Решение № 4170 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, на Община Добрич, с БУЛСТАТ [номер] , гр.Добрич, представлявана от Кмета, чрез адв.Н. Киряков и адв.П. Атанасов, и двамата от Адвокатско дружество Кирякови & Ко срещу Решение 112/08.03.2023г. по адм. д. 466/2021г., постановено от Административен съд-Добрич, в частта, с която е осъдена Община Добрич да заплати на ищците обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имот и непредоставянето на обезщетение за това, както следва: на А. Индже, гражданин на Великобритания, Е. Ерер, гражданин на Република Турция и Е. Сокмен гражданин на Република Турция - по 8 571,43 лева за всеки; за Г. Юндер, гражданин на Република Турция - 1 028,57 лева; за Г. Вардар и Г. Юндер и двамата граждани на Република Турция - по 5 914,29 лева за всеки; за Н. Зюмбюл- 16 714,29 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; да заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвало да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 10 770 лева, разпределени както следва: за А. Индже, Е. Есер и Е. Сокмен - по 1 282,14 лева за всеки; за Г. Юндер - 153,85 лева; за Г. Вардар и Г. Юндер - по 884,67 лева за всеки; за Н. Зюмбюл - 2500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; да заплати на А. Индже, гражданин на Великобритания, Е. Ерер, Е. Сокмен, Г. Юндер, Г. Вардар, Г. Юндер, всичките граждани на Република Турция и Н. Зюмбюл, сумата от по 1 500 лева за всеки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, като част от претендираното неимуществени обезщетение от по 5 000 лева за всеки от ищците. Решението в останалата му част, с която са отхвърлени исковете за разликата до пълния претендиран от ищците размер и обезщетението забава върху претендираните обезщетения три години преди предявяване на иска не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В жалбата са изложени подробни съображения за недопустимост на решението по отношение на А. Индже поради липса на активна процесуална легитимация и липса на правен интерес, по отношение на останалите ищци с изключение на Н. Зюмбюл-поради липсата на надлежно учредена от последните представителна власт в полза на упълномощения адвокат, което прави извършените от последния процесуални действия, включително и по подаване на исковата молба недопустими поради осъществяването им от лице без валидно упълномощаване. В условията на евентуалност се сочи и неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон, многобройни съществени процесуални нарушения, както и при необоснованост .Отправя се искане за обезсилване на решението поради недопустимост и прекратяване на производството по отношение на А. Индже, а по отношение на останалите ищци-за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени процесуални нарушения, който законосъобразно да събере всички относими към спора доказателства за установяване на тяхната процесуална легитимация, вкл и на техния процесуален представител. В условията на евентуалност и при преценка на съда досежно наличие на условия за произнасяне по същество се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне като неоснователни и недоказани на обективно съединените искове.Претендират се сторените пред двете съдебни инстанции разноски по делото.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, представляван чрез адв. Атанасов поддържа касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Ответниците, редовно призовани , не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. В представена по делото писмена молба оспорват касационната жалба като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Възразяват срещу прекомерния размер на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Правят искане за оставяне в сила на обжалваното решение на АС-Добрич, а в условията на евентуалност, при уважаване на жалбата-за връщане на делото на въззивния съд за ново произнасяне.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Застъпва становище, че обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно, тъй като не са налице релевираните касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209 т.3 от АПК.

Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно.

Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, разгледана по същество е основателна.

Административен съд-Добрич е бил сезиран с искова молба с обективно съединени искове срещу Община-Добрич за присъждане на имуществени и неимуществени вреди:

1. Обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващо се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както следва:1.1. на А. Индже, Е. Ерер и Е. Сокмен - в размер на по 8333,33 лева на всеки; 1.2. на Г. Юндер - в размер на 1000 лева; 1.3. на Г. Вардар и Г. Юндер - в размер на по 5750 лева на всеки; 1.4. на О. Маринов и Н. Зюмбюл - в размер на по 16250 лева на всеки, ведно със законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

1. в условията на евентуалност на исковете по т.1, се претендира да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващи се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, в същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 1.1- 1.4.

1. да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, разпределени както следва: 3.1.на А. Индже, Е. Ерер и Е. Сокмен - в размер на по 2142,86 лева на всеки; 3.2. на Г. Юндер - в размер на 257,14 лева; 3.3. на Г. Вардар и Г. Юндер - в размер на по 1478,57 лева на всеки; 3.4. на О. Маринов и Н. Зюмбюл - в размер на по 4178,57 лева на всеки, ведно със законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

4.в условията на евентуалност на исковете по т.3, се претендира да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, в същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 3.1-3.4;

5.да се заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, в условията на евентуалност на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в душевните болки и страдания от отнемането на собствеността и ползването на имота и непредоставянето на обезщетение за това, в размер на по 1500 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва, начиная от три години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като част от пълния размер обезщетение за неимуществени вреди за всеки от по 5000 лева.

В хода на съдебното производство претенцията по първия иск е увеличена, съобразно експертизата на вещото лице.

За да постанови решението си съдът приел, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка 49, дело 83 от 20.01.1976 г. наследниците на А. Апти от гр. Добрич В. Апти, С. Апти, Н. Апти, Х. Апти, И. Апти, А. Апти и Н. Хюсеинова са признати за собственици на недвижим имот, дворно място от 263 кв.м., находящо се в гр. Толбухин /Добрич/, [улица], съставляващо имот с план. 1420, в квартал 17 по РП на гр. Толбухин, заедно с построената върху същото дворно място масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и кухня и паянтов навес .

Със Заповед 151/04.05.1976г.на Председателя на изпълнителния комитет на градски народен съвет Толбухин се отчуждават имоти ,в т.ч. и по т. 32 от заповедта за построяването на булевард ( тогава [булевард], сега [булевард]), в която е посочено парично обезщетяване с изплащане в брой на сумата от 5741,73 лева в брой. В т.32 от заповедта за отчуждаване е посочен собственият на наследниците на А. Апти имот пл.1420,наход. се на [улица].

Впоследствие е издаден Акт от 12.07.1976г. за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот, в който е отбелязано, че паричната равностойност на имота е била преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство /изплатена на собствениците/с платежно нареждане от 12.03.1976г.. Според оценителния протокол от 14.01.1976г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) имотът е бил оценен на 5741,73лв.

Със заповед 908 от 14.12.2976г. е изменен начина на обезщетяване, определен със заповед 151, от парично на имотно обезщетение - обезщетение с двустаен апартамент в [жк].

Съгласно Удостоверение 94-00172/23.05.2017г. на Директор на Дирекция УТИОС при община Добрич, имотът отчужден с посочената по-горе заповед съответства приблизително по местоположение на ид. части от ПИ с идент. 72624.625.9502 [улица], 72624.625.5750 и 72624.625.5757 имоти за комплексно застрояване.

Относно правосубектността на ищците по делото са представени удостоверения за наследници, удостоверения за идентичност на имената.

На 31.05.2017г. И. Асенов /наследник на Н. Хюсеинова, дъщеря на А. Али и баща на последните двама ищци/ отправил искане до Кмета на Община Добрич за изготвянето на нова оценка за отчужден имот за мероприятия на държавата по реда и условията на ЗТСУ /отм./, която да послужи за изплащане на обезщетение и приключване на отчуждителната процедура .

С Писмо с рег. 944-00-305#1/16.06.2017г. Кметът на Община Добрич отказал да уважи искането, мотивирайки се с наличие на данни за изплатено обезщетение и приел, че не са налице предпоставките за възобновяване по чл.99 от АПК. Съответно е последвало обжалване на отказа, по което е постановено Решение 410 от 25.10.2017г. по АД384/2017г. по описа на Административен съд - Добрич, с което съдът е отменил отказа и върнал преписката на Кмета на Община Добрич за ново произнасяне, съобразно указанията дадени от съда. Решението е потвърдено с решение 4835 от 16.04.2018г. на ВАС.

Впоследствие И. Асенов е подал жалба срещу мълчаливия отказ на кмета за довършване на отчуждителната процедура по § 9, ал. 1 ПЗР ЗУТ , по което е образувано е АД 386/2018г. по описа на Административен съд - Добрич, прекратено поради недопустимост.

С определение в закрито съдебно заседание от 10.11.2021г. производството по делото е прекратено спрямо ищеца О. Маринов.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, относно местоположението и площта на отчуждения имот, към настоящия момент.

Изслушана е и приета като неоспорена съдебно-оценъчна експертиза, според която, справедлива пазарна цена на къща с дворно място към 2022г., в посочения регион е 72 000 лева, а на двустаен апартамент в [жк] е 61 000 лева. Наемната цена за периода 2016-2021 г. е 10 770 лева.

Във връзка с твърдението на ответната страна, че е заплатено определеното обезщетение по сметка в ДСК са извършени справки, видно от които няма запазени архиви към този далечен изминал период, установяващи безспорно, че е заплатено определеното парично обезщетение.

Заключението на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, също установило, че не са предоставени данни за извършено плащане от дата 12.07.1976 г. на сумата от 5 741,73 лв. Към заключението на вещото лице са приложени, представените от Жилфонд-Инвест гр. Добрич Протокол-опис, с който се е извършило предаването и приемането на имот, находящ се на [улица], собственост на н-ци на А. Апти, представляващ масивно жилище 59 кв.м., паянтова пристройка 20 кв.м., натурно помещение с площ от 19,98 кв. м. и дворно място и молба от Н. Хюсеинова от 27.01.1976г., с която същата заявява, че желае обезщетение с двустайно жилище.

С оглед оспорването на подписите, поставени от ищците на пълномощното на адв.Е. Фикри по делото са изслушани и приети две съдебно-графически експертизи, от които е установено, че подписите поставени под пълномощното на адв. Фикри са от лицата, посочени в него.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства, включително и изслушване на заключения по назначените по делото съдебни експертизи приел, че исковата молба е допустима, като предявена от активно легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, притежаващи правен интерес.

Съдът приел, че исковата молба е основателна, тъй като в случая са налице и трите кумулативно определени предпоставки по смисъла на чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община Добрич, тъй като ищците сочат като нарушение правни норми на Съюза-чл.17 пар.1 от ХОПЕС, защитаващи правото на собственост и чл.47 от ХОПЕС, защитаващ правото на достъп до съд и правото на ефективни средства за защита. На следващо място съдът приел, че е налице и втората предпоставка, доколкото вследствие бездействието на служители на общинската администрация, изразяващо се в непредоставяне на ищците на парично или имотно обезщетение, което да замени отнетата им посредством отчуждаване къща и дворно място последните са понесли особена и прекомерна тежест, нарушила баланса между обществените интереси и закрила правото на мирно ползване на собствеността, както и че е налице причинно-следствена връзка между бездействието и вредата в патримониума на ищците.

Въз основа на това, съдът уважил първия от съединените искове в пълния претендиран от ищците размер на обща стойност 72 000лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имот и непредоставянието на обезщетение за това, вторият общо за сумата от 10 770лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на отчуждения имот в размер на пазарния наем за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г., като отхвърлил иска само за разликата до 18 000лв.Съдът уважил и претенцията на ищците за неимуществени вреди в размер на по 1500лв. за всеки от тях, като част от претендираното обезщетение от по 5 000лв.Със същото решение осъдил Община Добрич да заплати на ищците сторените деловодни разноски в размер на 2137лв. .

Решението е неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка. Решението е необосновано, тъй като относимите към спора факти не са напълно изяснени, което е пречка за надлежна проверка за правилното приложение на материалния закон.

Според правната доктрина и съдебната практика, включително и по-старата такава при действието на ЗАП(отм.), съществено е онова нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се стигнало като краен резултат до други фактически и/или правни изводи при решаване на делото.

На първо място, преди да пристъпи към разглеждане на исковата молба по същество с оглед преценка на основателността й първоинстанционният съд следва да извърши проверка досежно допустимостта на исковата претенция, като обоснове изводите си на доказателствата по делото. В тази насока първоинстанционният съд се е задоволил лаконично да отбележи в решението си, че исковата претенция е процесуално допустима, като предявена от активно легитимирани лица, притежаващи правен интерес с оглед твърдените от последните претърпени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът не е обсъдил и не е изложил никакви мотиви във връзка с оспорената от страна на ответника активна процесуална легитимация на ищеца А. Индже , както и по отношение на останалите ищци, с изключение на Н. Зюмбюл.

По отношение на първия ищец ответникът е оспорил качеството му на наследник на общия на страните наследодател А. Апти поради съществуващите разминавания и различия в имената, посочени в удостоверенията за наследници на А. Али и на С. Ерер, както и в представените копия от заглавни страници на паспорти, издадени на А. Индже и Е. Ерер, оспорени от ответната страна. Съдът не е коментирал единственият документ, представен от ищците, представляващ нотариално заверена писмена декларация на лицето от 2002г., в която същият заявява, че променя името си от Е. Ерер на А. Индже, която е била своевременно оспорена от ответника по делото. Не е обсъдено и обстоятелството, че по делото липсва и не е представен, въпреки исканията на ответника удостоверителен официален документ, издаден от органите на Обединеното кралство и Ирландия, чийто поданик е А. Индже, от който да е видна извършената промяна на името, както и че тези две имена принадлежат на едно и също лице. Липсват и не са изложени от първоинстанционният съд никакви мотиви, от които да е видно въз основа на какви доказателства съдът безкритично е приел, че имената Е. Ерер и А. Индже принадлежат на едно и също лице, респективно, че същото е наследник на общия на страните наследодател А. Апти и надлежно активно легитимиран в производството по ЗОДОВ.

По отношение на оспорената от ответника надлежна процесуална легитимация на останалите ищци, с изключение на Н. Зюмбюл ответникът своевременно оспорил истинността на представените по делото нотариално заверени пълномощни, с които ищците, граждани на РТурция и на Великобритания са упълномощили адв.Фикри по повод образуването и осъществяване на процесуално представителство по делото. В тази връзка и единствено по повод оспорването на пълномощните е открито производство по оспорване по реда на чл.193 от АПК във вр. с чл.144 от АПК и е назначена съдебно-графическа експертиза за установяване автентичността на положените подписи, но още с назначаването й съдът поставил под съмнение верността на крайното заключение на вещото лице, тъй като не уважил искането на другата страна при изготвяне на заключението вещото лице да снеме образци от подписите на ищците лично, а разпоредил като сравнителен материал за изготвяне на експертизата да бъдат използвани документи, предоставени от ищците, за които се твърди, че съдържат подписите на лицата, положени пред нотариус в РТурция, които документи са били оспорени от страна на ответника. В тази връзка настоящата касационна инстанция намира, че са налице груби съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение на допуснатата, назначена и изслушана по делото единична съдебно-графическа експертиза (СГЕ) , които нарушения не са позволили установяване на обективната истина досежно правнорелевантните за спора факти.

На следващо място Административният съд-Добрич е допуснал съществено процесуално нарушение като при заявено оспорване истинността на редица представени по делото писмени доказателства /представената от А. Индже нотариално заверена декларация от 2002г. за промяна на имената, полученият отговор от посолството на Великобритания, представените по делото удостоверения за наследници/, не е открил производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК.Налице е процесуално нарушение, тъй като при заявено оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК и изявление от другата страна, че желае да се ползва от съответния документ, съдът няма право на преценка дали да открие или не производство по оспорване истинността на документ. В този смисъл административният съд е следвало да поиска становището на ищците дали ще се ползват от цитираните доказателства и ако последните заявят, че ще се ползват да открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК за всички документи с оспорено съдържание и в съответствие с разпоредбата на чл.193 ал.3 от ГПК да укаже върху кого лежи тежестта за доказване истинността на документа.

Според настоящата съдебна инстанция, Административен съд-Добрич не е изследвал всички относими към случая факти и обстоятелства, с оглед на което постановеното от него съдебно решение е необосновано. Съдът не е обсъждал и не се е произнесъл по наведените с писмения отговор на ответника и в хода на производството възражения с оглед събраните доказателства. Липсва анализ на установените по делото факти и как през тях следва да се тълкува цитираната практика на ЕСПЧОС и СЕС.

Липсва произнасяне на първоинстанционния съд във връзка с възражението на ответника по приемане и приобщаване към доказателствения материал по делото на оспорените от ответната страна и представени по делото решения на турски съдилища за установяването на наследници на сочените в тях лица, за които се твърди, че не е налице надлежното им признаване и допускане до изпълнение на територията на РБългария по предвидения в чл.117 от КМЧП ред.

Липсва произнасяне на съда и по оспорения от ответника още с писмения отговор констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка49, т.първи, н.д.83/1976г., легитимиращ наследниците на А. Апти като собственици на процесния имот, впоследствие отчужден. Неизяснен е останал и въпроса относно идентичността на имота, описан в исковата молба и имота, предмет на заповедта за отчуждаване, с оглед твърдените от ответника съществуващи несъответствия в описанието на имота според исковата молба, по нотариалния акт и акта за завземане на имота от 12.07.1976г..Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за правилното решаване на спора.

В нарушение на административнопроизводствените правила първоинстанционният съд,след като приел исковете за основателни, не се е произнесъл и по направеното от ответника възражение за погасяване по давност на задължението за парично обезщетение за отчуждения имот на ищците.

Изложените съображения обосновават извода, че съдът е постановил решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.С оглед констатираните многобройни процесуални нарушения решението на административния съд е неправилно и като такова следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, административният съд, следва да отстрани допуснатите по-горе процесуални нарушения, като повторно разгледа всички направени доказателствени искания, оспорвания и възражения, включително и възражението за погасяване по давност на паричното обезщетение за отчуждаване на процесния имот и относимите към случая факти и обстоятелства, от които да формира подробни мотиви на първо място по въпроса досежно допустимостта на исковата претенция по ЗОДОВ и наличието на активна процесуална легитимация на ищците и на следващо място-налице ли са предпоставките за реализиране отговорността на ответника по чл.2в ал.1 от ЗОДОВ.За всяка вреда следва да са представени доказателства не само за настъпването й, но и за причинно-следствената връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда.

По предявената претенция за възстановяване на направените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,