Решение № 15324 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7506/2010 г.

Решение № 15324 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7506/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - гр. Плевен, против решение № 214 от 14.04.2010 г. постановено по адм. дело № 36/2010 г. по описа на АС гр. Плевен . Поддържат се доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, произнасяне по същество и отхвърляне на жалбата срещу заповед № 4515/28.12.2009 г. на Директора на ОД на МВР гр Плевен. Ответникът по касационната жалба не се явява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд гр. Плевен е отменил като незаконосъобразна, издадената от касатора заповед № 4515/28.12.2009 г., с която на Емил Любомиров Брунков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че заповедта e издадена в нарушение на материалния закон, тъй като със същата е наложено дисциплинарно наказание за поведение, което не представлява дисциплинарно нарушение. В заповедта, като основание за налагане на дисциплинарното наказание, са посочени чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане Закона за министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) изразяващи се в неспазване на разпоредбите на Инструкция рег. № -з1171 от 02.08.2006 г. и нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - нарушение на чл. 43 от Етичния кодекс. За да мотивира отмяната на оспорения акт, първоинстанционният съд е приел още, че с с оглед на установените по делото релевантни за спора юридически факти, при произнасянето си административния орган е приложил неправилно материалния закон. Изложени са мотиви, че не е установено ответника по касационната жалба да е имал поведение водещо до нарушаване на посочените норми. Решението е неправилно. То е необосновано и незаконосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са налице. По делото са събрани необходимите доказателства, но при анализирането им, съдът е направил неправилни изводи, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. С оглед заеманата от Брунков длъжност "разузнавач VI степен /ДПС/", с категория "Г", той е бил включен от началника на РУ в Плана за опазване на обществения ред. От длъжностната характеристика за тази длъжност е видно, че има задълженията да участва в разкриването и разследването на престъпления от общ характер, а плана по смисъла на чл. 6 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР представлява заповед, която той е бил длъжен да изпълни. Безспорно е установено, че за извършените престъпления, същият е бил уведомен от дежурния полицай по управление и той е поел да ги разследва, още повече, че съмненията относно един от извършителите на джебчийската кражба са били, че е непълнолетен - каквото е пък основното му задължение да разследва като инспектор ДПС. По безспорен начин е установено, че Брунков не е изпълнил в пълен обем действията по разследване по подадените му сигнали и случаите са останали неразкрити. Негово е било и задължението да докладва същите за завеждането им в регистъра като заявителски материал. От всички обстоятелства до тук е видно, че действията на служителя са в пълно противоречие с разпоредбите на чл. 3, чл. 5, чл. 7, чл. 14 и чл. 16 от Инструкция № Iз-1171/2.08.2006 г. за организацията на работа на структурните звена на МВР по ЗМ за престъпления от общ характер. С това си поведение той не е изпълнил служебните си задължения по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР, както правилно е преценил административния орган. Методическите указания за работа на инспекторите по ДПС, с които съдът е обосновал изводите си, не са нормативен документ. Същите имат по-скоро препоръчителен характер, с оглед постигане на по-висока ефективност в работата на ДПС, но инспекторите, съгласно ЗМВР и Правилника за приложението му и цялостната подзаконова нормативна уредба, са длъжни да участват в работата по разкриване, и разследване на престъпленията, и опазването на обществения ред в района на действието им. Неправилни са и изводите по повод неизпълнението на заповедта "Господа полицаи, стани !" - предмет на втора точка от оспорваната заповед. С оглед заеманата от него длъжност и утвърдения със заповед на министъра Класификатор на длъжностите в Министерство на вътрешните работи, йерархичното ниво на подалия заповедта - инспектор Златев е по-високо от това на инспектор Брунков и съгласно Инструкцията за патрулно постовата дейност на МВР, последният е следвало да се подчини и да я изпълни. Това се установява от приложеното удостоверение № 14816 от 26.04.2010 г. на ОД на МВР гр. Плевен. В тази връзка е и заповед № Iз. 1399/01.09.2009 г. на министъра за спазване на професионалната дисциплина и етичните стандарти за професионалната дейност на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, с която той е бил запознат. В т. 4 от нея е регламентирано изпълнението на разпореждането по чл. 107, ал. 2 от Инструкция № Iз-2295/08.12.2006 г. С оглед на изложеното, правилно административният орган е квалифицирал поведението му, с което е изразил и демонстративно неуважение към началника на РУ като нарушение на чл. 43 от Етичния кодекс, задължаващ го като държавен служител да изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди на своите началници, съответстващи на закона. Като е направил обратните изводи в решението си, съдът е нарушил материалния закон, което представлява касационно отменително основание, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото да се реши по същество. Жалбата срещу оспорения акт следва да се отхвърли, като неоснователна. С оглед на събраните доказателства и установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена при доказаност на посочените нарушения на служебната дисциплина, а така също и в съответствие с материалния закон. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,