са ангажирани доказателства за установяване на правопораждащия вещните права факт. Тази нередовност на исковата молба не е констатирана от въззивния съд и не е отстранена. Това е основание за обезсилване на въззивното решение и това, с което е отказано поправянето му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на отстраняване нередовността на исковата молба. По жалбата на ищеца С. К.: Отразеното в диспозитива на първоначалното решение не отговаря на формираната воля на съда. Съдът изрично е приел, че 500 кв. м. от имот пл. № 848 са заснети неправилно по плана от 1976 г. като част от имот пл. № 867, собствен на ответника. Действително парцел VI е отреден само за част от имот пл. № 867 и в тази урегулирана част се включват 200 кв. м. от неправилно заснетите 500 от бившия имот пл. № 848 като част от имот пл. № 867. Това не е основание да се уважава предявения иск частично и това не съответства на формираната воля на съда. Предмет на иска е имотът, заснет в кадастралния план и индивидуализиран с неговите граници. След като съдът е формирал извод, че 500 кв. м. от имот пл. № 484 неправилно са заснети в имот пл. № 867 по плана от 1976 г. вместо в имот пл. № 865, това е следвало да намери израз и в диспозитива на решението. Поради това, че се обезсилва основното решение и това с което е отказано да бъде поправено, жалбата следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.