Решение № 7249 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2020 г.

Решение № 7249 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12459/2020 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 5071 от 1.10.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 156 по описа за 2020 г. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209. т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск. Ответникът по касационната жалба Л. С. чрез адвокат Ф. оспорва основателността на касационната жалба. Моли решението да се остави в сила. С обжалваното решение Административен съд -София град е уважил изцяло предявения от Л. С. иск против Столична община за заплащане на обезщетение за понесени имуществени вреди, в резултат от отменено наказателно постановление, издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на Л. С., на основание чл. 35, ал. 7 от Наредбата за реда и условията пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, е наложена глоба размер на 100 лв. Съдът е приел за основателна и доказана исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 995, 03 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 7.01.2020 г. до окончателно изплащане на сумата, като в нея се включват средствата, заплатени като адвокатско възнаграждение на представляващия страната адвокат - 700 лв. за две съдебни инстанции и сумата от 225 лв. представляващи заплатени от ищцата суми на ЧСИ А. П. по образувано изпълнително дело за изпълнение на сумата по наложената глоба по отмененото наказателно постановление. Съдът е уважил изцяло исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди понесени от ищцата като следствие от наложеното административно наказание и е присъдил на същата 300 лв. обезщетение. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. Съдът, при разглеждане на делото, е обсъдил събраните делото доказателства, достигнал е до обоснован и правилен извод за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и обосновано съдът е приел за доказана исковата претенция, в частта й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 2017 година на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 година, при предявени пред административните съдилища искове по член 1, ал. 1 ЗОДОВ, адвокатските възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления представляват пряка и непосредствена вреда по смисъла на член 4 ЗОДОВ. По тази причина те подлежат на обезщетяване в производството по чл. 203 АПК. Съдът обосновано и в съответствие с представените доказателства е приел че адвокатските възнаграждения заплатени пред СРС в производството по чл. 63 ЗАНН и пред касационната инстанция -Административен съд София-град са доказани по размер и начин на заплащане. Изводите на съда са подкрепени с доказателствата, приобщени към делото. Обосновано е прието, че заплатената сума в размер на 255 лв. на частен съдебен изпълнител след получаване на покана за доброволно изпълнение по започналото принудително изпълнение на вземанията на Столична община срещу ищцата на основание незаконосъобразното наказателно постановление, следва да се възприемат като вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и да се присъдят като обезщетение за понесени от ищцата имуществени вреди. Правилни са изводите за основателност на исковата претенция в частта й, досежно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като определеният размер от 300 лв. е съобразен действително понесените неблагоприятни неимуществени последици от отменения акт. Размерът на определеното обезщетение е съобразен действително понесените неблагоприятни морални вреди, като са обсъдени конкретните обстоятелства, индивидуализиращи случая по отношение на ищцата. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд