Решение № 2968 от 21.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Стамова-Стойкова против Решение 7226/30.11.2022г., постановено по адм. дело 8342/2022г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на Н. Дюлгеров Решение 32-185026/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 21BG001009007033R2 от 14.04.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 5 291,27 лева - мито и ДДС, ведно с начислена лихва за забава. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдебното решение е недопустимо, тъй като е постановно по жалба, подадена против Решение 32-285026/07.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, а издаденото по отношение на Н. Дюргеров решение е с 32-185026/07.06.2022 г. Касатора оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил, както и че административния орган неправилно е определил нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Н. Дюлгеров оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Груйчев в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 32-185026/07.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от жалбоподателя митническа декларация с МРН 21BG001009007033R2 от 14.04.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 5291, 27 лв. - мито и ДДС, ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от САЩ на четриколесно МПС/УТВ/КАТАСТРОФИРАЛ, марка CAN-AM, модел MAVERICK XSRS при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила в размер на 800 щатски долара и разходи за международен транспорт в размер на 200 щатски долара, съгласно приложена фактура /INVOICE/ 3219/12.01.2021 г. При извършена проверка в конкретно посочен интернет сайт, по отношение на автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси е установена извършена сделка на стойност 10 600 щатски долара, във връзка с което са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката и ценообразуващите елементи. На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че няма доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към нея фактура не съдържа всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. При преглед на обявата на автомобила в интернет за проведеният аукцион е установено наличие на снимки удостоверяващи състоянието на автомобила, поради което и въз основа на документи издадени от компетентните власти в САЩ относно стойността декларирана при износ на автомобила, е прието действителната платена цена при продажбата му с цел износ към митническата територия на Съюза е 10 600 долара и тя следва да послужи при определянето на митническата стойност. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в в случая за да бъдат обосновани основателни съмнения относно действителната цена на стоката следва да се приемат всички действителни факти поставящи обективно под съмнение посочената в декларацията обща сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача. Според решаващия съд, съдържащата се в посоченият интернет сайт информация може да представлява фактически данни, които са относими към обстоятелства от значение за проверката, но същите подлежат на събиране и проверка по разписаният ред съгласно ал. 2 на чл. 84д от ЗМ, който в случая не е спазен, а кредитирането на интернет информацията с цел отричане декларираната договорна стойност се явява незаконосъобразно. На следващо място съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, съответно транспортните разходи, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. което не е осъществено в настоящият казус. Първоинстанционния съд е мотивирал и нарушение, свързано с липса на анализ на съответната сделка, представляваща покупка от разстояние през интернет, както и на условията по сделката, съдържащи се в обявата за самата продажба и условията на сайта продавач, съответно посредник, поради което необснован се явява извода на административния орган че фактурата за процесната доставка не съдържа значителни условия, поради което същата не следва да се кредитира, В заключение съдът е приел, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на митническата декларация е договорната стойност, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане по представената INVOICE 3219/12.01.2021 г. , която в случая съответства на всички предоставени документи, които касаят сделката. Решението е валидно, допустимо и правилно. С Решение 5/03.01.2023г. съдът е отстранил допусната очевидна фактическа грешка по отношение номера на обжалвания административен акт, поради което доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил без да е установил предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Позоваването на данни от проведения на 17.12.2020 г. търг, обявени в интернет, съгласно които автомобила е продаден на друго лице, различно от Н. Дюлгеров не е достатъчно да се обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила. Но дори тези данни, ведно с електронната информация за износ от митническите власти на САЩ, да се приеме, че обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесния автомобил, то не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд - София - град не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 600 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение