Решение № 166 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2007 г.

Решение № 166 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено под № 66 на 13.04.2007 г. по в. гр. дело № 78/2006 г., с което е оставено в сила решението на Ш. окръжен съд от 23.11.2006 г. по гр.дело № 446/2006 г. за уважаване на иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 10 000 лева и деловодни разноски в размер на сумата 450 лева. Недоволен от въззивното решение е касаторът (ответник по спора) Г. К. Д. от гр. Ш., представляван от адвокат А от АК Ш., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необосновано, противоречащо на материалния закон и на доказателствата по делото. Твърди, че между страните не е сключен договор за заем през м.12.2005 г., а е налице уговорка за поемане на изпълнение от негова страна на чуждо задължение от 20 000 лева. От ответниците по касация И. Т. И. и Н. А. В., двамата от гр. Ш. е постъпила писмена защита със становище за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител адвокат С от АК-Ш. поддържа оспорването и по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че между страните е съществувало заемно правоотношение, а поради липсата на възражение за прихващане вноски в ДСК не могат да бъдат приспаднати. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Съобразено е процесуалното поведение на страните и доказателствената тежест е разпределена правилно. Взето е предвид, че между страните е възникнал спор във връзка с дадените в заем (и невърнати) пари, а липсват данни за съгласие ответникът да замести ищците в изпълнение на дълга им към банката вместо да върне заетата сума. Отчетено е, че извън предмета на спора е записът на заповед, съставен от самия ответник, при което е съобразена разписката от 23.01.2006 г., изходяща от него, и неоспорения факт, че ищците през м.12.2005 г. са предоставили на ответника сумата 18 000 лева, а с оглед несъдебното изпълнително основание за 9 000 лева искът на основание чл. 240 ЗЗД правилно е приет за доказан за сумата 10 000 лева, тъй като не е направено възражение за прихващане, нито е предявяван насрещен иск, не е налице хипотеза заместване в дълг или встъпване в задължението на ищците към банка "ДСК", за да намери приложение чл. 102 или чл. 101 ЗЗД. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение