Решение № 5842 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2019 г.

Решение № 5842 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2998/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на адв. Д. Димитров, в качеството му на процесуален представител на В. Д., председател на Управителния съвет на Национална асоциация за обществена защита (НАОЗ), срещу изричен отказ под № БНБ-18107/8.02.2019 г. на подуправителя на Българска народна банка по заявление вх. № 11683/25.01.2019 г. подадено от него по реда на Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания отказ, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се от съда да отмени оспорения отказ и върне делото като административна преписка на органа за произнасяне по заявлението. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по жалбата – подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Ю. Щалиянов. Депозира писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, в тричленен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от заинтересована страна, както и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Допустимостта на оспорването е разрешен с определение № 6893/09.05.2019 г., постановено по адм. дело № 3887/2019 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Разгледана по същество е неоснователна.

По делото няма спор относно осъществените факти, които са установени с приети неоспорени писмени доказателства, представляващи административната преписка по повод издаването на оспорения акт.

Със заявление вх. № 11683/25.01.2019 г. подадено по електронен път от В. Д., председателят на УС на НАОЗ до Управителя на Българска народна банка е поискал достъп по реда на ЗДОИ до информация, за да бъде съставено мнение относно дейността на БНБ под формата на копия на технически носител – чрез електронната поща на заявителя. Исканата информация е относно предприетите през 2018 г. надзорни мерки към търговски банки от страна на БНБ и наименованието на банковите институции, спрямо които са предприети мерки. В заявлението е направена конкретизация, а именно:

• наименование на банките, за които през 2018 г. са предприети надзорни мерки от страна на БНБ;

• в какво се изразяват нарушенията на банките, във връзка с които са наложени надзорни мерки и

• в какво се изразяват предприетите надзорни мерки и за какъв период от време се отнасят.

Със заповед № БНБ-75108/11.08.2015 г. управителят на БНБ е наредил заявленията за достъп до обществена информация да се насочват за разглеждане към съответния ресорен ръководител (управител, подуправител, главен секретар), в чийто компетенции попада исканата обществена информация.

С писмо № БНБ-18107/8.02.2019 г. на подуправителя на Българска народна банка е отказано да бъде предоставен достъп до поисканата информацията. В него изрично е посочено, че на интернет страницата на БНБ е публикуван отчет на БНБ за първото полугодие на 2018 г. (м. януари – м. юни 2018 г.), в който отчет се съдържа информация за приложени през първото полугодие надзорни мерки спрямо четири банки, свързани с констатирани нарушения на регулаторната надзорна рамка. Този отчет е приет от УС на БНБ, в съответствие с чл. 1, ал. 2 и чл. 50 от Закона за Българската народна банка.

Също така според органа конкретната информация, която се иска за предприетите надзорни мерки и основанията затова спрямо банки, представлява професионална тайна по смисъла на чл. 63, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна, в случаите предвидени със закон. В чл. 63, ал. 1 от ЗКИ е предвидено, че информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него е професионална тайна. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗКИ членовете на управителния съвет, служителите, външните одитори, експертите и другите лица, работещи в БНБ имат задължения да пазят професионалната тайна, включително и след прекратяване на отношенията им с БНБ. По силата на ал. 4 от същата разпоредба тези лица могат да ползват тази информация единствено за целите и при изпълнение на служебните си задължения. На основание чл. 37, ал. 1, т. 1, изр. второ от ЗДОИ, във връзка с чл. 63 от ЗКИ е отказано предоставяне на исканата информация.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорването, с което е сезиран е неоснователно.

Оспореното писмо е действителен индивидуален административен акт, с оглед на цитираната заповед 11.08.2015 г. на управителя на БНБ, който издаден от оправомощено лице по реда на ЗДОИ, като на основание чл. 168 от АПК и конкретните оспорвания на жалбоподателя следва да бъде извършена проверка относно спазването на материалния закон, изискването за форма на акта, спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона.

Съгласно чл. 7 от ЗДОИ не се допускат ограничения на правото на достъп до обществена информация и на повторно използване на информация от обществения сектор, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Следователно достъпът до обществена информация е принцип, а изключенията от нея следва да бъдат законоустановени и обосновани. Основанията за ограничаването на правото на достъп до обществена информация са установени по законодателен път и са формулирани в чл. 5 и чл. 7 от ЗДОИ, както и в чл. 37 от ЗДОИ, последната разпоредба послужила като основание за издаване на оспорения административен акт. Създадена е и законова регламентация на хипотезите, в които информацията съставлява държавна или друга тайна, като Закона за кредитните институции, Закона за Комисията за финансов надзор, Закон за независимия финансов одит и др.

Съгласно чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗКИ "професионална тайна" е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него. Основна функция на БНБ е да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите (чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ). ЗКИ съдържа законовата рамка, при която БНБ извършва надзор върху банките. Детайлната уредба на този процес е в Наредба № 11 от 2007 г. за управлението и надзора върху ликвидността на бaнките. Докладите от надзорни инспекции представляват аналитични документи и тяхното съдържание като такова е цялостно и неделимо. Информацията, съдържаща се в тях от тези надзорни инспекции, представлява "професионална тайна", защото е създадена в изпълнение на основна функция на БНБ – банков надзор и е за неговите цели. Спецификата на тази дейност изисква и предполага ограничаване на публичността в обществен интерес доколкото е предназначена за опазване на стабилността на банковата система в страната и защита интересите на вложителите. Постигане на целите на надзора като процедура, при която се установява определено състояние, предполага ограничен достъп до резултатите от тази дейност, за да се осигури постигане на целите му. Публичното оповестяване на резултатите от извършени надзорни проверки във всички случаи би довело до нарушаване на конкуренцията между различните банки, а евентуално би поставило в риск стабилността на банковата система.

Според чл. 63, ал. 5 от ЗКИ, ограниченията относно използването на информацията, представляваща професионална тайна, не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен или резюмиран вид, така че да не могат да бъдат идентифицирани банката или лицата, за които се отнася. Съгласно чл. 50 от ЗБНБ Българската народна банка представя на Народното събрание приетия от управителния съвет бюджет в 30-дневен срок от приемането му, както и два пъти годишно отчет, в който прави преглед и оценка на дейността си през предходния период. Този отчет се публикува. От тези отчети, а и от другите документи, посочени в Глава Осма от ЗБНБ, гражданите имат възможност да съставят собствено мнение относно дейността на БНБ. (виж решение № 7921/21.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 11515/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова, особ. мнение и решение № 15207 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2017 г., 5-членен с-в).

По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният административен акт е материално законосъобразен, като при постановяването му са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, и не са нарушени административнопроизводствените правила, и целта на закона.

При този изход от спора на ответната страна по жалбата следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ.

Съобразно изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение