Решение № 4313 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 20/2010 г.

Решение № 4313 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 20/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 18.11.2009 г. по адм. д. № 94 от 2009 г. Габровският административен съд в производство по чл. 257 АПК е отхвърлил жалбата на Димитър Тодоров Радулов от Габрово против бездействието на Дирекция "Инспекция по труда" - Габрово да впише в трудовата книжка промяна на основанието на прекратяване на трудовото му правоотношение с "Техноинженеринг груп" АД - Габрово, а именно по чл. 325, т. 9 КТ и да му признае за трудов стаж времето от уволнението на 6.07.2007 г., което е признато за незаконно, до завеждане на настоящето дело на 27.09.2009 г., както и да заплати на същия обезщетение за вреди в размер на 4 060 лв. на основание чл. 203 АПК. Против това решение на административния съд Димитър Тодоров Радулов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационна жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че "Техноинженеринг груп" АД - Габрово с трудов договор от 24.03.2004 г. е назначил Димитър Тодоров Радулов /касатор в това производство/ за зидаро-мазач за времето до завършване на обект на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД - Габрово, че трудовият договор е бил прекратен на 5.07.2004 г., че със влязло в сила решение от 14.04.2005 г. по гр. д. № 653 от 2004 г. на Габровския окръжен съд уволнението му е признато за незаконно, но той не е бил възстановен на заеманата преди уволнението работа, тъй като междувременно срочният трудов договор е бил прекратен на 12.08.2004 г. със завършването на посочения обект - чл. 325, т. 4 КТ. Също така е констатирано, че с нотариална покана от 5.01.2009 г. до Дирекция "Инспекция по труда" /ответник в това производство/ касаторът е поискал да бъде вписано в трудовата книжка незаконното уволнение и прекратяване на трудовия договор съгласно чл. 325, т. 9 КТ при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради трайна нетрудоспособност, установена с експертно решение на ТЕЛК. Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" с писмо № РД КК-63-115 от 14.01.2009 г. е изразил готовност за вписване на незаконното уволнение след представянето на трудовата книжка и е отказал вписване на исканата промяна на основанието на прекратяване на трудовия договор поради липса на съдебно решение. При тези констатации, които не се атакуват касационно в това отношение правилно административния съд е отхвърлил подадена жалба на основание чл. 203 и 257 АПК. В производството по чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК е допустимо оспорване бездействието на административния орган /неупражняването на компетентност/ по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което включва в приложното си поле всички фактически действия, но не и задълженията за дължими по закон волеизявления на администрацията. Изричният отказ на административния орган по вменено му със закон задължение не съставлява бездействие по смисъла на чл. 256 и 257 АПК, а административен акт, защитата срещу който е по общия ред за оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. АПК във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, осъдителния иск по чл. 257 АПК, каквато е правната природа на това производство, в случая е недопустим, поради което правилно е отхвърлен. Независимо от това, след като на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ касаторът е сключил срочен трудов договор до завършване на определена работа, със завършването на тази работа на 12.08.2004 г. договорът е прекратен съгласно чл. 325, т. 4 КТ. Поради прекратяване на срочния трудов договор на 12.08.2004 г., касаторът не е възстановен с влязлото в сила съдебно решение от 14.04.2005 г. да заеме предишната работа. Доколкото касаторът твърди, че трудовото правоотношение следвало да се счита прекратено при невъзможност да изпълнява възложената му работа поради трайна нетрудоспособност на основание чл. 325, т. 9 КТ, с подаването на заявление до работодателя си на 9.07.2004 г., налице е трудов спор, който не може да бъде разрешен в административното производство. Доколкото касаторът иска поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор, той разполага с общия исков ред за защита - иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Без съдебно решение, с което се уважава този иск, не може да бъде вписано ново основание за прекратяване на трудовия договор, поради което отказът на инспекцията по труда се явява законосъобразен акт. От писмо № РД КК-63-115 от 14.01.2009 г. се вижда, че инспекцията по труда не е извършила вписване на незаконното уволнение, защото касаторът не е представил трудовата си книжка. С оглед на това не е налице отказ за вписване на тази промяна от страна на инспекцията по труда. Без да трудова книжка настъпилата промяна не може да бъде вписана от инспекцията по труда. При това положение е неоснователен предявения иск за обезщетение за вреди по чл. 203 АПК. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво нарушение. Ето защо решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,