Решение № 4981 от 10.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Расулов, гражданин на Узбекистан, подадена чрез адв.Р. Стефанова. Жалбата е срещу решение 6858 от 16.11.2022г., постановено по адм. дело 8387/2022г. на Административен съд София - град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на М. Расулов срещу отказ рег. 5364р-16168 от 01.08.2022г. на директора на Дирекция Миграция МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, постановен по заявление рег. 537300-860/26.04.2022г. по описа на група Миграция при ОД на МВР-Русе. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. При изложени съображения моли съда да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да са отмени обжалвания административен акт и да се задължи директора на Дирекция Миграция да издаден разрешение за продължително пребиваване в Република България по подадено заявление. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция Миграция МВР, чрез пълномощника си юрисконсулт Терзийска, в проведено открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Излага съображения за неосноватеност на същата и прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, както и че е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на М. Расулов, гражданин на Република Узбекистан, срещу отказ рег. 5364р-16168/01.08.2021г. на директора на Дирекция Миграция МВР за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България, постановен по заявление рег. 537300-860/26.04.2022г. по описа на група Миграция при ОД на МВР-Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин срещу обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, съдът приел, че отказът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Административния съд е приел за безспорно обстоятелството, че чуждия гражданин е представил документите визирани в чл.12 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), а основният спорен въпрос е дали чужденецът отговаря на изискванията на чл.24и от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Административния съд е приел, че за да се издаде разрешение за продължително пребиваване по чл.24и ЗЧРБ е необходимо по отношение на кандидата да са налице кумулативно две предпоставки: първата е кандидата да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда и втората предпоставка е същия да притежава виза по чл.15, ал.1 или разрешение за пребиваване. Установено е че по отношение на М. Расулов към момента на постановяване на оспорвания административен акт е било налице първото условия. А от представените две справки от Националната визова информационна система е видно, че виза тип D по молба на чужденеца е отказана на 29.07.2022г., а такава е била издадена по молба от 13.08.2022г., но същата е анулирана на 02.09.2022г. Въз основа на което съдът е обосновал извода, че към момента на постановяване на отказа чужденецът не отговаря на условията за разрешаване на правото на продължително пребиваване на основание чл.24и от ЗЧРБ. Административния съд е приел, че по отношение на М. Расулов са били налице и предпоставките на чл.10, ал.1, т.10 от ЗЧРБ за отказ от издаване на виза тип D, тъй като безспорно е установено, че пред последните две години е налице соченото в разпоредбата нарушение поради обстоятелството че е просрочил разрешение му престой през 2020г. и 2021г. На следващо място съдът е приел, че към нито един момент не са били налице двете едновременно предвидени в нормата на чл.24и ЗЧРБ предпоставки. На последно място е прието от административния съд, че не се намират мотиви, касаещи приложението на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.11 от ЗЧРБ, но същото не влияе на законосъобразността на оспорения отказ като краен резултат. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен и бланкетен е касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 АПК първоинстанционният съд е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл.146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на относимите за спора доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. При издаване на оспораният отказ не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, които по същество сочат към порок във формата на акта - нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Същият е изготвен в изискуемата съобразно чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава регламентираните в ал.2 от посочения законов текст реквизити. В него е посочено фактическото основание за издаването му, като същото кореспондира с правното такова. За постановеният отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип Единно разрешение за пребиваване и работа на М. Расулов е посочено и приложимото право, противно на твърдяното от касационния жалбоподател. Видно от оспореният отказ, същият е издадена на основание чл.26, ал.2 ЗЧРБ във връзка с чл.24и, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1 т.10 и т.11 от ЗЧРБ. Посочената разпоредба на чл.26, ал.2 определя предпоставките, при които се отказва издаването на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец, а именно когато е установено, че не отговаря на условията по чл.24, 24а - 24г, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 25, 25б, 33а, 33г и 33к - 33м, 33п и 33т. Съгласно чл.24и, ал.1 от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл.15, ал.1 или разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002. В настоящия случай административният орган и съдът, са приели, че чуждият гражданин не отговаря на изискванията на чл.24и, ал.1 ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на оспорения акт е налице хипотезата на чл.10, ал.1 т.10 от ЗЧРБ. Това е така, защото за да бъде издадено исканото разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" следва да са налице едновременно двете кумулативно свързани предпоставки - кандидата да отговаря на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и да притежава виза по чл.15, ал.1 или разрешение за пребиваване. От доказателствата по делото правилно административния съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка, тъй като е налице положително становище от страна на Агенция по заетостта, а по отношение на втората предпоставка съобразно представените два броя справки от Националната визова информационна система безспорно се установява, че не притежава виза по чл.15, ал.1 или разрешение за пребиваване. За касатора са били налице и условията на чл.10, ал.1 т.10 от ЗЧРБ за отказ от издаване на виза тип D, поради обстоятелството, че чуждия гражданин през последните две години е нарушил паспортно визовия режим в Република България, тъй като е просрочил разрешените му престои. В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в оспорения административен акт не е посочена конкретната хипотеза на чл.10, ал.1 т.10 от ЗЧРБ. Действително в административния акт е цитирана изцяло разпоредбата на чл.10, ал.1 т.10 от ЗЧРБ, но от изложените фактически основания в акта става ясно, че нарушението е на паспортно визовия режим в Република България и то се изразява в просрочване на разрешения престой при предишните два издадени през 2020г. и 2021г. разрешения за престой в Република България. Затова допуснато нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено, тъй като не се отразява на правилността на постановения отказ, нито е ограничило правото на касатора да разбере основанието, на което му е отказано разрешението за продължително пребиваване, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на цитираната разпоредба на чл.10, ал.1, т.11 от ЗЧРБ настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд, че в оспореният административен акт не се съдържат мотиви, касаещи приложението на горепосочената разпоредба, но същото обстоятелство не влияе на законосъобразността на постановения отказ като краен резултат. Оспореният административен акт съдържа и фактически основания за издаването му. Според ТР 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая това е изпълнено, тъй като видно от административната преписка е налице справка от Националната визова информационна система, от които е видно че на апликанта е отказана на 29.07.2022г. вида тип D. Следователно към момента на издаване на оспорения административен акт на 01.08.2022г. касаторът не е притежавал виза по чл.15, ал.1 или разрешение за пребиваване. С това не е налице втората предпоставка на чл.24и, ал.1 ЗЧРБ за удовлетворяване на заявлението му за издаване на разрешение за продължително пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. В случая към момента на издаване на административния акт чуждия гражданин не е притежавал виза тип D. По делото са налице и доказателствата, че по молба от 13.08.2022г. е била издадена такава виза, като същата е анулирана на 02.09.2022г. Но оспореният административен акт е издаден на 01.08.2022г. и предвид разпоредбата на чл.142, ал.1 АПК е безпредметно да се изследва с какъв акт издадената виза е анулирана. В случая е от значение единствено дали към момента на издаване на оспорения административен акт - 01.08.2022г., касаторът е притежавал виза по чл.15, ал.1 или разрешение за пребиваване. А от коментираната в предходния абзац справка се установява, че касаторът не е притежавал такива. С оглед на изложеното обосновано административния съд е приел към момента на издаване на административния акт, чужденеца не е отговарял на условията на чл.24и от ЗЧРБ за разрешаване на право на продължително пребиваване. По изложените съображения решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски като основателно следва да бъде уважено. Разноските са своевременно поискани и са в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Същото е определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,