Решение № 3786 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2012 г.

Решение № 3786 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8619/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Стъклен свят" ЕООД гр. София против решение № 2516/09.05.2012 г., постановено по адм. дело № 11478/2011 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001000016/21.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2137/28.11.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ София при ЦУ на НАП, чрез юрск. Манчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение № 2516/09.05.2012 г., постановено по адм. дело № 11478/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Стъклен свят" ЕООД, подадена срещу част от РА № 2001000016/21.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 2137/28.11.2011 г. на ДД "ОУИ" София относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04, м. 07, м. 09. 2007 г. и м. 08.2008 г., както и относно определени задължения по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г.

Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Обсъдил е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора, правилно е преобразуван финансовият резултат за 2007 г. и 2008 г., правилно са начислени допълнителен корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г., както и съответните лихви.

На първо място касаторът счита, че решението е на съда е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е събрал доказателства относно компетентността на органа, възложил ревизията, не е съобразил, че срокът на ревизията е извън законоустановените срокове, както и че е налице забавяне на ревизията, в частност за издаване на РА, което незаконосъобразно е довело до нарушаване правото на защита. Оплакванията са неоснователни. Ревизията е възложена от надлежно оправомощен орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната ТД на НАП, а именно - началник на сектор "Ревизии" в дирекция "контрол" при ТД на НАП София. Ревизията е приключила в рамките на срока, определен за извършването й, включително и след надлежно удължаване на същия, в рамките на законоустановения. РД е издаден по реда на чл. 117 ДОПК и в рамките на 14-дневния срок от изтичане на срока за извършване на ревизията. РА също е издаден в рамките на срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК - 14-дневен срок от подаване на възражението срещу РД. Вярно е, че е налице дълъг период от време между издаване на РД и връчването му на РЛ, но по този начин не са нарушени законоустановени преклузивни срокове, нито има данни по делото това забавяне да се дължи на неправомерни действия на приходните органи, нито това обстоятелство е довело до нарушаване на правото и възможността за защита на РЛ. Твърдяната невъзможност на РЛ за свързване с доставчиците му не е обективна, тъй като възможността за това не е ограничена само в рамките на административното или на съдебното обжалване, не е и не може да бъде ограничена от издаването или неиздаването на РД или РА. Данните за ненамиране на доставчиците на адресите им са били налични по административната преписка и достъпни при поискване, т. е. при проявяване на процесуална активност от страна на РЛ. Няма данни и твърдения по делото приходните органи да са ограничавали възможността и правото на РЛ на участие в ревизионното производство.

На следващо място касаторът намира обжалваното от него решение за необосновано и незаконосъобразно и досежно направените от съда изводи по законосъобразността на РА, т. е. по съществото на спора. В касационната жалба не се правят оплаквания, различни от развитите доводи пред първоинстанционния съд. В мотивите на АССГ се съдържа обоснован и законосъобразен отговор на възраженията. Не е състоятелна тезата на касатора за неправилно тълкуване на събраните доказателства, както и за наличие на безспорни данни за реалност на извършените доставки, които не били съобразени от съда. По направените оплаквания се приема следното:

1. Относно непризнаването за разход за 2007 г. и 2008 г. на възнаграждения за наем за имот на ул. "Милин камък" № 59, преобразуване на счетоводния финансов резултат към увеличение и начисляване на корпоративен данък, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Съгласно този текст не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността на дружеството. В доказателствена тежест на РЛ е да установи ползващия го положителен факт, че разходите са свързани с дейността. Съдът обосновано е приел за недоказани твърдяните от РЛ обстоятелства. При наличие на договори за наем от една и съща дата, за един и същ имот, в които за наемател и наемодател са посочени различни лица, твърденията на жалбоподателя са останали недоказани.

1. Относно непризнаването на данъчен кредит по ЗДДС и разход за дейността по фактура, издадена от "Дафна ДК" ООД от 23.07.2007 г., с предмет - два броя нощувки. Законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за дружеството, тъй като за получател по фактурата е вписано физическото лице, управител на дружеството. Не е налице годен данъчен документ, издаден в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, поради което не е налице кумулативно необходима предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. При така оформения документално разход, не е доказано и обстоятелството, че разходът е свързан с дейността на дружеството, поради което е налице основание по чл. 26, т. 1 ЗКПО за непризнаване на разхода за данъчни цели. Решението е правилно в тази си част.

1. Относно отказано право на приспадане на ДК и разход за дейността по фактури, издадени от "Ем Фуудс" ЕООД, за д. п. м. 09.2007 г., с предмет - консултации и подготвяне на документи за кандидатстване за кредит, предпечат, подготовка и изготвяне на проект, рекламни листовки. Въз основа на преценка на събраните доказателства съдът приема, че законосъобразно е отказано правото на приспадане поради липса на доказана реалност на извършените услуги. Решението е правилно. Не са налице достатъчно доказателства, установяващи, както параметрите на дължимата услуга от изпълнителя, нито доказателства за извършените фактически действия от изпълнителя и възможностите му за това, нито доказателства за приемо-предаване на резултата. Единственото доказателство в тази връзка е приемо-предавателен протокол от 16.09.2007 г., който обаче касае само част от фактурирания предмет - рекламни листовки и не съдържа данни за вида и количеството на същите. Наличието на издадена фактура и плащане по нея само по себе си не удостоверява извършването на услугата, оттам настъпване на данъчно събитие като предпоставка за правомерното начисляване на ДДС.

Правилно е преобразуван към увеличение е финансовият резултат на дружеството за 2007 г. с направените разходи по двете фактури, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. При липса на данъчно събитие не е налице документална обоснованост.

1. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и разходи по получени доставки от "Експорт интернешънъл 07" ЕООД, по фактури, издадени в д. п. м. 09, 10, 11, 12.2007 г. и м. 02.2008г, с предмет - СМР, авансово плащане и окончателно плащане по договор. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че е останало недоказано извършването на фактурираните услуги от страна на доставчика. Изводите на съда са правилни. Въпреки дадените от съда указания на жалбоподателя относно обстоятелствата, които са спорни и са останали недоказани, последният не е проявил процесуална активност да установи ползващите го факти, вкл. и чрез назначаване на ССчЕ и СТЕ. Останало е недоказано наличието на извършени СМР, предприетите фактически действия в тази връзка от доставчика, техническата и кадрова обезпеченост на последния. По силата само на наличното счетоводно оформяне на доставките, уговорките за извършването им и документалното им приемане, е останало недоказано фактическото извършване на услугите /СМР/, т. е. настъпването на данъчно събитие. Данъкът се явява начислен неправомерно, фактурите са осчетоводени в нарушение на принципа за документална обоснованост, поради което направените разходи не с е признават за данъчни цели. Решението като правилно следва да се остави в сила и в тази си част.

1. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и разходи по получени доставки от "Билд трейд СБ" ЕООД, по фактура, издадена в д. п. м. 12.2007 г., с предмет - рекламни услуги по договор. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че е останало недоказано извършването на фактурираните услуги от страна на доставчика. Изводите на съда са правилни. По делото и преписката не са били представени каквито и да било доказателства, релевантни за установяване уговорките за извършване на услугите, вида и обема на последните, фактическото им извършване от доставчика, възможностите на доставчика за осъществяване на услугите, приемането им от възложителя. Касаторът се позовава единствено на доказателствената стойност на издадената фактура и касовия бон към нея. Законосъобразни са изводите на съда, че документалното оформяне на доставката не е равнозначно на извършването й. Не е доказано настъпването на данъчното събитие, поради което не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, разходите не се признават за данъчни цели. Решението, с което е отхвърлена жалбата в тази й част е правилно и следва да се остави в сила.

1. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит и разходи по получени доставки от "Бразил-Л-Васил Крумов" ЕООД, "Цветна хармония" ООД, "Велекс инк" ООД и "К енд К Електроникс" ООД. Доставките касаят закупени от РЛ миялни машини, саксийни цветя, спални комплекти, микровълнова фурна. За да отхвърли жалбата съдът е приел за законосъобразни изводите на приходните органи, че право на приспадане на данъчен кредит не е възникнало, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като стоките и услугите не са предназначени за икономическата дейност на РЛ. Оплакванията на касатора са за необоснованост, твърди се, че стоките се използват за извършване на основаната дейност на дружеството - за почистване на отдавани под наем стъклени изделия и за декорации на шоу рум. Тези твърдения на касатора са релевантни, но са останали недоказани от него, както в хода на административното, така и при съдебното обжалване, въпреки дадените изрични указания на съда. Разходите също се явяват документално необосновани, поради което не се признават за данъчни цели. Решението е правилно в тази си част и следва да е остави в сила.

Предвид изложеното дотук и след служебна проверка на материалната законосъобразност на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха пороци на същото. Касационните оплаквания се явяват неоснователни. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

В жалбата си касаторът твърди, че АССГ не се е произнесъл относно законосъобразността на РА в частта му, в която за м. 01.2008 г. е начислен ДДС за внасяне по отразени доставки ВОП от португалско дружество за отчетен период м. 12.2007 г. Твърдението не е основателно. Съгласно молба-уточнение по делото, изходяща от "Стъклен свят" ЕООД, входирана на 20.01.2012 г. в АССГ /л. 328 от делото/ изрично е уточнен предметът на спора. Заявени са частите на РА, които се обжалват по съдебен ред, между които не се съдържа искане за отмяна на РА в частта му относно начисления ДДС по ВОП. Това означава, че в тази част първоначалната жалба не се поддържа. Така направеното уточнение е формирало предмета на спора, по който съдът се е произнесъл изцяло с решението си.

В частта за разноските решението не търпи корекция. Ответникът по касация претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. С оглед изхода на спора и данните за участие на юрисконсулт в касационното производство, искането е основателно. Относно размера се съобразява следното: В първата инстанция ответникът не е взел участие, не е представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. Преценката на съда досежно размера на възнаграждението, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед на данните за начина и вида на участие на юрисконсулта, е че същото се дължи в размер на 450 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение